Големите загадки

Направо елементарна работа. Нищо , че до някои помещения не може да се открие път и вход. Да се сравнява небостъргач с пирамида?! А според кого левитацията е нелепа?

Нищо не левитира, как го измисли?
- Строи се първо ниво, кран не е нужен.
- Строи се второ ниво, кранът вдига камъните върху първо.
- Строи се трето ниво - първият кран вдига на второ, а там нов кран вдига на трето.
- И така нататък.
Това става, защото пирамидите се строят на стъпала, като от лего и когато са готови започва монтажът на крайните камъни отгоре надолу.

Eто една картинка. Тук не използват кранове, а рампи, но се вижда стъпаловидната конструкция. И би могло на всяко стъпало да има кран.

Около 2.5 тона тежи един камък на египетска пирамида. След построяването и пирамидата е била облицована във варовик, който е бил полиран така, че да изглежда като огледало отвън. Може и да е била облицован в електрум - смес от злато, сребро и мед, но с времето тези слоеве са изпопадали или са били изсечени и от тях местните селяндури са си строили къщи.

Рампи са използвали и шейни , които са приплъзгвали върху кал. Местната глина (кал) се нарича тарла. Има процеса на местене върху запазени папируси.

Интересно ми е как изглежда рампа, която стига до върха.

Не мога да кажа как точно са строени пирамидите, както съм сигурна, че и обясняващите всичко в темата, за които няма никакви загадки, също не могат. Едва ли са пътували във времето, за да наблюдават строежа. Всички обяснения за базирани на това, как е ВЪЗМОЖНО да бъдат построени, но няма материални доказателства как точно СА били построени. Сега ще бъда разкъсана на парчета от всички "учени" в темата, но аз мисля, че материалния свят вътре в нас и около нас има свойства, които не познаваме или не можем да ползваме целенасочено. Вероятно има хора и в древността, и в наши дни, които по някакъв начин могат да се възползват от тези свойства и това може да бъде едно от обясненията за построяването на пирамидите. А иначе, не мога да разбера защо хора, за които не съществуват никакви загадки налитат непрекъснато в темата и се карат на всеки, който не мисли като тях.

И аз се опитах да им намекна, че с увеличаване на височината системата издъхва, ама хората си знаят "рампи и кранове, рампи и кранове".

Нямало загадка, казваш, използвали някакъв скрипец. Но я се загледай в рисунката, какви железни куки и други елементи има. Разговорът беше за мегалитите, а не само за пирамидите и римляните. Не върви да пренасяме римските техники в древни времена.
По времето на Сети, бронзовата епоха, надали са били познати такива метални куки, които да издържат  огромната тежест. Още нещо, по каменните блокове в Озирион няма следи от такива вдлъбнатини и издатини, където да бъдат вкарвани въжета, за да бъдат закачани и повдигани. Ами някои от тях изглеждат не по малки от 800 тонните камъни на трилитона в Баалбек. А са ги пренесли на повече от 300 км. от там, от където са добити.
И пак остава въпросът с пренасянето, полирането и т.н.
Всъщност в Баалбек е открит вече изрязан и готов за пренасяне мегалит, с тегло 1650 тона!!! Как са мислили да го пренесат и монтират? Някои руски учени били открили и следи от рязане с лазер.
https://novotopoznanie.bg/koy-i-zashto-e-postroil-hramovia-kompl … /#google_vignette

Ще напомня и за Мачу Пикчу, Стоунхендж. Има и други места с мегалити.

Някои тук споменаха, че половината египетски народ участвал в строежите. Добре, но какво ще кажете за  Кораловия замък, където сам човек е рязал, местил и напасвал 30-тонни мегалити?

Загадката е именно в това, че не знаем с какви техники и умения в онези древни, праисторически времена, са местили и повдигали такива тежести, които дори днес пиха били голямо предизвикателство. А за съвременния Коралов замък, технологията, която е използвал този дребен и хилав човек Ед Лийдскалнин да изреже и премести сам 30 тонни блокове. И това си остава невъзможно за останалите.
Много предположения има, но нищо не е сигурно и доказано.

Прехвалените модерни техники и тегнологии за повдигане и преместване на тежки елементи - ето ги в напредналата холандия, опитвайки се да преместят структура, по-лека от каменните (или бетонови - вид бетон предполагат някои учени) блокове на храмове и пирамиди.

Знаете ли, че изчислението на съвместна работа на два и повече тежки крана изисква познаване на диференциалното смятане и цифрови технологии, защото иначе само сметките ще отнемат половината от времето за работата. Както и програма, съгласуваща съвместната работа на поне 12 различни двигателя (в двата крана)

Иначе давам заявка за жена като geyzer, която сама си бута колата. Ако може и трактор да кара, че имам едни 4 хектара, за соя съм ги предвидил...

Всъщност сме опитвали. И сме се провалили. Иначе от философска гледна точка за мен е неправилно твърдението, че щом в Рим могат да строят сгради като Колизеумът (Несравнимо по лесен строеж в сравнение с пирамидите), защо в Египет да не строят грамадни пирамиди. По тази логика може да разсъдим, че щом ние строим космически кораби, вероятно и Римляни са виждали земята от космоса. Нас ни дели по малко от развитието на човечеството във времето от Рим, в сравнение с разликата между Египет и Рим. Самият Рим е бил удивен от Египет. Самите римляни са се чудили как са построени пирамидите. Дотолкова са впечатлени римляните от египетската цивилизация, че почват буквално да и крадат величието. Така се озовава, този египетски обелиск насред днешен Истанбул. Точно така, днешен Истанбул е един от изворите за древна египетска история.

По заповед на императора на Източната Римска Империя Теодосий е пренесен от Египет до столицата на Източната Римска Империя. Йероглифите по него разказват за победата на Тутмос 3-ти над Митани. Пренесен до Константинопол по море със специално построен кораб за целта, и кръстен не много оригинално "Кораба на обелиска". Между другото по времето на Рим вече е бил изобретен скрепецът и дори са разполагали с примитивни кранове. Но въпреки това са шашнати от Египетските строежи. За Рим, много по напреднала технологично цивилизация в сравнение с Египет е било невероятно трудно само да пренесе обелиск. Рим в цялата си велика история никога не е изсичал нещо с тегло 200 и повече тона, като тоя обелиск да речем. За това и го краде, а не го построява сам римският император, че да напише по него свои велики дела, а не римляните да четат за Тутмос 3-ти. Не че са можели да ги четат йероглифите де, което и позволява без проблем обелиск на Тутмос да е гордост на Рим. Заради проблема с вдигането на калните късове от каменоломната.

Друго странно има в Египет. Ако махнем пирамидите цялата египетска цивилизация все едно изчезва, не е съществувала. Всъщност твърдението за египетска цивилизация се базира на самодоказваща се логика. А именно че щом египтяните са построили пирамидите значи са били много напреднала цивилизация, с достатъчен научен прогрес (по голям от този на Рим, хиляди години по късно). Тук ще цитирам професорът по история на икономиката Майкъл Андерсън, който отхвърля египтоложкият прочит на историята:

Ако махнем пирамидите, какво ще остане от египетските постижения. Те не са открили колелото, нито са съумели
да го прилагат хиляди години след шумерите, не са познавали изобщо металургията, нямали са градски центрове, липсват руини на древни градове, съизмерими с инженерните достижения на монументите и храмовете. Къде са те? Но имало една древна цивилизация без голям град почти до края на предпоследното хилядолетие преди Христос, в протежение на три хиляди години....Египет. Къде са руините на многолюдните, процъфтяващи градове, правителствените сгради и царски дворци. Кога и къде са усъвършенствали занаята си египтяните през поколенията.

Една цивилизация не се състои само от колосални монументи и нищо друго по практично от подобни мащаби. Наистина е загадка как от примитивни селища с глинени къщи, египтяните сякаш изведнъж стават невероятни строители и превъртяват инженерната мисъл. Но това е, което откриват археолозите в Египет. Контратезата на египтолозите противници на Андерсън, е че египетските управници били твърде скромни за да строят масивни дворци и правителствени сгради. Обяснение за липсата им е скромността в египетските управници. Но самото обяснение е нелогично като се има предвид човешката природа.

Сетете се за която и да е човешка цивилизация. Древен Рим, още по древна Гърция. Рим, Неапол, Атина. Дори цивилизациите по тяхно време да вземем. Шумерската цивилизация е организирана в 12 самостоятелна градове държави защитени от крепостни стени и канали. В площадите на тия градове се издигали храмове за почит към съответният Бог. Някои от тези градове, като Ур, дори се споменават в Библията, както и Шумер (земята на Шинар). Още 4 000 години преди новата ера шумерите вече упражнявали международна търговия, като разменяли стоки с другите цивилизации, като използвали за транспорт канали и реки в Месопотамия.

По времето когато египтяните са строели Голямата пирамида, в редица шумерски градове населението е било вече над 10 000, а е имало вече и градове с население над 50 000 (нещо нечувано за ония времена). Нищо такова не откриваме в Египет. Останките на шумерските градове и до днес са добре познати и изучени от археолозите. В тях са били открити и разчетени десетки хиляди плочки с клиновидно писмо.

Нито една от тези урбанистични характеристики не се среща в Древен Египет. Имало е големи села, но не и градове със съответното градоустройство. За пример по същото време Шумерите за да се предпазват от сезонните наводнения строят диги, и дори издигат цели градове върху платформи, за да процъфтява икономиката им независимо от природата, в същото време египетските инженери не могат да измислят как да предпазят Мемфис (главното египетско селище), който неведнъж според археологическите находки е бил поглъщан от Нил. Което значи, че шумерските строители и инженери са били по способни от египетските.

Върху споменатите шумерски платформи и насипи била полагана мрежа от улици, придържаща се строго към прави ъгли и линии. Къщите на жителите били оборудвани с баня, до която достигала чиста вода от кладенци чрез сложна дренажна система, която отвеждала и използваната вода извън къщата. Дори най малките и бедни къщи в покрайнините на техните градове били свързани с тази система. Според доклад на индийското археологическо дружество: характерните черти на тези градове били двустранна "цитадела", "вътрешния" град, "долния" град, два "стадиона" и "анекс" - поредица от резервоари зад укрепените стени. Вътре в градовете също имало укрепления. Градовете традиционно били с правоъгълна форма и дълга страна Изток-Запад. Имало наклон в техните градове от Изток на Запад, който допринасял за каскадните свързвания на водохранилищата, които били разделени от преградни стени и свързани по между си с тръби. Цялата система била много сложна, включваща водоскоци и  водоотвеждащи тръби, имало централна канализация, с необходимите шахти, наклони,  стъпала, каскади, павиран под и каменни навеси. Главният канал бил с човешки ръст. Дъждовната вода събирана от тези съоражения била съхранявана в резервоари в западната част на градовете.

Нищо такова няма по същото време в Египет, а и изобщо в който и да е момент от неговата история. То дори днес  в много от най бедните части от света няма много от постиженията на шумерското градоустройство. Като вътрешна канализация, улични дренажи, и система за доставяне на вода.

Всичко това не значи, поне според мен, че извънземни са построили пирамидите, понеже египтяните не са можели дори да се доближат до развитието на техните съвременници, преди да почнат да строят пирамиди. Аз лично не виждам логиката извънземни да са ги строили. По скоро ако е имало древен контакт, пирамидата може да е израз на това, което са видели хората. От което може и да се обясни всичко останало. Боговете, стремежът на фараоните да отидат там, при тях след смъртта, и прочее. Дори свръхчовешкият подвиг с построяването им може да се обясни с уникално вдъхновение в умовете на хората тогава, но от какво е било породено. Но по принцип, извън всякакви теории като че ли нещо се изпуска от науката. Не се връзват в цивилизационната логика от гледна точка на прогреса. Вероятно още неща не сме открили в археологията, които все още са заровени, някъде там.....

Между другото в науката се водят спорове и за възрастта на Сфинкса. Според геолози той е на поне 15 000 години, заради открита ерозия по повърхността дължаща се на обилни валежи. Т.е. съществувал е във времена когато около него пейзажа не е бил пустинен. От тогава насам въпроса за възрастта на сфинкса остава неизяснен и се повдига периодично по научни конференции. Пример за това е тази на Американското геоложко общество. Тогава след изложението на доказателствата в подкрепа на тезата за много по възрастният сфинкс, следва изложение на египтолозите противници на тази теза, чиито основен довод е че по това време не е имало човешки племена и култури способни на подобен уникален строеж.

П.п. Двата неуспешни опита експериментално да се докаже строежа на египетските монументи с методите според науката история, използвани в древността са през 70-те и 90-те:

Японското фиаско

Екип от японски учени решава да сложи край на споровете и неяснотите около пирамидите като нагледно покаже как са построени с тогавашните инструменти и технологии напрактика, като построи умален модел на Голямата пирамида.. Първо се консултират с египтолози за да си набавят точно копие на сечивата от онова време. Първите трудности започват с изсичането на блоковете. Японците просто не успяват да изсекат блоковете с примитивните египетски сечива. (откриват че гранита с твърдост от 7 до 9 по скалата на Мох, не може да бъде изсечен с каменно сечиво, прекалено твърд е). Във вътрешността на пирамидите се използва гранит, външната облицовка е от варовик. Но в интерес на експеримента, го продължават, като използват съвременни пневматични чукове, с които успяват да изсекат блоковете. Вторият момент в който се провалят е транспортирането на изсечените блокове през Нил с примитивни баржи по образец от ония времена. Не успяват, налага се да използват съвременни шлепове. Следващият проблем пред екипа във възстановката е разтоварването. Веднъж свалени на плажа, заради теглото си потъват в пясъка и не могат да ги изтеглят до строителната площадка с примитивни методи. За да продължи експеримента използват булдозери, камиони и дори вертолет. (Още тогава вече е ясно че напрактика не са строени пирамидите както твърди настоящата историческа теория.)

Последният крах в японската симулация на построяването на умален модел на Голямата пирамида с тогавашните технологии според историческата наука, е подравняването. С вертолет не успяват да ги подравнят по модела на Голямата пирамида. В края на сметка се получава умалена пирамида строена с ония методи (като изключим пневматичните чукове, булдозери, вертолети), но е толкова неравна и ужасна, че не успяват да закрепят върха и. А да не забравяме че пирамидите не са построени просто като свръхтежки камъняци, красиво и правилно математически натрупани един върху друг, че да се виждат отдалеч, ами във вътрешността има галерии, стаи, коридори и дори неща с които науката не е наясно какво са, като Гантенбринската шахта да речем.

Вторият опит е през 1995 г. Проектът е спонсориран от ТВ шоу "Нова" на компанията Пи Би Ес. Той е заснет и монтиран като филм, който може да се гледа на This Old Pyramid, www.youtube.com. Те имат по различна идея. Вместо трудно за изпълнение копие на голямата пирамида, със сечивата и методите на Древен Египет, решават да направят възстановка на издялване и повдигане на 35-тонен обелиск, както според историческата теория са го правили египтяните.

Археологът и египтолог Марк Ленър (противник на тезата за старият сфинкс), на онази конференция той опонира че не може да е на 15 000 години защото не е имало тогава кой да го е построил привлича Роджър Хопкинс - каменоделец да работи с гранит, използвайки примитивни сечива. Кани в експеримента и покойният вече Али ел Гасаб, египтолог.

Идеята им е да издялат и повдигнат 35-тонен обелиск само с инструменти и методи които според историческата теория тогава е имало.

Според древният сценарий египтяните първо издялвали обелиска като масивен блок в каменоломните в Асуан. Ленър се опитва да си изгради представа ккак е ставало от т.нар. "недовършен обелиск" - тежащ 1 000 тона монолит изоставен от неизвестен фараон, след като в стените му се появили опасни пукнатини. Те започват с идеята, че древните строитали са изсичали обелиска с овални долоритни чукове. Скоро обаче Хопкинс открива че така не става и ако искат изобщо да получат обелиска им трябва друг начин на изсичане. И също като японците в интерес на експеримента го продължават с булдозери и други модерни машини. След това не успявят и да го превозят. Отново 20 век идва на помощ. Използват камион. В надеждата си че поне ще успеят да покажат на практика как са го издигали според теорията египтяните. А говорим само за 35 тонен обелиск. В Египет най тежкият обелиск е 440 тона.

Склупторът Мартин Ислър е бил призован да направи повдигането. За да се подготви той предварително успява да повдигне малък двутонен обелиск с помощта на лостова система. Тука вече се обнадеждават че ще успеят поне тази част от теорията да е докажат на практика. С наближаването на момента, нараства и напрежението. Хопкинс е убеден че начинът да успеят, е да построят голям земен насип, до специално изработена камера в която има пясък. По този сценарии работниците щели внимателно да наклонят обелиска в горния край на камерата и след това да започнат да източват пясъка през шахта. Сетне, когато обелискът стигне пиедестала на дъното на камерата, работниците ще спуснат единия край на долната му част в т.нар. завъртащ ров, който ще го задържи в това положение, докато другите работници го издърпат до изправено положение.

При изпълнението на тази технология обаче екипът вижда че пясъка не е достатъчно солидна основа. Вместо това променят стратегията по идея на Гасаб. Първо работниците ще положат обелиска върху плазове и ще го изтеглят нагоре по насипа. Когато долният край на обелиска започне да се накланя през ръба на насипа, част от работниците ще контролират свличането му с въжета докато основата се озове в рова. Всичко върви по план, обелискът застава под ъгъл 32 градуса спрямо земята. С помощта на лостова система, успяват да го изправят до 40 градуса, обаче когато достигат този ъгъл се оказва, че е невъзможно да си осигурят достатъчно лостов натиск за да го изправят докрай.

Хопкинс обаче твърдо решен да успее, измисля нова стратегия. Построява А-образна рамка и прекарва през нея въжетата. Надявайки се че като промени ъгъла на теглене ще осигури достатъчно механична опора. Отново не става. В крайна сметка експеримента завършва с пълен провал и не успява да докаже на практика историческата теория.

И не забравяйте че говорим само за 35 тонен обелиск. 440 тона е най големият в Египет. Нещо любопитно което може да не знаете. 440 тона тежи една космическа совалка. Знаете ли че по времето когато я изобретяват американците, като космически кораб за многократна употреба, не е имало кран който да може да е повдигне. Направили специално такъв, с единствената цел да премества совалката. А египтяните са можели да местят совалки без кранове..... Загадка си е. Поне докато на практика не се докаже теорията.

По времето на Сети се използват и строят доста по-сложни конструкции от пирамидите. Синът му Рамзес II остава познат и като строителя.
Далa съм ви книги на самите древни архитекти, четете там е обяснено всичко от първо лице. Не е нужно да пътуваш във времето, за да прочетеш оцелелите през вековете писания на самите архитекти, макар че щом вярвате в извънземна технология без доказателства, то да, вчера пътувах във времето, пих по една бира с Хеопс и видях как строят пирамидите.

Книгите, които си дала са писани хилядолетия след това.

Любопитен е като цяло този интерес на древните хора към пирамидалните форми. Наблюдава се по цялото земно кълбо.
Малкоизвестната каменна пирамида от Бомарзо, Италия:
https://www.theancientconnection.com/megaliths/italy/pyramid-of-bomarzo/
 

Естествени или изкуствени образувания са Босненските пирамиди?
https://www.vesti.bg/lyubopitno/piramidite-v-bosna-i-hercegovina … -proizhod-6157387

Пирамида в Гърция:


"Пирамида" на светилището Ковил в Родопите:

Да,за мен това е повече загадка, защо има толкова пирамиди по света, макар да го обясняват със самата форма, че била интригуваща, а пък  лесна за строене.

Покривите на нашите жилища също са пирамиди. Предците ни са се досетили, че тази форма е стабилна и добре понася атмосферните условия. Но как да обясним присъствието й по места с религиозно и култово предназначение?

Малко извън темата, но и не съвсем: интересът на човечеството към пирамидите съвсем не е угаснал, само че днешните са икономически, финансови, политически и други, просто различен фокус и сектор на изграждането им