Големите загадки

А де, подсети ме за това:

https://youtu.be/I48hr8HhDv0

По повод днешния църковен празник, се сетих, че една от големите загадки си остава Витлеемската звезда. Науката все още няма обяснение - нито астронимия, нито физика, нито астрофизика.

То още не е ясно кога точно се е родил Исус. Има предположения само. Затова и явлението Витлеемска звезда е плод на предположения.

Наскоро четох в една научна статия, че явлението е прието за реално случило се, тъй като се споменава в няколко писмени  источника и съответно изследвано от астрофизици, но нито е имало комета, нито звезден дъжд, затъмнение и т.н. по това време.. Остава си загадка, т.е. без научно обяснение.

Но кое е времето? За Исус има предположения за раждането му с разлика от два века.

Нали откриха плащеницата? Сигурно ще могат по-точно да датират

Да вземем понятието пространство. Пространство на практика не съществува във вселената. Това е изцяло човешко понятие, като цялата наука. Пространство има само за нас, защото имаме самоопределение. В момента, в който имаме самоопределение и кажем аз, това съм аз, аз съм аз, за нас почва да съществува пространство, което не съществува за камъка. Само за нашето съзнание има изток, запад, север, юг.

Между другото знаеш ли как се определя колко точно е един метър днес?

Плащеницата е датирана да е 12-13 века след Христос. Официално не е призната от Ватикана. Освен това ясно се вижда, че на нея е Хълк Хоган.

Какво всъщност се разбира под загадка? Загадка по легенда - много разтегливо понятие. Чул нещо някой, казал на друг. Тогава и разказите на очевидци на НЛО без нито една снимка също са загадки.
Загадка, оставена от човек, подобно на Kryptos е изкуствена работа, колкото и хитро да е направена е по-скоро гатанка.
Ако не е нещо, което всеки (подходящо оборудван) може да види/измери, но не и да обясни, като примерно тъмните материя и енергия е голяма вероятността да е спекулация в стил вестник Шок. Чрез сензация към известност.

Доколкото съм чел се предполага, че е била комета, а те са доста много, с най-различни периоди и изчезват с времето, та може и да не съществува вече.

Тц, в грешка си. Постави тоя Камък в празна вселена, и си отговори честно и откровено на себе си, кое ще изчезне в твоите представи. Защото камъка няма такива, само ти имаш. Пространството или времето........

Защото камъка ще продължи да заема определено място в пространството не допускайки поради своята плътност на материята друга материя в същото пространство.

Но виж с времето, не седят така нещата. Защото човешката абстракция време има нужда от движение, за да съществува, и то не просто движение, ами повтаряемо, предвидимо, не хаотично. От слънчевият часовник до аномният са на един и същи принцип, повтаряемост на движението, вибрацията.

При когнитивната революция на първобитните, когато се издигаме над животните, развивайки самоосъзнатият аз, почвайки да мислим на плоскоста аз/не аз, започваме да откриваме и модели. Така се появява тази абстракция. Та питам в тая вселена в която човешка абстракция е невъзможна, поради липса на движение и повтаряаемост, кое в човешките представи спира за камъка.......
 
Пространството или времето. Иначе за него нищо не спира. Той не е абстракция. Само за нас нещо спира..........

В контекста на твоя пример спира стареенето на камъка. Нали е вселена с един камък, в която нищо не се движи.
Но това е твоята макро представа. С нея и без нея времето за камъка ще тече. След 10 с трийсетина нули години протоните му ще се разпаднат. Броят години няма значение, те са наша си мерна единица. Движението на протоните, на което годините се явяват мярка обаче ще се случи със или без абстракцията ни за отмерването му и времето на камъка ще изтече с нас и без нас.
Не може да имаш нещо, без да имаш движение на съставките му, ако щеш като бълбукане на квантово ниво. Все едно дали ще ни има нас да го дефинираме като секунда, минута и т.н.

Момент 1 = Празна вселена
Момент 2 = Вселена с 1 камък
и така имаме смяна на 2 състояния, които могат да дефинират отрязък от време

Вселената тиктака на квантово ниво и то с дискретни стойности.
А иначе абстракцията за време съществува благодарение на функцията памет. Ако не помниш нищо няма и да разбираш и осъзнаваш нищо, както е при камъка, например. В един видеозапис имаш запаметени изображения в конкретна последователност, които не можеш да гледаш едновременно обаче. Т.е. не можеш да изгледаш един час видео за хилядни от секундата, образно казано. По същия начин процесите във Вселената се случват в последователност от моменти (дефинирани от квантови флуктоации), а не едновременно или поне така ги регистрираме и преживяваме.


Ще спестиш време, защото ще съкратиш пътя, а според формулата S=V*T или T=S/V

Не можеш, защото не знаеш кога точно се е появил камъка. Трябва самоосъзнат аз, на база някакъв повтаряем модел, да регистрира в кой момент се появява камъка. Без това такъв момент във времето не съществува, тъй като самото време не съществува, не е нещо реално и независимо от съзнанието, което да открие някакъв конкретен модел, на база който да създаде абстракцията за време. Христос със брада и корона от тръни, в петно на стената, не е реален. Той е абстракция, тъй като означава нещо, само ако има самоосъзнат аз, който да го наблюдава, за да му придаде смисъл. Това е разликата между реалността и абстракцията.


Аз твърдя обратното. Без нас на практика, времето му няма да изтече. Защото не съществува в реалността. Няма да има кой да брои 1, 2, 3, следвайки някакъв повтаряем модел, за да изгради тая абстракция. Нещата не се случват едновременно, понеже физичните процеси се ръководят от причинно следствени връзки, което е дефиницията за история, не за време. Това разпадане на протоните дето ще сложи край на времето, е все едно да слушам Апостол Павел, за бъдещото устройство на Вселената, при което "творението ще бъде освободено от робството на тлението". (Послание към римляните 8:19-21). И в двете тези няма доказателство. Разпадането на протоните слагащо край на вселената, не е доказано. Според него, никакво разпадане на протоните няма да се случи. И това е логично, защото след него, като техните останки изчезнат със светлинна скорост във всички посоки, нищичко вече няма да се движи във вселената, нито ще има нещо в нея, заради непрекъснато ускоряване на разширението , което вече започва да се поставя под въпрос от науката. С разклащащата се вяра във вечната и константна сила на тъмната енергия, изместваща гравитацията, и водеща до ускоряващо се разширение.

 А това разширение, би трябвало да има някакъв абсолютен край когато стане свръхбързо, и тогава протоните трябва да се разпаднат, това е последното събитие, разпадането на протоните, без тях няма материя, те са основни градивни частици на атома, с тяхното изчезване атома основното градивно блокче на всичко е невъзможен и гасим светлините за вечни времена. Пардон не за вечни времена, защото времето изчезва.........

Но всичкото това което бълва науката в момента е плод на същото, от което произлиза и религията. Ние никога не сме виждали какво става с една вселена, за да твърдим каквото и да е. Нито сме виждали разпадане на протон, и не знаем дали се случва подобно нещо във вселената. Камо ли пък какво се случва с нея, след като се разшири до еди каква си степен. Това е просто още едно евангелие, от Свети Научният работник да речем, който просто е заместил ролята на дядо Попа, като най приближен до Божиите работи. За това и теориите му водят към Бог. Абсолют. Науката също води натам. Към последната идеална частица, началото на всичко и създаваща всичко, преди която няма нищо друго, тя не е съставена от нищо друго, преди това, от други градивни частици, и е началото на всичко. Демек Бог.

Кометите са били добре познати на древните народи и нищо особено като явление. Преди хилядолетия е могло да се наблюдава движението на небесните тела и всякакви съзвездия на ясното небе - атмосферата е била чиста, за разлика от днешната. Хората са докумнетирали подробно всичко случващо се. Та, тази звезда е била нещо различно и специално, за да я отбележат дори китайците и да се стигне до събитията, които последват.