Дебели деца - как да сме деликатни?

Стигала съм до 85 кг.през бременността и в следващите две години си ходех закръглена за всеобща радост на родата.
Сега пак съм 48 кг..
Знаете ли защо не изпитвам съжаление към дебелите хора?
Защото мисля,че в 90% случаите ,наднорменото тегло се дължи на неправилен начин на живот.

п.п.Когато си запълвах пукнатините на общата култура и се сблъсках с Библията,мнго се учудих на греховете..
Сред 7-те смъртни гряха,единия е именно чревоугодничеството.
С времето осъзнах,че греховете са "смъртни",понеже водят до разруха на физ.тяло и преждевременна смърт.А не щото Господ ще те накаже с нещо си,като например 10 дневна диета..
И постите и рамазана имат една цел,да прочистят тялото от токсини,ако има в него паразити,и те да погладуват и да измрат..Чисто практични,здравословни причини..Инструкции за употреба на тялото:)  

И аз така си мислех до преди няколко години.
Причина винаги има, при някои физическа, при други психологическа. Това, че се тъпчат с даден тип храни в повечето случаи е продиктувано от определен проблем. За съжаление не винаги се установява лесно, на мен ми отне 10 г.

Е и?
Не жаля хората заради болестите им,освен в много редки случаи.Понеже смятам,че и болестите(вкл.и някои писхични състояния) в 90% от случаите,също се дължат на начин на живот.Става ми мъчно,когато виждам деца с увредено здраве поради родителска глупост,но коя съм аз,че да се меся?Всеки си носи кръста,в крайна сметка..

Ти все пак си намерила решение на проблема,поздравления.Не си се примирила с нещата.
Дова е достойно за уважение.
Но да си ходиш болен и да обясняваш "как,туй то,лекаря така каза",това го намирам жалко,но не и причина да съжалявам отсрещния.
Всеки си прави изборите.

Независимо дали от незнание и лошо възпитание един човек е дебел или от заболяване, няма никаква причина за подигравка. Всъщност всеки дебел си е болен, ама те си решават дали ще се стараят да се оправят или ще си ядат всичко.
Ако има подигравка, подиграващия също си е доста прост.
С тегло не бих се подигравала. То е като да се подиграваш на инвалид с липсващ крак.
Миналото лято се запознах с една 150 кг. Знаеше ги всички тия неща, даже повече от мен. Но ядеше повече и от мен в най-лошите ми години.
Говорили сме по темата. Интересното е, че не е глупава жена. Знае езици, има мисля 2 висши, живее в чужбина. И знае много добре как да спре прекомерното си ядене.
Казах и, че за незнаещите има оправдание, за знаещите и продължаващите няма оправдание и не заслужават и съжаление.
За теглото не съм и се подиграла. Виж за акъла може малко да съм попрекалила 

Какво?, причината за голямо тегло е винаги физическо заболяване и често придружено с психическо такова.
Ето ти пример - Мъж и жена, слаби, без проблеми, се сдобиват с близнаци. Раждат се с диабет тип 1. Най-лошия.
Не знам как са към днешна дата.
Хайде, иди и им се подиграй.
Родителите им се мъчат и четат много за да облекчат донякъде положението им. Имат известни успехи.
Имах гинеколожка, която цял живот е била слаба. Заварва мъжът си умрял на леглото. След 2 месеца разбира, че има диабет тип 1. Качва кила, диоптъра се увеличава и куп други проблеми.
Ходи и се подиграй, че е заварила мъжа си мъртъв и е изживяла голям стрес. А теглото определено не е провокирано от един тон ядене.
А друга моя позната никога не е прекалявала с храна, не яде сладко, хляб, не пие газирани, картофи, ориз и пак качи и разви диабет.
Като видите дебел човек, няма как да знаете причините за да стигне човек до там. Не ви е  работа да съдите. Не сте му в обувките. Ако може помогнете, ако не подминете и не се занимавайте.
Аз заболяванията съм си ги развила в детска възраст почти. Но нито лекарите са ни лекари, нито близките са ми имали нужните познания и представи за правилно хранене. Запознала съм се с нещата на 30 г.

И от какъв зор трябва да им се подигравам,че не сещам?
Изобщо,как така се стигна до подигравка към дебелите?
Някой в темата да е написал,че е редно и следва да те да бъдат подигравани?

п.п.Аз лично не съдя никого за нищо,най-малко пък някого  за размера на задника му.
Но,както казах,мисля и,че в 90% от случаите,причините за болестните ни състояния са в нас самите и от нас зависи да ги преборим.Не съдя,тези които отказват да го сторят.Живота и здравето им са си тяхна отговорност,не моя.
Но тези които очакват да получат съжаление,удрят греда.
Липса на съжаление не е автоматично = на подигравка.Който го възприема така,ами..Негов си проблем.

Какво, никой не е писал за подиграване, но имаше не един и два поста за заклеймяване. Наистина безмозъчните тулупи заслужават заклеймяване, но ние няма как да знаем от кой вид са повечето хора. Не сме в домовете им, а дори да са ни близки, не значи, че са ни споделили всичко.

И що да ги заклеймявам?Само щото са се родили с 2 грама сиво?Че те ква вина имат?

Игнор на простотията и толкоз..Като видиш екскременти на тротоара,не си правиш труда да ги заклеймяш,а просто ги заобикаляш или прескачаш.

Никой не те кара да ги жалиш. В темата се пита дали да седнем да им набиваме канчето и да наливаме акъл.
В крайна сметка малко са праведните. Един пуши, друг пие, трети гладува, четвърти живее на място с мръсен въздух, пети няма добър двигателен режим, шести не прави профилактични прегледи и т.н. Виждала съм случай за подобни коментари за теглото на дете от жена, захапала фаса. Е, друг за нея също си мисли, че е с 2 грама сиво вещество. Нейното дете, не знам дали има здравословни проблеми, не е моя работа, но като влезе в тийнейджърските години също стана дебело и тя рязко млъкна с коментарите. Мисълта ми е, че никой не е съвършен, повечето хора си имат накакъв кусур и отстрани изглежда смешно като започнат да обясняват колко тъпи са другите. Всички сме хора и си имаме по нещо. Чудо голямо, всеки си носи последствията от решенията, оставете хората да си живеят живота.

П.П. Аз се бях примирила, просто имах късмета, че заболяването ми стигна до определени симптоми и благодарение на форума открих грешката. Но много хора като мен ги слагат на антидепресанти и от тях качват още повече. За съжаление добрите лекари в тази област са малко, ендокринологията като цяло в България е на много лошо ниво.

Ми..според мен,не бива да се набива ничие канче,освен ако не говорим за много близък човек.Спрямо деца,родители и половинки,имам пълното право,понеже тяхното здраве се отразява на моето качество на живот.Както и обратното.
Но към другите,не.
На синът ми винаги съм му казвала да не се подвежда по дебилните си съученици и никога да не бъде груб и да се подиграва за нищо.Винаги ще отстоявам позицията "не съди,за да не те съдят" и така го възпитавам и него.
Но да стана примерно в рейса,щото дебела наборка пуфти,че и е лошо и едва диша..Няма как да се случи. Не ми е жал,сори.

Какво?,казвам само, че по-външния вид не бива да съдим веднага, че еди кой си сам си е виновен. Защото не знаеш как и защо е стигнал дотук.
Има хора с вродени заболявания. Няма как начина им на живот да е виновен. Те така са родени. Е, не значи да спират да търсят решение.
А постите са нож с две остриета. И да се рекламират пости на диабетици и хора с ИР си е опит за убийство, предвид естеството на заболяването. Но лаици много.
Аз от пости съм се освинвала и след всеки пост ставах все по-зле. От веганското хранене се влоших също.
Иначе си права. Храненето и то правилно може да реши много проблеми, ама не винаги. Ама не пречи на човек да пробва и да се учи.
Бих отстъпила място на възрастни, видно болни, бременни. Веднъж и на един много дебел, който си личеше, че му е лошо.
И мен са ме мислили за бременна като бях 110. Отстъпвали са ми място. Не ми се обясняваше, че  не съм бременна. И са ми отстъпвали място в банката и на други места 

НСЧ, имам един познат, млад, хубав, строен, мускулест. Но тъп и повърхностен. Подиграваше се на дебели, дори и на сакати. И на мен се подиграваше /карала съм се с него доста/ и на всички дебели мъже и жени в работата. И на един складов, който имаше вродено заболяване и ходеше накриво. Малко се кротна, защото простотиите му стигнаха до шефовете и му направиха сериозна забележка и го глобиха половин заплата.
И хоп, май съдбата ли му, кармата ли му не знам и аз го наказа. Разболя се и той. Сега е 150 кила.
Веднъж бил пиян и се подиграл на непозната пълна жена на улицата. Ама в този момент мъжът и чул и го смлял от бой. Полежал си в болница няколко месеца. След това почнал да пълнее. Явно боя го е стресирал много. 
Преди време го срещнах. Аз вече слаба и още по-хубавка, а той дебел и погрознял, но все така тъп. Ама вече бях чула от познати, че не се подигравал и се кротнал.
Та се държеше мило и любезно. Исках да го подмина и да не се занимавам с него, ама ме спря и почна да ме разпитва как съм била отслабнала.
На всеки бих обяснила и помогнала, ама като не го харесвам му казах, че не му дължа никакви обяснения, казах само да почне да чете, да ходи на лекар да си изтърпи кармата.

Какво?, не ми се е случвало някой да иска място заради теглото си. Но и да се случи, няма да му искам резултатите от изследванията, въз основа на които да преценя причината и ако я одобря да му отстъпя.
Звучи ми като да видя, че на някой му е зле и да седна да го питам - пушиш ли, пиеш ли и т.н., чак после да предложа вода и да му помогна да седне. Ама представи си каже, че пуши, да се обърна и да се правя, че не го виждам?

Ако следиш документалните филми за хора над 200-300 кила ще видиш, че всички са били малтретирани, изнасилвани и т.н. като деца. Някои успяват да го преодолеят, други не. Не е длъжен да ме уведомява в метрото пред всички защо е стигнал дотук. Който иска, става, който не, не. Излишно е въобще да се повдига въпроса.

Елора

Има и деца с наследствена обремененост за наднормено тегло или болестни състояния довели до такъв резултат, но дори и в тези случаи това се използва само като оправдание и за здравословното хранене и физическата активност само са чували. Пълна незаинтересованост от страна на родителите на такива деца. Всеки ден се срещам с такива в курсовете по карате на дъщеря ми. Водят на тренировки "най-слабото" защото "имало данни", а братята и сестрите му нагъват чипс забили носове в таблетите едва събирайки се на един стол докато го чакат. Майката само минава от време на време да попита гладни ли са. И това деца под 10г. Наистина едвам се сдържам толкова години и избягвам да разговарям с тях защото не го умея това двуличие.

Аз пък не познавам такива майки, дето все да си тъпчат децата.

Един път обаче ми стана много мъчно за едно момиченце на детски рожден ден. Беше наистина много пълничко. Майката се хвалеше колко добре свирело на някакъв инструмент. Заговори се после за спортове и същата майка разгорещено обяви, че никога няма да спортува нейното дете, за да не си нарани ръцете и да й се отрази на свиренето. А детето се търкаляше буквално Е това вече наистина е безумие за мен.

Да де..Твърде лично и прочее..Коя съм аз,че да съдя и ровя?7Всеки си знае.Мен какво ме интересува кой как се справя със себе си?
Но защо трябваа да се третират като жертви или нещо по-специално?
Кльощави,тлъсти..Всеки е това,което  е.
Между другото,ако кажа на някой "дебел",това е обида.Ако му кажа "слаб",едва ли не комплимент.
За мен дебелите са си дебели,кльощавите са си кльощави,без значение дали са деца или взрастни.
Думата е прилагателно и нищо повече.Кой с какви емоции ги зарежда си е негов проблем.
Ако трябва да говоря пред дете за това,може би,бих подбрала друго средство,но пред възрастен да си кълча езика с "наднормено тегло",вместо просто да кажа "дебел",не виждам причина.

Кой ги третира като жертви?
И кое налага използването на определения, когато говорим за даден човек?