Как да се държим с дебелите деца - ами не по-различно отколкото към слабите, като към деца!
Бих се намесил само, ако близък човек ми е поискал съвет. Повечето родители са наясно с проблема и се опитват да го овладеят, поне тези които познавам. Нямат нужда от моята намеса, още по-малко от тази на всезнаещи майки-съдници, които не са ходили в техните обувки, но пък за сметка на това са съвършени и имат решение за всеки проблем. Ако си дебел - лошо, ако си слаб - нищо не значи, пак може да си тлъст. Ако пушиш, пак им бъркаш директно в джоба - от тези престъпници съм и аз.
Единственото, което не мога да разбера е къде отиде елементарната човещина и емоционална интелигентност? И как родител, който мисли по този начин ще успее да възпита у собствените си, правилно хранени деца, толерантност и търпимост към връстниците им. Все си мисля, че не е достатъчно да казваме на децата си да не коментират другите. Това все още нищо не значи. По-важно е да ги научим да ценят и уважават околните - да виждат положителните им страни и да приемат различията като нещо нормално, без значение дали става въпрос за наднормено тегло, физическо или психическо заболяване, или етнос.
Ако темата беше "Как да храним децата си правилно, за да са здрави", например, може би щеше да има различен ефект.
Възхищавам се на хора като Елора. Нейната история би трябвало да ви накара да си дадете сметка, че в повечето случаи за всичко има причина, която често не виждаме. Не всички са силни като нея.
Джаста Праста, първият ти коментар е изключително точен и на място!