Дебели деца - как да сме деликатни?

  • 11 163
  • 297
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 24 467
То всички похапвахме хляб. Ама едни бяха дебели, други - не. Както е и сега.
Големият син има не слаб, а направо кльощав приятел, болезнено чак. Ми той основно е на кренвирши и вафли - по евтино било и не искало да се губи време. Не ще да му е здравословно менюто много. Тук съм съгласна със  Тротинетка. Както и с останалото, което пише по съдържание.
След като не е уместно да се прави забележка на пушач, на алкохолик /Смеете ли, а? Sunglasses/, на гърбав, на очилат, на прост и т.н. и тук няма какво да си вре човек носа в чуждите проблеми, когато не искат съвет от него.

# 286
  • София
  • Мнения: 12 374
На ''очилат'' каква точно забележка може да се направи?! Защо е с очила?

# 287
  • Мнения: 24 467
На ''очилат'' каква точно забележка може да се направи?! Защо е с очила?
Е, как каква! Аз от малка съм чувала "очилаткото". Даже учители препоръчват ядене на повече моркови.  Laughing Да не се чете легнал, да не било на лампа - има си какво. Кога човек иска да си навре гагата, винаги ще намери къде и как. На държащия да раздава акъл пречки не можеш му сложи.
Препоръки има за дребен ръст /за висок още не съм чувала/  даже.
По този повод още ми е смешно - малкият син има едно дребно приятелче - съученик от класа, ама много ситно, с комплекси на темата. Че го подиграват, особено по-големите момчета, подиграват го яко. И не само те. Застанали веднъж на спирката моят, това дете и още едно - моят и другото са си бая височки. Стърчат му яко на това. Минават съученици техни и почват да бъзикат дребния. Една баба, като чува отстрани, се намесва "адекватно" така: "Не се обиждай, баби, и ти ще пораснеш голям като тия батковци!"  Joy

Последна редакция: чт, 30 май 2019, 14:21 от Judy

# 288
  • Мнения: X
Имах предвид част от тези, които не са спрели с вкусните храни,
Аз съм от тези, които много обичат тортички, сладкиши, пралини, бонбони. Живея в правилната страна, където следобедното виенско кафе се консумира с тортичка или друго захарно изделие.

Скрит текст:
Обядвам салата, а през зимата - супа, за да не прекалявам с калориите, тъй като следобед хапвам сладкиш. Сутрин ям един кроасан или кифличка без нищо вътре, понякога две-три бисквити. Вечерям с децата нормално (веднъж седмично даже пица). Тичам или съм на домашния уред два пъти седмично, въртя понякога обръч (напоследък почти не всъщност). Броя калории, не минавам две хиляди. Ако се случи, на другия ден зачерквам поне едно хранене. Режимът ми от двайсетгодишна е такъв, че почти не ям хляб, колбаси и месо, а картофи и нудели - рядко. С намалена функция на щитовидната жлеза съм; бяха казали, че ще стана дебела, което на двайсет години си е сериозна заплаха. Така се научих да се храня оптимално за моята ситуация. 50 килограма съм, през декември ставам 51, сигурно и понякога 52 някъде (сладкиши, ммм). 168 съм висока. Пия умерено вино и подобните производни може би два пъти в седмицата. Като цяло се тегля един път седмично, декември - по-рядко Simple Smile Ако съм помогнала на някого с цялата досадна тирада, чудесно.

ЛиЛу, да не сме разделени близначки? 😂 Едно към едно всичко, само дето отдавна не броя калории. Изградила съм си калкулатор явно. 😂

# 289
  • Мнения: X
Милата бабка! Тя е опитала да утеши детето. Обаче ми стана интересно какви са препоръките за увеличаване на ръста. Дърпане на ушите до постигане на заветните сантиметри? За смаляване на високите ясно- режем по една глава и готово. Simple Smile

# 290
  • Мнения: 24 467
.... Обаче ми стана интересно какви са препоръките за увеличаване на ръста. Дърпане на ушите до постигане на заветните сантиметри? За смаляване на високите ясно- режем по една глава и готово. Simple Smile

Мар Божке, нима не си ги чувала?!
Записвайте детето на баскетбол! Да не вдига тежести, те действат на обратно. Да ходи след училище да виси по лостовете и да се разтяга. Половин час на ден стига. Ама да е всеки ден. И ако е по няколко пъти - още по файда ще има.
Ма те дамите и операции за удължаване на краката правят ей, от кога, от кога...
За 'сичкото има лек, какоу, за 'сичкото! Единици сме обаче тия, дето го знаем! Ама като сте наши хора, че ви го кажем, да видите ний к'ви сме хора!

Последна редакция: чт, 30 май 2019, 14:22 от Judy

# 291
  • Мнения: X
Не коментирам първа никого.Ако питат, казвам.
След като отслабнах, една много, много близка ме попита как, и за себе си, и за детето си, момиче с наднормено тегло.Обясних, препоръчах литература, ефект никакъв.
Писала съм, живея срещу детска площадка, редовно повечето деца дъвчат нещо-чипс, зрънчо, солети, бисквити....
Вече е трудно да видиш човек, особено жена, с нормално тегло.Обикновено са такива до към 14-16 години.
Интересно, че дори слаби нагоре жени, са с дебели бедра.

# 292
  • Пловдив
  • Мнения: 14 781
Няма, бе, няма - ни една жена освен теб с нормално тегло няма по улиците. Или почти. А за абитуриентките да не говорим.

# 293
  • Мнения: 24 467
...
Писала съм, живея срещу детска площадка, редовно повечето деца дъвчат нещо-чипс, зрънчо, солети, бисквити....
Вече е трудно да видиш човек, особено жена, с нормално тегло.Обикновено са такива до към 14-16 години.
Интересно, че дори слаби нагоре жени, са с дебели бедра.

Е че тя често срещаната женска фигура е крушовидна, не дъсковидна. То е заложено генетично. И това е научно установено, дава се като картинки в учебниците на децата. Помните и вие трапеца с широка долна  основа при жената и широка горна при мъжа.
Това, че някой се опитва да налага джендъриска мода е друг въпрос.
Ето типажи:
https://men.---/mazhki-raboti/tipovete-zhenski-tela/
...
Пълно е с нормални хора по улиците. Не дебели, не кльощави, а нормални. Даже като се оглеждам в този момент виждам не само нормални, а и хубави даже.

# 294
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
А защо се налага да сме деликатни или неделикатни? Ако ме питат, ще си кажа какво мисля, ако не - трая си.
Моя близка си тъпче откровено двегодишната дъщеря. Онова си играе нещо, тя седнала и му ръчка бисквити и хляб в ръцете. То пък си е лакомичко и не отказва. Отидем ли някъде заедно, започва всичко да се върти около яденето на малката. Все едно е на ръба на оцеляването. А детето вече се пръска по шевовете.

# 295
  • Мнения: 24 467
А защо се налага да сме деликатни или неделикатни? Ако ме питат, ще си кажа какво мисля, ако не - трая си.
Моя близка си тъпче откровено двегодишната дъщеря. Онова си играе нещо, тя седнала и му ръчка бисквити и хляб в ръцете. То пък си е лакомичко и не отказва. Отидем ли някъде заедно, започва всичко да се върти около яденето на малката. Все едно е на ръба на оцеляването. А детето вече се пръска по шевовете.
Защото иначе няма как да съжителстваме в социума.
Един ще каже на майката, че детето й е дебело, тя пък ще му каже, че той е прост и грозен и стана тя... Mask
Като те питат конкретно е ясно. Само дето лично аз се съмнявам, че това ще се случи често. Защото, както сподели Тротинетка, хората с такъв проблем са наясно с него.
Е, по примера - ти казваш ли  й нещо, ако тя не те е питала и ако да - какво.

# 296
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами тази моя близка не ме е питала и не смятам за уместно да й давам акъл как да си храни детето. Виждам, че греши, но... При нея може би е психологически моментът, защото голямото й дете пък е супер злоядо.

# 297
  • Мнения: 24 467
Е, затова си приказваме. Като не ни питам - мълчим си и толкоз.
Да, за почти всеки случай на пристрастеност, вкл. към храна, проблемът не е липса на информация, а психологически. Волеви. Понякога и физиологичен, но по-рядко. Затова и лично за мен е изключително неуместно да влизам с консултации, като не познавам конкретния случай.
Мога да приказвам общо защо и как се стига до определена ситуация, да споделя, ако ме питат и знам, но - до там.

Общи условия

Активация на акаунт