Големите загадки

"Причината, поради която следствената комисия на Русия реши тогава, прeз 2015г., да припомни събитията от 1959 г., е подобна на тази на сегашната прокурорска проверка: обжалването на роднините на починалите туристи, пресата и обществеността.

Традиционните им адресати са ръководството на правоприлагащите органи, но администрацията на президента вече е добре запозната с тази тема. “Владимир Владимирович, аз Ви призовавам отново с молба за започване на разследване на това наказателно дело”, казва например съобщение, отправено към държавния глава миналата година от  гражданина Коваленко. "Всички заинтересовани хора в Русия ... искат да знаят истината." В отговор на един от тези импулси ръководителят на ОКП нареди да извърши одит на случая със смъртта на групата Дятлов.

Владимир Николаевич Соловьов, авторитетен и опитен специалист, беше назначен да изучава въпроса - известен предимно като следовател в случая със смъртта на кралското семейство.

Соловьов довежда на работа Сергей Шкрябах, почетен член на ОКП, който до 2010 г. заема поста на заместник-началник на Главното криминологично отделение на следствения комитет. За съжаление преди месец Сергей Яковлевич умря. По време на проверката генералът е пенсиониран, но продължава да участва активно в живота на отдела.

Важен детайл: Шкрябах е не само висококачествен криминолог, но и запален планинар - участник в повече от 25 изкачвания и 20 експедиции в Памир, Тиен Шан, Кавказ, Алтай, Източни Саяни, Камчатка и Арктика.

Тестът доведе до „Заключение по наказателно дело за смъртта на 9 туристи през февруари 1959 г. в Ивделския район на Свердловската област”, подписано от Шкрябах и от 5 юли 2015 г.

Този документ е забележителен в две отношения. Първо, това е всъщност първият от 1959 г. опит да се отговори на въпроси, останали след приключването на делото, предприето от официалната правоприлагаща агенция.

Второ, опитът е много успешен: Соловьов и Шкрябач успяха да изработят хармонично и непротиворечиво - и всъщност, може би единственото възможно - версия на случилото се в нощта на 1 февруари 1959 г. на връх Холатчахл.

Припомнете си, че Игор Дятлов и неговите другари, студенти и възпитаници на Уралския политехнически институт и инструктор на туристическата база Семен Золотарьов, общо 9 души, отидоха на последното си туристическо пътуване, посветено на началото на 21 конгрес на КПСС в края на януари 1959 година. На 23 януари те напуснаха Свердловск, а на 28-и предприеха похода.

Предполага се, че той ще приключи на 12 февруари. Седмица след като групата не се свърза в определеното време, търсенето започна.

На 25 февруари на източния склон на връх Холатчахл е открита заснежената палатка.

Входът е затворен, а наклонът на покрива, обърнат към страната на склона, е отрязан и разкъсан на две места. В палатката имаше почти цялото оборудване, лични вещи на членовете на групата, техните връхни дрехи и обувки. Под шатрата са открити отпечатъци  и отделни следи от филцови ботуши, които водят до гората.
Последното вписване в дневника на групата - от 1 февруари.

26 февруари са открити телата на четирима. Първият, който намери Юрий Дорошенко и Георги Кривонищенко - един и половина километра от палатката, в началото на гората, при кедъра. Труповете са по бельо, с останки от огън до тях.
На 300 метра от лагера в посока на палатката беше намерен трупът на ръководителя на екипа Игор Дятлов, още 300 метра нагоре по склона - тялото на Зинаида Колмогорова. Седмица по-късно, на 5 март,тялото на Рустем Слободин е намерено между телата на Дятлов и Колмогорова.

Съдейки по местонахождението на телата и пози, в които те са замръзнали, говори за това, че те са икали да се върнат в палатката. Бяха облечени в пуловери и ски костюми, липсваха връхни дрехи. Слободин беше обут в един ботуш, на краката на Дятлов и Колмогорова имаше само чорапи.

Според съдебномедицинския преглед смъртта на всичките пет - Дорошенко, Кривонищенко, Дятлов, Слободин и Колмогорова - е причинена от замръзване.
Два месеца по-късно, на 4 май 1959 г., телата на останалите четирима участници в кампанията - Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Николай Тибо-Бриньол и Семен Золотарев - са открити на около 70 метра от кедъра, в кухина на потока, под няколко метра слой сняг.

Като цяло бяха по-добре облечени от първите пет: само Дубинина нямаше връхни дрехи,  Золотарев и Тибо-Бриньол - имаха якета и топли обувки, Колеватов нямаше тежки телесни наранявания - експертът счете, че единствената причина за смъртта му е „ефектът от ниската температура“.

Освен признаци на замръзване, при трима от тях бяха открити ужасни наранявания. Според съдебномедицинския лекар Дубинина умира "в резултат на широко кръвоизлив в дясната камера на сърцето, многостранна двустранна фрактура на ребрата и обилно вътрешно кръвоизлив в гръдната кухина".

При Золотарев се наблюдава „множествена фрактура на ребрата на дясно с вътрешно кървене в плевралната кухина,“ в Tibo-Brignoles, „депресирана фрактура на десния темпоро-теменен участък в областта 9x7 сантиметра“.

Това са фактите. Разследването от 1959 г., водено от наказателния прокурор на Свердловската районна прокуратура Лев Иванов, не им даде обяснение.

Решението за закриване на наказателно дело е един голям списък от загадки. Посочено е например, че „палатката е внезапно изоставена едновременно от всички туристи” - чрез изрязване отвътре. Но дори няма предположение за причините за спешната евакуация и защо е избран такъв път. Повече или по-малко уверено се казва само за липсата на криминална следа: „Никакви следи от борба или присъствие на други хора не бяха намерени в или близо до палатката.“

Няма опит да се обясни по-нататъшният ход на събитията. Е, заключителният документ може да се нарече мистичен: „Трябва да се има предвид, че причината за смъртта на туристите е основната сила, която туристите не са успели да преодолеят.

Въпреки това, експертите не виждат мистицизъм, а небрежност. На първо място - самото разследване. "Разследването е проведено на ниско (за съжаление, дори на аматьорско ниво) ниво", се казва в заключението на делото. - В протоколите липсват точни измервания и свързвания към определени ориентири на открити обекти и трупове ...

Обстоятелствата на събитията не са напълно изяснени. Състоянието и характеристиките на района не са проучени. Информация за метеорологичната и сеизмична активност не беше поискана.

Анализът на степента на крайност на ситуацията, готовността и психологията на поведението на членовете на групата с участието на специалисти от висок клас не беше извършен ... ”

Нивото на обучение на туристите също беше много ниско : „По-голямата част от членовете на групата бяха участници в 4-6 пътувания за 3-4 години в института. През зимните кампании на 3-та категория сложност никой от тях не участва. Дятлов И.А. участва само в един от тези походи.

С една дума, „подготовката на членовете на групата за участие в зимния труден поход в планините беше очевидно недостатъчна”: дятловците не притежавали нито уменията да действат в такава ситуация, нито подходящото оборудване.

Друг пропуск е липсата на пълноценна карта на района: „Като се има предвид, че техният маршрут е първото изкачване, групата е почти на случаен принцип.“

Заключение: „Маршрутът с такава дължина (21 дни), дължина (около 300 км) и сложността на тази група биха могли да преодолеят без инциденти само при достатъчно благоприятни метеорологични условия и късмет.

За неподготвените дятловци похода беше опасно и по-скоро приключенско събитие.Всяка значима грешка при екстремни условия и липсата на необходимите познания за това как да се действа, когато възникнат, неизбежно води до такива трагични последици в такива кампании. ”

Фатална грешка в изчислението на дятловци е и изборът на мястото на последната им нощ. Не беше добро, но не заради шаманските проклятия.

Анализът на данните от метеорологичните станции, които са най-близо до сцената, предполага, че в нощта от 1 февруари до 2 февруари 1959 г.  е преминал циклонен фронт в района на трагедията - от северозапад на югоизток, продължил най-малко 10 часа и придружен от силен снеговалеж, интензитет на вятъра до ураган (20-30 метра в секунда) и спад на температурата до минус 40 градуса.

„Ако вземем предвид факта, че снежната буря е продължила цял ден на 02.02.59 г. и е само засилена към края си, както се вижда от последните снимки на членовете на групата, създаването на лагер на това място в планината е фатална грешка, а трагедията е неизбежна”, смятат криминалисти.

Според тях туристите са  избягали от палатката, изплашени от лавина в компактна, уралска версия. Накратко, снежно свлачище.
Те го провокираха частично сами, нарязвайки склона по време на монтажа на палатката: последната  снимка на дятловци, показва как те копаят дупка в снега под „фундамента”.
Специалистите разсейват "погрешната представа за снега като лека субстанция": колкото по-голяма е неговата маса и влажност, толкова по-голяма е плътността, която придобива. „Дори и падането в малка лавина с обем от няколко кубически метра може да бъде фатално“, според заключението на делото. "Има достатъчно примери, когато слой от сняг с дебелина около 20 cm (!) С размери 3 на 3 метра убива хора."
„Първоначално тази версия беше изключена въз основа на погрешна оценка на ситуацията“, смятат експертите по криминалистиката. "Повечето от участниците в спасителната работа и представители на прокуратурата наблюдаваха мястото при хубаво време 26 дни след значителна промяна в снежната покривка."

В продължение на почти месец вятърът почти изтрива следите от лавините: съдейки по следите, оставени от туристите, снегът е бил поне 40 сантиметра по-висок, от когато е бил открит.

Според експерти свлачище с тегло най-малко няколко тона се спуска върху палатката. Събитията от съдбоносната нощ се развиват по следния начин: „Снежната буря продължава дълго и след известно време масата на снега на склона става критична ...''

Първоначално за кратко време плъзгащата маса на снега се задържа от напрежението на потъващата палатка. Първите очевидни признаци на лавина през нощта в тъмнината най-вероятно са предизвикали паника.

Бързо нарастващият натиск на снега прави невъзможно не само да се вземат връхни дрехи, но и да се напусне организирано палатката. Очевидно този процес отне няколко секунди.

Последните от тези, които са напуснали палатката, вече са пробивали непрекъснато нарастващата маса на снега, която принуждава туристите инстинктивно да се втурнат надолу по склона в посока към гората ... Единствената възможност да се опитат да оцелеят в тези условия е да се спуснат в гората възможно най-бързо, да създадат подслон и да си осигурят топлина и нощувка, докато времето се подобри. "

В такъв студ и вятър, полуоблечени и боси туристите не могат да издържат повече от 2-3 часа. Те успяха да стигнат до гората и дори накладоха малък огън. Но тогава направиха друга грешка - разделиха се.
Най-лошо облечените за ниските температури Дорошенко и Кривонищенко останаха около огъня, но изглежда не успяха да го поддържат и бързо замръзнаха. Дятлов, Колмогорова и Слободин направиха отчаян опит да пробият ураганния вятър и да стигнат до затрупаната палатка, където имаше дрехи, храна и оборудване, но надцениха силите си. Третата група се спуска малко по-ниско, към притокът на река Лозва, както изглежда, в търсене на по-надежден подслон. Тук обаче туристите нямат късмет.Практиката на пешеходния туризъм знае „значителна част от фактите за смъртта на катерачи и туристи е в резултат на падане в кухина, скрита под снега“, показва заключението на делото. Според криминалистите Дубинина, Колеватов, Золотарев и Тибо-Бринол  се сринаха под тежестта си и бяха покрити с падащ слой от замръзнал сняг, не по-малък от 5 метра." Съответно, вероятните причини за смъртта на четворката бяха „коктейл“ от няколко фактора: наранявания, понесени по време на падането, задушаване и замръзване, а липсващите меки тъкани - разложени от водата в потока.

Това е всичко. „Въз основа на гореизложеното, обстоятелствата на смъртта на туристите нямат скрит мотив, а всички възникнали въпроси и съмнения са последствията от липсата на професионализъм и непълна работа по случая”, обобщават експертите.

Непрофесионалният подход „доведе до появата на информация за забелязани огнени топки в района, радиологични изследвания на облеклото на жертвите, които, естествено, не дадоха нищо на разследването.“ Експертите  обаче не считат своите констатации за окончателна истина: в документа се посочва, че трябва да се проведат по-подробни проучвания с участието на експерти.

Точно това правят сега техните колеги от прокуратурата. Забележително е обаче, че те “копаят” в абсолютно същата посока. "Престъплението е напълно изключено", подчертава официалният представител на главната прокуратура Александър Куренной. "Няма нито едно доказателство, поне непряко, което би било в полза на тази версия." Прокурорите не вярват в Йети, извънземни,  манси, джуджета на Арктис и тестове на най-секретни оръжия: фантастичните сценарии за смъртта на групата са били отхвърлени. Прокуратурата преброи 75 версии на трагедията, от които избраха най-вероятната - свързана с природни явления”, обяснява Куренной. - Може да е лавина, може да е така нареченият ''сноуборд'' - вид лавина, формирана от силен вятър, ураган.

Има, обаче, друг, по-фундаментален въпрос: струва ли си изобщо да се възобнови разследването? Има много случаи, когато хората изчезват без следа.
Типичен пример: изчезването на групата Клочков - четирима мъже и две жени, които отиват в  Памир през лятото на 1989 година. Търсенето продължи един месец, но завърши напълно неуспешно. Съдбата на катерачите не е известна и до днес. Най-вероятно те са затрупани от лавина, но това е само предположение, обхватът на фантазията е много широк. Много по-широк, отколкото в групата на Дятлов. Нищо не пречи, например, да се предположи, че Петър Клочков и неговите другари са били отвлечени от извънземни.''