Следя раздела от декември миналата година, когато в него се появиха много теми, засягащи и моя случай. Теми за вредни връзки с неподходящите хора. Моята история ще ви се стори сходна, но се надявам да не я сметнете за излишна. Имам нужда да я разкажа и, ако е възможно, да чуя вашите съвети
Аз съм млада жена. На сегашното си работно място съм от близо 2 години. В моя отдел всеки има относителна независимост в работните си проекти, но хора в един екип /с един и същи шеф/ имат повече допирни точки по служебни въпроси.
Един от колегите ми (повече от 10 години по-възрастен) започна да проявява интерес към мен преди година. Това е и времето, в което започнахме да общуваме повече по работа. Бяхме се запознали няколко месеца по-рано, при което той моментално ми стана симпатичен. Колежката, която ни представи, каза, че той има две деца. Естествено, веднага му проверих профила в социалните мрежи, където се повтаряха стари снимки с една и съща жена. Казах си: "Е, очевидно обвързан, че и с деца, окей." Не съм го търсила целенасочено в промеждутъка от споменатите няколко месеца, нито пък той мен. Но ето че в един момент започна да се консултира с мен по работни въпроси, да идва до бюрото ми, да си говори с мен на дребни теми, да ме наблюдава от разстояние в офиса, да се шегува, да се изчервява (което не е престанало да ме впечатлява до сега), когато говорим или съм наблизо. Не е флиртувал, нито пък аз. Двамата си приличаме по това, че сме по-скоро сдържани, срамежливи, старомодни хора. Той е последният джентълмен, така е поне в моите очи. Възможно е съпругата му да е единствената жена в живота му. Няма и следа от хищническо поведение у него. Оказа се обаче потаен човек, който скри важни неща от мен. Това усложнява положението ми до днес.
Помня, че миналия февруари споделих с приятелка, че този човек се интересува от мен и знам, че има деца, но никога не споменава семейството си, поради което не съм сигурна дали не са разделени със жена му. Минаха още няколко месеца на предизвикване и задържане на интерес. Тогава той ме добави във ФБ. И малко след това семейни приятели го тагнаха със жена му на снимка, хванати за ръце и сияещи. Подейства ми като шамар. Леко се дистанцирах. И преди не го бях търсила с поглед в офиса, нито пък бях ходила до бюрото му, но тогава спрях неангажиращите приказки. Той изглеждаше някак гузен от това, че съм разбрала, но започна да недоволства, което се изразяваше в това, че спря да ме търси за известно време. После пак започна. Минаха 1-2 месеца и дойде моментът, когато той спомена жена си за пръв път - в асансьора, пред други колеги, само защото те го попитаха за годишното пътешествие на семейството с двете деца в чужбина. Заболя ме, че трябваше да чуя в прав текст от други хора, че той е семеен. Бях наранена от това, че показва интерес към мен и крие семейството си. Между другото, до ден днешен той никога не ги е споменавал пред мен, а в офиса всеки знае за тях. Хора, които са му колеги от повече време, дори са ходели с това семейство на почивки, излети, купони и т.н.
Лятото и есента продължиха по сходен модел. Той ме издебваше по коридорите, до ксерокса и т.н., задаваше ми въпроси, от които ставаше ясно, че ме следи в социалните мрежи, сядаше да мен, за да му обяснявам разни неща по работа. Недоволстваше, когато ме виждаше да разговарям с колеги - по-млади мъже. Това винаги се изразяваше във временно спиране на контакт и търсене на други колежки. Има една жена, по-близо до неговата възраст, с доста освободено поведение, която го харесва. Той знае това и когато иска "да ми го върне" за него, ходи при нея. Тъй като тя седи близо до мен, явно смята това за добра стратегия.
В същото време жена му все така качва снимки, демонстриращи семейно щастие. Трябва да отбележа, че самият той не е на много от тях, а на тези, на които присъства, е с децата. За мен обаче фактът вече беше неоспорим - той има семейство, което изглежда здраво, сплотено и хармонично.
Ще разкажа и малко повече за нас. Не съм сигурна, че бихме били много успешна двойка, ако имахме шанса. Той е по-скоро пасивен, макар и старателен и отговорен. Аз оставям такова впечатление само на пръв поглед, истината е, че съм много амбициозна и темпераментна. За краткото време на същата позиция вече съм го задминала. Освен това се интересувам от работата си много повече от него, той видимо е избрал тази работа, за да си издържа семейството - в което няма нищо лошо, разбира се. Жена му е активният участник във връзката и явно на него това му е нужно, за да са вече толкова години заедно.
За да съкратя малко историята, ще резюмирам модела, по който нашето общуване се развива циклично:
Общуване - щастлива семейна снимка - отдръпване, общуване с други хора (манипулация) - общуване - цикълът се повтаря
Около Коледа интересът му достигна своеобразна кулминация - веднъж пред всички колеги ми направи малък подарък, започна да ме следва до изхода и да ме прегръща в края на работния ден. Ще спестя описанията колко мъчително и объркващо беше това за мен.
Аз реших, че Нова година е добро време да започна на чисто и да прекъсна цикъла.
Имам право на работа от вкъщи и започнах да го ползвам. Това сведе контактите ни в офиса до минимум, понякога само един ден седмично. (Работата от вкъщи ми помага и да се съсредоточавам по-добре, тъй като съм интроверт.) Това видимо го угнети. В първия ден от новата година се появи до бюрото ми и тържествено-тъжно ви пожела да ми се случат много хубави неща през 2020-та. От тогава не сме говорили дори по служебен повод. Той още обикаля наоколо и се опитва да улови погледа ми, но аз не мога повече. В щастливите снимки в профила на жена му се сменя само сезонният пейзаж. Очевидно нищо няма да се промени, ако аз не променя нещо.
Сега, в седмицата на Св. Валентин, той сложи една тъжна песен "за сбогом" на профила си. Учести вижданията с другата колежка. С мен не си говори.
От цялата история ми е ясно, че:
Щом досега не сме излезли на едно кафе, то няма и да се случи.
Той сигурно знае, че се отдръпвам, защото искам сериозна връзка или нищо. Щом досега не съм получила нищо, така и ще си остане.
Аз бях може би развлечение или малка приятна мечта, която да го отклонява за малко от добре подредения, но поомръзнал семеен живот. Това научих от други теми, в които сте писали, и Ви благодаря. Не ми беше лесно да стигна сама до този извод.
Аз и той не сме такива хора, че да започнем тайна връзка. Затова и в тази история няма и няма да има секс, развод, нови деца и т.н.
Аз не искам той да се разделя със семейството си, най-малко заради мен. Не знам дали това е условие за успешна връзка, но сигурно вече щяхме да сме заедно, ако беше свободен. Но децата му са сравнително малки, едното влиза в трудна възраст, никога не бих им причинила нещо лошо. А един развод него би го довършил. Цялата му приятелска мрежа е обвързана със семейството. Ако се раздели със жена си, губи целия си свят.
И аз имам вина. Дълго отказвах да приема очевидния факт, че той все пак наистина е семеен и не предприема крачка. Затова съм и толкова привързана.
Аз трябва да помисля за себе си и трябва да знам какво искам. Искам да създам семейство и да имам деца. Правя усилия, излизам с приятели, излязох и на две-три срещи в последно време. Не ми е лесно, но вярвам, че ще дойдат по-добри времена за мен.
Това, което не ми е ясно - и което Ви моля да коментирате - е:
Какво да правя с него? Той е много тъжен в момента. Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен. В същото време не искам да го изгубя. Той е много добър човек и дълго време го смятах за ценно присъствие в живота си. Губила съм приятелства и не искам той да напусне живота ми напълно. Все пак не всеки ден човек се свързва с някого така. Как да общувам с него?
Да го поканя ли на кафе да си поговорим? Знам, че мъжете се ужасяват от такива разговори, и все пак? Какво бихте ме посъветвали от опит?
Как да се освободя от тази емоционална зависимост от него? Вече не го следвам в социалните мрежи. Опитвам да се занимавам с приятни неща и да разговарям с хора (установила съм, че второто много ми помага), но още е много трудно.
Какво мислите за описания мъж? Познавате ли този типаж?
Неговото поведение спрямо жена му емоционална изневяра ли е? Според мен - да, и също мисля, че е най-смелото, което би предприел. Това ме натъжава както заради него, така и заради самата мен и потъпканите ми представи за дългогодишното съжителство. Боли ме, че явно се случва и в най-добрите семейства.
Вече се почувствах по-добре, след като написах това. Ако сте го прочели, благодаря.
Аз съм млада жена. На сегашното си работно място съм от близо 2 години. В моя отдел всеки има относителна независимост в работните си проекти, но хора в един екип /с един и същи шеф/ имат повече допирни точки по служебни въпроси.
Един от колегите ми (повече от 10 години по-възрастен) започна да проявява интерес към мен преди година. Това е и времето, в което започнахме да общуваме повече по работа. Бяхме се запознали няколко месеца по-рано, при което той моментално ми стана симпатичен. Колежката, която ни представи, каза, че той има две деца. Естествено, веднага му проверих профила в социалните мрежи, където се повтаряха стари снимки с една и съща жена. Казах си: "Е, очевидно обвързан, че и с деца, окей." Не съм го търсила целенасочено в промеждутъка от споменатите няколко месеца, нито пък той мен. Но ето че в един момент започна да се консултира с мен по работни въпроси, да идва до бюрото ми, да си говори с мен на дребни теми, да ме наблюдава от разстояние в офиса, да се шегува, да се изчервява (което не е престанало да ме впечатлява до сега), когато говорим или съм наблизо. Не е флиртувал, нито пък аз. Двамата си приличаме по това, че сме по-скоро сдържани, срамежливи, старомодни хора. Той е последният джентълмен, така е поне в моите очи. Възможно е съпругата му да е единствената жена в живота му. Няма и следа от хищническо поведение у него. Оказа се обаче потаен човек, който скри важни неща от мен. Това усложнява положението ми до днес.
Помня, че миналия февруари споделих с приятелка, че този човек се интересува от мен и знам, че има деца, но никога не споменава семейството си, поради което не съм сигурна дали не са разделени със жена му. Минаха още няколко месеца на предизвикване и задържане на интерес. Тогава той ме добави във ФБ. И малко след това семейни приятели го тагнаха със жена му на снимка, хванати за ръце и сияещи. Подейства ми като шамар. Леко се дистанцирах. И преди не го бях търсила с поглед в офиса, нито пък бях ходила до бюрото му, но тогава спрях неангажиращите приказки. Той изглеждаше някак гузен от това, че съм разбрала, но започна да недоволства, което се изразяваше в това, че спря да ме търси за известно време. После пак започна. Минаха 1-2 месеца и дойде моментът, когато той спомена жена си за пръв път - в асансьора, пред други колеги, само защото те го попитаха за годишното пътешествие на семейството с двете деца в чужбина. Заболя ме, че трябваше да чуя в прав текст от други хора, че той е семеен. Бях наранена от това, че показва интерес към мен и крие семейството си. Между другото, до ден днешен той никога не ги е споменавал пред мен, а в офиса всеки знае за тях. Хора, които са му колеги от повече време, дори са ходели с това семейство на почивки, излети, купони и т.н.
Лятото и есента продължиха по сходен модел. Той ме издебваше по коридорите, до ксерокса и т.н., задаваше ми въпроси, от които ставаше ясно, че ме следи в социалните мрежи, сядаше да мен, за да му обяснявам разни неща по работа. Недоволстваше, когато ме виждаше да разговарям с колеги - по-млади мъже. Това винаги се изразяваше във временно спиране на контакт и търсене на други колежки. Има една жена, по-близо до неговата възраст, с доста освободено поведение, която го харесва. Той знае това и когато иска "да ми го върне" за него, ходи при нея. Тъй като тя седи близо до мен, явно смята това за добра стратегия.
В същото време жена му все така качва снимки, демонстриращи семейно щастие. Трябва да отбележа, че самият той не е на много от тях, а на тези, на които присъства, е с децата. За мен обаче фактът вече беше неоспорим - той има семейство, което изглежда здраво, сплотено и хармонично.Ще разкажа и малко повече за нас. Не съм сигурна, че бихме били много успешна двойка, ако имахме шанса. Той е по-скоро пасивен, макар и старателен и отговорен. Аз оставям такова впечатление само на пръв поглед, истината е, че съм много амбициозна и темпераментна. За краткото време на същата позиция вече съм го задминала. Освен това се интересувам от работата си много повече от него, той видимо е избрал тази работа, за да си издържа семейството - в което няма нищо лошо, разбира се. Жена му е активният участник във връзката и явно на него това му е нужно, за да са вече толкова години заедно.
За да съкратя малко историята, ще резюмирам модела, по който нашето общуване се развива циклично:
Общуване - щастлива семейна снимка - отдръпване, общуване с други хора (манипулация) - общуване - цикълът се повтаря
Около Коледа интересът му достигна своеобразна кулминация - веднъж пред всички колеги ми направи малък подарък, започна да ме следва до изхода и да ме прегръща в края на работния ден. Ще спестя описанията колко мъчително и объркващо беше това за мен.
Аз реших, че Нова година е добро време да започна на чисто и да прекъсна цикъла.
Имам право на работа от вкъщи и започнах да го ползвам. Това сведе контактите ни в офиса до минимум, понякога само един ден седмично. (Работата от вкъщи ми помага и да се съсредоточавам по-добре, тъй като съм интроверт.) Това видимо го угнети. В първия ден от новата година се появи до бюрото ми и тържествено-тъжно ви пожела да ми се случат много хубави неща през 2020-та. От тогава не сме говорили дори по служебен повод. Той още обикаля наоколо и се опитва да улови погледа ми, но аз не мога повече. В щастливите снимки в профила на жена му се сменя само сезонният пейзаж. Очевидно нищо няма да се промени, ако аз не променя нещо.
Сега, в седмицата на Св. Валентин, той сложи една тъжна песен "за сбогом" на профила си. Учести вижданията с другата колежка. С мен не си говори.
От цялата история ми е ясно, че:
Щом досега не сме излезли на едно кафе, то няма и да се случи.
Той сигурно знае, че се отдръпвам, защото искам сериозна връзка или нищо. Щом досега не съм получила нищо, така и ще си остане.
Аз бях може би развлечение или малка приятна мечта, която да го отклонява за малко от добре подредения, но поомръзнал семеен живот. Това научих от други теми, в които сте писали, и Ви благодаря. Не ми беше лесно да стигна сама до този извод.
Аз и той не сме такива хора, че да започнем тайна връзка. Затова и в тази история няма и няма да има секс, развод, нови деца и т.н.
Аз не искам той да се разделя със семейството си, най-малко заради мен. Не знам дали това е условие за успешна връзка, но сигурно вече щяхме да сме заедно, ако беше свободен. Но децата му са сравнително малки, едното влиза в трудна възраст, никога не бих им причинила нещо лошо. А един развод него би го довършил. Цялата му приятелска мрежа е обвързана със семейството. Ако се раздели със жена си, губи целия си свят.
И аз имам вина. Дълго отказвах да приема очевидния факт, че той все пак наистина е семеен и не предприема крачка. Затова съм и толкова привързана.
Аз трябва да помисля за себе си и трябва да знам какво искам. Искам да създам семейство и да имам деца. Правя усилия, излизам с приятели, излязох и на две-три срещи в последно време. Не ми е лесно, но вярвам, че ще дойдат по-добри времена за мен.
Това, което не ми е ясно - и което Ви моля да коментирате - е:
Какво да правя с него? Той е много тъжен в момента. Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен. В същото време не искам да го изгубя. Той е много добър човек и дълго време го смятах за ценно присъствие в живота си. Губила съм приятелства и не искам той да напусне живота ми напълно. Все пак не всеки ден човек се свързва с някого така. Как да общувам с него?
Да го поканя ли на кафе да си поговорим? Знам, че мъжете се ужасяват от такива разговори, и все пак? Какво бихте ме посъветвали от опит?
Как да се освободя от тази емоционална зависимост от него? Вече не го следвам в социалните мрежи. Опитвам да се занимавам с приятни неща и да разговарям с хора (установила съм, че второто много ми помага), но още е много трудно.
Какво мислите за описания мъж? Познавате ли този типаж?
Неговото поведение спрямо жена му емоционална изневяра ли е? Според мен - да, и също мисля, че е най-смелото, което би предприел. Това ме натъжава както заради него, така и заради самата мен и потъпканите ми представи за дългогодишното съжителство. Боли ме, че явно се случва и в най-добрите семейства.
Вече се почувствах по-добре, след като написах това. Ако сте го прочели, благодаря.
Защо да е мекотело и страхливец, какво пак не му е наред? 
