може ли бебето да ми се сърди?

# 15 8 юли 2006, 00:36 ч.

Мнения: 2 353

Може и да се сърдят, ние големите също се сърдим. И това не е защото сме страшно разумни, напротив. Важното е, че после се сдобряваме, нали? Simple Smile

Независимо дали е сърдене или не, ще свикнете. Напълно нормално е в момента да сте по-чувствителни. Пожелавам ви бързо оправяне на настроението и липса на всякакви сърденици Simple Smile

# 16 8 юли 2006, 07:13 ч.

там някъде около Пловдив
Мнения: 236

А не мислиш ли,че си внишаваш!Бебока може да не е бил на кеф Rolling Eyes

Не се притеснявай,не забравяй,че детегледачката е до време,а майката е за цял живот!
Всичко ще е наред,дай малко време на бебо да свикне!

# 17 8 юли 2006, 10:42 ч.

Мнения: 3 457

Цитат на: Incandescent в чт, 06 юли 2006, 14:43

Аз си мисля, че ти проектираш собствените си притеснения и угризения от факта, че оставяш детето и се връщаш на работа / които са нещо естествено / върху поведението на детето. Не мисля, че изобщо някой може да заеме мястото на майката, независимо колко време през деня нея я няма. Говоря ти от опит, защото аз изобщо не съм излизала в майчинство и от първите дни след раждането съм оставяла детето на други хора да го гледат. Отношението му към мен се различава от отношението му към другите хора - винаги ми се радва, като ме види. Според мен детето е чувставло друг дискомфорт и това няма нищо общо съсъ сърдене. Hug

и аз така мисля

# 18 8 юли 2006, 11:03 ч.

София
Мнения: 3 992

Чувствах се виновна, гузна, а когато бебето се радваше на лелята, ревнувах. Мина ми за около 4-5 месеца.

# 19 8 юли 2006, 11:09 ч.

Мнения: 765

Преди около месец оставих София за 1-ви път сама за 5 дни . Трябваше да заминем и нямаше как да я мъкнем с нас , а и май аз исках да си почина малко...Оставих я с баба ми , която я е гледала няколко пъти откакто се е родила , но винаги аз съм присъствала , а сега бе различно. Няма да ти разказвам колко ми липсваше и т.н. , но когато се върнах се почуствах странно. София сякаш не се радваше да ме види , имах усещането , че не ме чуства както преди и наистина , като че ли ми се сърдеше. Вглеждах се в нея , целувах я , говорих и и изведнъж осъзнах че това е мой страх и няма нищо общо с нея . Тя е бебе . Тя няма предрасъдъци и страхове - аз ги имам и не трябва да позволявам на подобни глупави емоции да ме завладеят , а дори да има частица истина в това , че бебетата могат да изпитват гняв , то ние сме тези ,които могат да ги насочат към положителните емоции с любов , ако се чустваш постоянно виновна и несигурна един ден бебето ще го усети .

# 20 8 юли 2006, 11:10 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: errai в чт, 06 юли 2006, 14:41

Чувстваш се виновна, че оставяш детето за дълго време, и тълкуваш нещата погрешно. Започваш да виждаш в нормалните настроения на бебчето враждебност.Мисля, че е моментно състояние. Може да е умора, раздразнителност или просто бебчето да не е в настроение за усмивки.

Напълно подкрепям Peace

# 21 8 юли 2006, 13:07 ч.

Бургас
Мнения: 372

Аз мисля ,че сигурно се чувства отхвърлена и се опитва да ти го покаже по някакъв начин.Но едвали се сърди.Твърде малка е да знае дори какво е това 'сърдене'.Отколко време е с гледачката?Ако не е от скоро все пак може и да не е била в настроение за усмивки.Но каквото и да е ще и мине ти си и майка и тя винаги ще има нужда от теб никакви гледачки или баби немогат да променят чувствата и към теб трайно ! Peace

Причина:

Причина: