Чернобил НВО

  • 32 738
  • 736
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 29 352
Благодаря за всички линкове, които публикувате!

Не обвинявайте родителите си, че не са реагирали. Повечето от вас са били деца или не са били родени по време на аварията, тоест не са живели в онзи строй. И не могат да си представят тогавашния живот. Продължавам в спойлер, защото не е коментар за сериала
Скрит текст:
Опитайте се да си представите сега - че нямате телефон, нямате интернет, нямате чужди телевизионни канали, не знаете никакъв език, освен училищен руски, немски, английски. Само част от хората имаха стационарни телефони и за да получат номер, са чакали години. Единствената информация е от телевизия - българска и в петък - съветска. Радио - ако успееш, може и да хванеш "вражеските" станции - "Свободна Европа", "Гласът на Америка"... Вестници - няколко, и в тях пише това, което каже комунистическата партия. В библиотеките могат да се намерят и някои чужди, пристигнали с дни закъснение и са на братски партии. Роден си и си израснал само с това, друго не знаеш и няма откъде да го научиш. Сега протести има всякакви, за какво ли не. Но тогава тази дума не съществуваше. Хората внимаваха пред кого какво говорят. Моите родители слушаха предаванията на чужди радиостанции, но живеехме в къща и не беше толкова опасно, хазяите ми в студентската квартира също слушаха, но в блок, хазяйката беше малко глуха и усилваха звука, а аз треперех да не ги чуят и да ги арестуват. Купувах си съветски вестници, когато започна перестройката. Не зная дали ще разберете какво е усещането - защото всичко беше ново, невиждано, нечувано, неизговорено десетки години преди това. Нямаше го в учебниците, в речите, никъде го нямаше. Сигурно ще ви се стори смешно, но беше като любовно писмо - четеш всяка дума по десет пъти, за да повярваш, че виждаш точно това, че очите не те лъжат.
Сега имаме възможност да сме информирани, но пак не за всичко. Аварии като в Чернобил и Фукушима не могат да се скрият, но ако не дай боже стане близо до нас, ние пак не знаем как да се предпазим. Къде бихме могли да се скрием, каква храна и каква вода ще консумираме, ако седмици не трябва да излизаме навън...
Струва ни се лесно да съдим за миналото от сегашния си опит, от сегашния си живот, но това не е правилно. Не давам съвети. Четох книги, за да разбера в какво съм живяла, да видя картината отстрани. "Фашизмът" на Желю Желев, "Архипелаг Гулаг" на Александър Солженицин. Бях потресена от експеримента продължил повече от 70 години. Все пак ще препоръчам една книга за тези, които обичат да четат - "Пренощува облачето златно" от Анатолий Приставкин. Има я в читанка.инфо
За да вземем правилни решения, трябва да сме информирани, много повече отколкото сме сега.

# 301
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Здравейте и благодаря за темата! Simple Smile
Сигурна бях, че няма да подминете филма и ще обсъдите. За сега за конкретната екранизация мнение много не мога да дам, че все отлагам да загледам, но темата Чернобил ме вълнува, било то и тежка да ми идва. Била съм едва на 5 годинки и дори и да съм дочувала в разговорите на родителите ми думата радиация, грам не съм осъзнавала за колко страшно нещо си говорят. Но първите четири епизода изтеглих вече, ще се насиля да изгледам заради добрите отзиви за поредицата. Преди години бях засекла документален филм за ядрената катастрофа по някои от историческите канали, с много реални снимки и кадри на най-пострадалите хора - пожарникарите, на хората в непосредствена близост, на цялата флора, на призначната обстановка като цяло и бях потресена от унищожителната мощ на невидимата смърт. Потресена останах и от опитите да се прикрие катастрофата. Не съобщават късно, щото така го планирали, просто късно ги хващат, първи отреагират ако не ме лъже паметта в някоя от скандинавските държави, където системата им за сигурност засича работник с завишени нива на облъчване и се започва едно разследване дали е пътувал, къде е пътувал, от тяхната централа ли има изпускане на радиация и така лека полека месец по късно стигат до Чернобилската централа и притискат до стената да си признаят за белята. Останах с усещането, че ако не бяха скандинавците, бай руснак е имал намерението тайната в гроба си да отнесе и не просто късно, а никога да не каже какво се е случило.
Да видим каква истина ще ми представят в този филм, може тук там да подсилят нещата с назидателен тон към бившото СССР (все пак американска продукция е), но в частта за самото радиационно замърсяване се надявам да е фактологически достоверно представено и да успее да ми отговори на въпроси, любопитни за мен. Не съм ядрен физик, но елементарни нещица бих могла да схвана ако ми се илюстрират или обяснят по-простичко.

Иначе мен темата било то и доста натоварваща ме вълнува по ред причини.
Скрит текст:
С цел лечение в продължение на месец и половина почти всеки ден трябваше да ходя на процедури и за да стигна до облъчвателя, който в едно подземие се намираше минавах през поне 3 врати обозначени с този знак

И всичко беше контролирано, силата на облъчване дозирано, контролирано, целта беше постигната - аз не умрях, но лоши клетки в тялото ми, които само брутални методи могат да убият успяхме да избием. Какво ми направи впечатление обаче, въпреки многото ми усилия, многото съвети на свекърва, майка, сестра, приятелки доказани цветарки част от стайните ми цветя си умряха, колкото и да се мъчих да спася... явно е трябвало да ги евакуирам в помещение, което не обитавам. То не е много за смях, но... в един момент и ползи отразих от всичките тези терапии - вирус не припарваше до мен (повечето колеги сезонния грип си го изкараха - кихаха, смъркаха, разхлабваха се, пък на мен нищо ми няма), ни муха смееше да ме накаца, ни комар, толкова отровна да съм била за по-елементарните форми на живот, че далеееееч от мен са бягали. И това облъчване се е провеждало в минимални дози, под лекарско наблюдение, съобразени с моята поносимост, съпроводени със възстановителни процедури и куп съвети какво да ям, какво да обличам, как да се къпя, а представете си само на хората в Припят какво им се е случило при този мощен взрив и с какви хилядократно превишени дози са се сблъскали и как никой не е благоволил някакъв вид частичка от здравето им да запази като посъветва за едно или друго или просто навременно да каже "Бягайте, хора! В изключително опасна зона се намирате!"

Последна редакция: вт, 04 юни 2019, 08:51 от Spirit Crusher

# 302
  • Майна Сити
  • Мнения: 959
Разпитах майка ми за аварията, била е на 17 тогава. Каза че на 1 май били отменили манифестацията и казали да се прибират всички вкъщи. По пазарите нямало никакви зеленчуци, а те били принудени да ядат консерви дълго време. Питах я дали я е навалял дъждът, а тя каза че изобщо не си е показвала носа навън. Явно е имало избирателно информиране. Може по училища да е било, за това да не са я пуснали на манифестацията  newsm78 Помни също че са ходели с маски на училище дълго време след това.

# 303
  • Мнения: 1 109
Баща ми е бил в казарма, но никой не е казал, че трябва да се пазят.
Имам леки подозрения, че ако това се беше случило в Америка и те нямаше лесно да си признаят. И тя е от държавите със силно изразено чувство за величие.

# 304
  • София
  • Мнения: 12 425
Мернах малко отзиви за последния епизод със затворени очи, казват че е добре направен финал, следобеда го пускам!

# 305
  • Мнения: 51 126
Спирит, темата е ужасна, но филмът е добре направен. Всичко това е показано, и реакциите, и невидимата отрова, и хората, и животните, и как ги разкриват...всичко. Затова казваме, че е хубав. Всъщност не е сълзлив, драматичен, нито документален  и сух.Много добре балансиран, а дали има някоя неточност като дали са били голи миньорите или картината в Кремъл била свалена...за художествен филм е много добре балансиран и направен. Постарали са се много. Аз го гледах с детето, всичко разбра, технически детайли, медицински, политически. Улана не е действителен образ, за разлика от другите, но също е на място, няма как да има сто главни герои.
Довечера ще гледам последен епизод. Не че очаква изненади в сюжета, но искам да го изгледам. Справили са се добре. Имаше нужда от този филм
Лучия, тази атмосфера е доста добре представена във филма.

# 306
  • Мнения: 29 352
Spirit Crusher, пожелавам ти всичко лошо да остане в миналото! bouquet

Вчера по повод на екскурзиите се замислих - как се чувстват хората, /напуснали домовете си с по един куфар, сякаш бягат от война/, като гледат, че сега домовете им са превърнати в туристически обекти. Снощи започнах да гледам това видео

https://www.youtube.com/watch?v=lr17B9FIqhA&app=desktop

Разказват за мародерите, които са изнасяли от домовете покъщнината на евакуираните, и чух много други, нови за мен факти. Един от участниците казва "аварията не беше страшна, по - страшно беше ликвидирането на последиците".

В тази група има много снимки

https://vk.com/mypripat?from=quick_search

Назад в темата имаше въпрос за мнения на руснаци за сериала. В линка можете да прочетете - някои сега ще го гледат, други са го гледали и се изказват положително, но има и трета група - хора, които нямат сили да го гледат Sad...

https://vk.com/teammy?w=wall-58199741_1049970

# 307
  • Мнения: 6 010
Разпитах майка ми за аварията, била е на 17 тогава. Каза че на 1 май били отменили манифестацията и казали да се прибират всички вкъщи. По пазарите нямало никакви зеленчуци, а те били принудени да ядат консерви дълго време. Питах я дали я е навалял дъждът, а тя каза че изобщо не си е показвала носа навън. Явно е имало избирателно информиране. Може по училища да е било, за това да не са я пуснали на манифестацията  newsm78 Помни също че са ходели с маски на училище дълго време след това.
Някой друг има ли такъв спомен? Това в кой град? Аз съм била на 6 и си спомням как ходихме с майка на манифистация,бях с нова бяла пола,за това и помня, заваля пороен дъжд,ядяхме марули от двора ежедневно,никой за нищо не ни е предупреждавал,въпреки,че дядо ми беше военен висок чин,баба ми учителка....

# 308
  • Мнения: 77 332
И на мен ми е странен този спомен. Освобождаване от манифестации ....не можеше току-така...задължителни си бяха и в дъжд и във всичко.

# 309
  • Мнения: 9 147
Аз бях студентка през 86-та. И на манифестация ходихме и до ден днешен си спомням как със снаха ми беряхме марули от двора на село. А тя беше бременна... Слава Богу, племенницата ми се роди здравичка. Но на моя съученичка детето, което беше родено в същата година, почина от левкемия. Не знам има ли връзка с катастрофата в Чернобил или е просто гадно съвпадение.

# 310
# 311
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 122
И на майка ми думите: "Още помня как ядохме марулите и никой нищо не ни каза." Аз съм била на 2.

# 312
  • Майна Сити
  • Мнения: 959
Някой друг има ли такъв спомен? Това в кой град?

Пловдив. И на мен ми се строи странно, че точно на 1ви май един вид някой ги е предупредил, като официална информация е имало доста по-късно. Подозирам, че се бърка с датите, но тя беше толкова убедена  Thinking

# 313
  • Мнения: 9 816
Финалният епизод е страхотен, може би най-добрият, а накрая получаваш отговора за миньорите и тримата доброволци, за които се питахме кое е вярното. Еми-то за Мини сериал тази година е тяхно.
Скрит текст:
Ретроспекция преди експлозията и всички действия, вървяща паралелно с показанията в съда е направено чудесно. В началото виждайки хората в Припят спокойни, щастливи и как след 10 часа целият им живот ще се промени е много силно. Желанието за величие довело до катастрофата, само и само да не признаят проблема. Потресаващо е, че чак след самоубийството на Легасов са предприели мерки, въпреки че са знаели каква опасност крият този тип реактори. Тримата водолази все пак са оживели по някаква необяснима причина, след като са газили в радиоактивна вода и двама са все още живи.  Също потресаващо е фактът, че се водят само 31 смъртни случая по официални данни непроменени от 1987.

# 314
  • Мнения: 6 262
Някой друг има ли такъв спомен? Това в кой град?

Пловдив. И на мен ми се строи странно, че точно на 1ви май един вид някой ги е предупредил, като официална информация е имало доста по-късно. Подозирам, че се бърка с датите, но тя беше толкова убедена  Thinking


Майка ми е била с родителите си в Коми по това време и са знаели нещо, но не особено много, а родителите на баща ми и той са били в България и не са знаели абсолютно нищо. Баба ми твърди, че изобщо никой в околността не е имал информация за подобно нещо не само на 1 май ами и доста след това.

Общи условия

Активация на акаунт