Усещане за нещо лошо

Съгласна съм,че по правило ровенето в чужда кореспонденция е противно нещо.
Но той запали чергата- пред очите ми се разпращаха усмивчици с колежката.

Странно ми стана, нетипично, затова си позволих да бръкна. Иначе кой нормален човек би се ровил в чужда служебна поща, още повече работната му сфера ми е тотално непонятна. Ето обаче, че имало какво да се открие там и още как.

От там дойде и съмнението и търсенето ИЗ другите неща. И по джобове рових, и душих дрехи, признавам си и не се срамувам.
Повече щях да се срамувам, ако съм се кекерчила с млад левент на работа, докато партньорът ми гледа децата вкъщи и не знае ден или нощ е от месеци наред.

Изборът е Ваш!

Сърчицата във "Вайбър" и в неофициалната служебна кореспонденция, обикновенно имат друг смисъл, но в този форум това няма да бъде потвърдено от мнозинството!
Тук тийм билдинг, служебен обяд, банкет са синоними на Содом и Гомор!

Ти пък какво се заяждаш? Нещо се припозна в истрията ли?
Ами изпуснал е! Развалил е хубавото си семейство щото не може да си го държи в гащите. Сега е разведен и децата му вечер се прибират и играят с друг! 

И хората най-често имат причина, за да ги считат за синоними
Отлично знам какво означавали сърчицата в неформалната бизнес кореспонденция не продавам зарзават, с формална и неформална бизнес етикеция се занимавам от години като лектор и консултант, така че доста добре знам докъде се простират границите.
Но тук не става дума за едни колегиални комуникации, извадени от контекст .
Те си имат контекст. И той е крайно обиден.

Е що пък да не рови..вие няма ли да ровите  при съмнение?Ще ровите и още как!

Ами парен каша духа...

Добре де, как се живее цял живот да духаш каша? Не си е работа това.

Ами горе-долу има и такива, да. Личен опит и всичко пред очите ми. Точно служебните обеди, и тиймбилдинг са идеалните възможности и не само възможности-както писах-виждам го с очите си какво се случва и с кого. Сърчицата във Вайбър не са страшното. Въобще, работното място е идеалната среда за точно такива истории, не са една и две, гледам ги всеки ден. Особено в "големите корпорации".

Да си заравяш главата в пясъка - също не е!

Не е, разбира се. Но живот в постоянни съмнения и дебнене не е най-добрата алтернатива на заравянето на главата в пясъка.

В случая мисля, че жената е усетила нещо съмнително и това я е подтикнало да започне да рови. След 15 години брак би трябвало да може да разбере кога има нещо нередно.

Пълни глупости.
Няма живот в постоянни съмнения. Проявила е сега съмнения, не са били тези съмнения 15 години-демек цял живот. Няма и да продължат още 15 години. Всичко си има край. Както доверието, така и съмненията, всичко излиза наяве в един момент, и добро и лошо. Ако е лошо - по-добре сега да се съмнява и да разрови, че да и е мирна главата след време.

Той - клинчи от задължения, не се интересува от децата си, мърмори, обижда ме, че не се справям, вменява ми вина, развява си го кой знае къде и с кого, че даже и целия офис знае за новата му тръпка.
Аз - ооо, не, в никакъв случай няма да гледам в чатовете му, защото това ме прави лоша жена и съпруга и нарушавам личното му пространство... Да, бе... Вие сериозно ли обвинявате жената?

Именно. Точно в големите компании има изобилие от възможности за стъпване накриво, който има желание и нужда, разбира се. И не, не е нужно да има закъснения, изчезвания и тн- това не означава, че нещо не се случва. Имам много примери пред очите си - млади обвързани хора се скатават по тоалетните заедно (може би обсъждат служебни задачи, вероятно , в същото време афишират официалните си връзки, че и децата си. Готини, съвсем нормални хора на пръв поглед. Светът е многолик. Аз обаче не ги приемам тези неща.

Трябва да подчертая, че нямам забележки към съпруга ми откъм помагане с децата и вкъщи - помага с каквото може и се занимава с децата, факт е. Това, което ми липсваше беше моралната подкрепа през най-тежките месеци и това, че реши да си прави равносметки за живота, при все, че той напираше за второ дете сума ти години.

Аз би трябвало да си правя такъв тип равносметчици, ако изобщо има място за подобни - бях достигнала пик в моята си кариера преди да забременея. Имах прекрасна фигура, след раждането останах с 30 кг отгоре (вече са само 5, но все пак). Косата ми опада почти и се наложи да я отрежа наполовина, сега на нищо не прилича. Да, дребни глупости, които ние майките преодоляваме в нас си, но това са факти.

В задънена улица съм в момента и само времето ще покаже какво ще се случва. Снощи пак се опитах да говоря - ами няма смисъл. Нямало нищо, да съм го проумеела, защото съм щяла да разваля семейството с тези съмнения. Това били нормални колегиални общувания, аз съм била сбъркана, трябвало да го познавам по-добре, обиждал се, че му нямам доверие.
Доникъде не сме.
Благодаря ви за споделените опити и подкрепа. Дано никога не изпадате в подобни ситуации занапред!

Може и да има един процент нищо в цялата работа. Рано или късно всичко излиза, така че ще се разбере.