Темата за смъртта

  • 15 017
  • 173
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 13 206
Анда, не й казвай, че децата не умират... просто не е вярно!
Аз мисля, че за смъртта трябва да се говори открито! Може би обяснението трябва да е малко суховато... не знам аз така мисля... става дума когато се говори без да е във връзка с починал близък... ако детето просто попита... защо хората умират, какво става после с тях и т.н.
Аз лично не приемам обяснението за звездите и за това, че човека гледа отгоре... Напротив, на детето трябва да му е ясно, че човека няма да се върне! Няма смисъл от заблуди. Така само си създаваме ситуации да обясняваме после що сме казали едикакво си, а то не е вярно. Честно казано аз не помня първите разговори за смъртта. Сблъсках се когато почина едната ми баба. Бях на 12 г. тогава. Другата е починала когато съм била на 2 г. Просто не помня този момент. И нека не забравяме, че децата не се страхуват от смъртта, те просто приемат тия неща като факти! Не чувстват нещата като нас! Миналата година приспахме ирландския сетер на майка ми. Сега съжалявам, че й казахме като пита, че Лорди е избягал. Грешка от наша страна!!!

Уф, след всичко това искам да кажа, че мен лично ужасно ме е страх от смъртта... но явно трябва да се мобилизирам когато ми се наложи да обяснявам... Rolling Eyes

# 16
  • София
  • Мнения: 13 206
Уф, и аз й казах нещо подобно на описаното от Тинкърбел... че по нещо от нас остава да живее, защото децата приличат на родителите си... и си ги спомнят... извади си неясния извод, че прабаба й е жива, когато правим бухти (тя правеше бухти всяка неделя сутрин).

За нея не изглежда травма, но за мен е стряскащо да видя как тригодишно дете "погребва" наужким мечето си.

За теб е травма, за нея не е... тя си реагира напълно нормално, колкото и зловещо да ти се вижда. Тя просто изразява това което е чула... пресъздава го! Аз бих замълчала в тази ситуация, т.е. няма да й кажа да не го прави, ще пасувам както се казва...

# 17
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
За децата...Много е трудно, наистина. Но веднъж сварих свекърва ми и Дени как духат свещи. После Дени ми обясни, че баба и и показала, че и малката, и голямата свещичка изгасват, ако ги духнеш. "Така и дечицата, мамо. Умират като възрастните". Изглежда свекърва ми е по-добър психолог. Простичко и го обясни, а тя схвана...

# 18
  • Мнения: 373
Ами и на Флаш, и на Тинкърбел версиите звучат много хубаво! Само в този случай аз се питам какво ще си помислят децата ни, когато един ден научат от книгите по астрономия, че звездите са слънца - дали няма да се почувстват нещо излъгани и да се уплашат повече от смъртта в един момент? Т.е. ... не знам, само се чудя!
Иначе е вярно, че е важно да си мислим за нашите близки починали и те живеят чрез нас и нашите мисли!!! Това за бухтите, Анда, е чудесно! Според мен! Прабаба е жива когато правим бухти - ами да! Simple Smile
Не се шашкай от нейните "погребения"! Нека оставим децата да играят и на смърт! Колко игри са такива, и ние сме играли - и като умреш, знаеш, че нямаш право нищо да правиш! Нека играят и погребват, и аз съм го правила! Не е травма, поне според мен!

# 19
  • Мнения: 5 877
Ваче - да, обаче казваш, че и ти като мен се боиш от смъртта.
Може би другите - тези, които са чували някакви лайт-версии - се боят по-малко?!
Дали да й кажа, че никой не знае какво ще стане и някои хора мислят така... други различно...

# 20
  • Мнения: 373
Анда, не й казвай, че децата не умират... просто не е вярно!
Аз мисля, че за смъртта трябва да се говори открито!
Аз лично не приемам обяснението за звездите и за това, че човека гледа отгоре... Напротив, на детето трябва да му е ясно, че човека няма да се върне! Няма смисъл от заблуди.
Аз не съм съвсем съгласна - т.е. да, човекът няма да се върне, но не можем да сме сигурни, че наистина не ни гледа отнякъде! Просто откъде знаеш!?! А човекът няма да се върне - никой не казва такова нещо на децата си! (Макар че нашите мъртъвци идват в сънищата ни!!!) Ние ще отидем при тях!

# 21
  • Мнения: 373
Ваче - да, обаче казваш, че и ти като мен се боиш от смъртта.
Може би другите - тези, които са чували някакви лайт-версии - се боят по-малко?!
Дали да й кажа, че никой не знае какво ще стане и някои хора мислят така... други различно...
Вярно е, че никой не знае какво точно ще се случи с нас, след като си отидем! Тя може би е малко малка за "едни хора така, а други хора - иначе". Кажи й ти какво си мислиш, най-добре, засега!
А всъщност трябва ли да й казваш нещо повече? Бухтите са достатъчни! Тя явно не се страхува, колкото ти!

# 22
  • София
  • Мнения: 13 206
Ваче - да, обаче казваш, че и ти като мен се боиш от смъртта.
Може би другите - тези, които са чували някакви лайт-версии - се боят по-малко?!
Дали да й кажа, че никой не знае какво ще стане и някои хора мислят така... други различно...

Ооо, не, опредлено не мисля, че лайт версиите имат значение. Ако загубиш близък човек аз не вярвам да ти е по-малко мъката или сълзите шото са ти казали лайт версии.... А пък и честно казано не мисля, че в днешно време хората наистина вярват, че душите са звездички и т.н.... на всички ни е ясно, че хората ги погребват и ги... няма обяснявам какво се случва нататък. Ей затова мен искам да ме изгорят... Wink

Та само си помисли за приказките... децата не ги приемат като нас. Александра не реагира на една адпатация на "Трите прасенца" дето вълка паднал в казана, кожата му се спукала и прасетата изкочили отвътре.... а аз само като си го представя... Sick

# 23
  • Мнения: 5 877
Моята реагира на приказки. Такива с вълци въобще не ми дава да й чета.

# 24
  • Мнения: 373
Ооо, не, опредлено не мисля, че лайт версиите имат значение. Ако загубиш близък човек аз не вярвам да ти е по-малко мъката или сълзите шото са ти казали лайт версии.... А пък и честно казано не мисля, че в днешно време хората наистина вярват, че душите са звездички и т.н.... на всички ни е ясно, че хората ги погребват и ги... няма обяснявам какво се случва нататък. Ей затова мен искам да ме изгорят... Wink

Децата искат да знаят "какво нататък". Именно затова Анда задава тези въпроси. Аз също смятам, от опит, че децата много се плашат от идеята, че няма нищо след това, че престават да съществуват! Те искат нещата да продължат да бъдат, затова Анда е права, че е по-добре да знаят, че нещо става след това. Не зная за звездите, но като помислиш, Анда, прабаба все пак е по някакъв начин жива с бухтите. На мен версията за цветята ми харесва повече от звездите само защото няма как да се опровергае един ден, иначе и в двете вярвам в някакъв смисъл - не точно, но зная, че мъртвите ни не са наистина мъртви, т.е. че няма НИЩО след това.. както и знам, че телата ни по някакъв начин се превръщат в тази земя и съответно в цветя (и не искам да ме горят, предпочитам да стана на цвете, а и само Господ знае как от тези цветя и земя един ден отново ще направи телата ни?!?!?- това е друга тема) Тя какво точно те пита? Ти се притесняваш, че ако й кажеш, че когато умрат, децата стават на цветя, тя може да се уплаши от това, например? (Защото явно не можеш да й кажеш, че отиват на небето... Хм, може и да пробваш с версията, че според някои хора отиват на небето или просто на някое хубаво място - ето, аз съм от тях! А ти самата не знаеш със сигурност... Аз бих казала това на сина си, ако бях на твое място, това е искрен отговор - много важно - макар че той е по-голям все пак.)

Последна редакция: чт, 06 юли 2006, 14:50 от jabushka

# 25
  • София
  • Мнения: 13 206
Анда, не й казвай, че децата не умират... просто не е вярно!
Аз мисля, че за смъртта трябва да се говори открито!
Аз лично не приемам обяснението за звездите и за това, че човека гледа отгоре... Напротив, на детето трябва да му е ясно, че човека няма да се върне! Няма смисъл от заблуди.
Аз не съм съвсем съгласна - т.е. да, човекът няма да се върне, но не можем да сме сигурни, че наистина не ни гледа отнякъде! Просто откъде знаеш!?! А човекът няма да се върне - никой не казва такова нещо на децата си! (Макар че нашите мъртъвци идват в сънищата ни!!!) Ние ще отидем при тях!


Ааа, гледай сега.. ще изпаднем в теологични спорове... Grinning За мен хората ги заравят, после знаем какво се случва. Абсолютно нормални биологични процеси! Понеже Анда каза, че е атеистично настроена си позволявам да напиша това! Всеки знае за себе си! Ако ти вярваш в това дето си написала ще направиш така, че и детето ти да вярва. Това е твое решение.. моето е коренно противоположно. Оше повече в няколко психологически книги чета съвет по въпроса, който напълно се покрива с написаното от мен!

# 26
  • Мнения: 5 877
Попита ме тази сутрин какво става с децата, като умрат.
Почнала е да разпитва за динозаврите и техните скелети. Знае, че вътре във всеки човек има скелет... но не е вързала две и две още.
Пита ме най-вече ЗАЩО е умрял този и онзи. Най-вече майката на Снежанка защо е умряла.

# 27
  • София
  • Мнения: 13 206
Ооо, не, опредлено не мисля, че лайт версиите имат значение. Ако загубиш близък човек аз не вярвам да ти е по-малко мъката или сълзите шото са ти казали лайт версии.... А пък и честно казано не мисля, че в днешно време хората наистина вярват, че душите са звездички и т.н.... на всички ни е ясно, че хората ги погребват и ги... няма обяснявам какво се случва нататък. Ей затова мен искам да ме изгорят... Wink

Децата искат да знаят "какво нататък". Именно затова Анда задава тези въпроси. Аз също смятам, от опит, че децата много се плашат от идеята, че няма нищо след това, че престават да съществуват! Те искат нещата да продължат да бъдат, затова Анда е права, че е по-добре да знаят, че нещо става след това. Не зная за звездите, но като помислиш, Анда, прабаба все пак е по някакъв начин жива с бухтите. На мен версията за цветята ми харесва повече от звездите само защото няма как да се опровергае един ден, иначе и в двете вярвам в някакъв смисъл - не точно, но зная, че мъртвите ни не са наистина мъртви, т.е. че няма НИЩО след това.. както и знам, че телата ни по някакъв начин се превръщат в тази земя и съответно в цветя (и не искам да ме горят, предпочитам да стана на цвете, а и само Господ знае как от тези цветя и земя един ден отново ще направи телата ни?!?!?- това е друга тема) Тя какво точно те пита?

Ама аз не съм казвала, че няма нищо "след това".... има напълно биологични процеси. Материята се разлага с нея се хранят и оцеляват други организми на планетата. те пък от своя страна умират и т.н. Кръговрат се нарича. Не виждам причина да го обясня така, само че с подходящи думи...

# 28
  • Мнения: 1 937
Anda, изпълнявам обещанието си от другата тема за детските въпроси! Само минутка, две да кача текста!

# 29
  • Мнения: 3 491
И аз се притеснявам от тази тема, защото имах голяма фобия като дете, до известна степен не съм открила лека версия за себе си. Чели сме у дома за Франклин дето открива смъртта, но като че ли не се впечатлиха много. Във всеки случаи знаят, че човек умира, но не съм забелязала да го възприемат трагично. В техните глави това е като станеш на 100 години. Не са се притеснявали да ми кажат например, че "о, мами, ами щом си на 36, значи скоро ще станеш на 100 и ще умреш", след което продължават да рисуват. Мисля, че на децата тук в това отношение много помага местният Хелоуин, където смъртта с всичките й атрибути като скелети, духове, вампири и ковчези става карнавална фигура. На всичкото отгоре тогава ядат на воля бонбони, та страшното съвсем се демитологизира. А може при момчетата да е по-различно. Кой знае пък дали не ни предстоят някакви изненадващи възприятия.

Общи условия

Активация на акаунт