Има ли недостиг на работна ръка?

В един абзац доста неща си казал.

Да всичко си има цена, аз я платих, майка ми си замина докато бях във влака за София от къде трябваше да хвана самолета за Германия, където живея със семейство си и двете ни деца.

Гаранция за успех има, и тя е да не нарушаваш божиите закони, да спазваш няколко просто правила. Аз го правя и успехът ми е гарантиран. Никога не съм си е за секунда помислял че няма да успея. Сякаш има два Ангела, от двете ми страни. Чувството е неупосуемо.

Ако не си да речем Григор Димитров или Веско Топалов, с нормални възможности, само със свой сили, т.е без наследство от три магазина на Витошка и два терена от по 50дк край София, успехът ти в България е несъвместим с божиите закони.

В Германия имам супер работа, плащат ми повече от президента на България, отделно имам частна фирма и си работя в свободното време за себе си. Това в България няма как да стане.

cia_maritima, не са оправдания, а житейски ситуации, на които съм била свидетел. За това казвам, че понякога се налага да платиш някаква цена. Ако не те устройва си седиш и си кюташ. Всеки сам решава дали да я плати или не.

Градски легенди.
Завода си работи.Беше в платен престой. Няма намалени заплати.

Tиxият oтлив нa инвecтиции, ĸoйтo тлacĸa иĸoнoмиĸaтa ĸъм зoнaтa нa здpaчa

Eднo e дa cлyшaш дeĸлapaциитe нa бългapcĸитe пoлитици зa paзвитиeтo нa cтpaнaтa, a cъвceм дpyгo дa чeтeш дoĸлaдитe нa гoлeмитe чyждecтpaнни ĸoмпaнии зa cъcтoяниeтo и пepcпeĸтивитe нa peгиoнa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa или нa нeгoвoтo пoдpaздeлeниe - Югoизтoчнa Eвpoпa, в ĸoйтo ce нaмиpa дъpжaвaтa ни. Πo дyмитe нa нaшитe yпpaвлявaщи, eдвa ли нe cмe цъфнaли и въpзaли, cъc cepиoзни и дългocpoчни пepcпeĸтиви зa иĸoнoмичecĸи pъcт и c пoчти paйcĸи ycлoвия зa инвecтиции. E, нямa cъмнeниe, чe тeзи твъpдeния ca мeĸo ĸaзaнo зaблyдa.

Зaщoтo aĸo нe бeшe тaĸa, дaннитe нa БHБ нямaшe дa пoĸaзвaт, чe зa пepиoдa oт нaчaлoтo нa гoдинaтa дo ĸpaя нa aпpил пpeĸитe чyждecтpaнни инвecтиции в Бългapия ca oтpицaтeлнa вeличинa - минyc 54.9 млн. eвpo. Kaтo зaбeлeжeтe, чe инвecтициитe oт чyжбинa в дялoв ĸaпитaл ca минyc 538 милиoнa eвpo, пoд фopмaтa нa peинвecтиpaнa пeчaлбa ca минyc 173.3 млн. eвpo и цeлият тoзи oгpoмeн нeгaтив ce ĸoмпeнcиpa cъc зaeми oт чyжбинa (тe cъщo ce oтчитaт ĸaтo инвecтиции) oт 656.5 млн eвpo. C дpyги дyми чyждecтpaннитe инвecтитopи cи изнacят ĸaпитaлa и пeчaлбитe oт cтpaнaтa ни и ги зaмecтвaт, и тo нe нaпълнo, cъc зaeми, oт ĸoитo пoд фopмaтa нa лиxви дa пoлyчaвaт дoпълнитeлнo пeчaлбa (изнeceн pecypc) oт нaшaтa иĸoнoмиĸa. C двe дyми бягaт xopaтa и тo нa чeтвъpтa cĸopocт.

Ho нe caмo чyждeнцитe ca cĸeптични пo oтнoшeниe нa cpeдaтa y нac. Бългapcĸият бизнec cъщo бaвнo и пoлeĸa изнacя ĸaпитaли извън cтpaнaтa - 92 млн. eвpo. Moжe би зaщoтo и нa нaшeнци им ce cтpyвa, чe нeщaтa в дъpжaвaтa нe ca тoлĸoвa дoбpe, ĸoлĸoтo им ce пpeдcтaвят oт yпpaвлявaщитe.

A ĸaĸви ca пpичинитe зa тoвa?

Te мoгaт дa бъдaт пoтъpceни в paзличнитe дoĸлaди нa мeждyнapoдни инcтитyции и гoлeми чyждecтpaнни ĸoмпaнии. Oттaм знaeм зa нeдocтигa нa ĸвaлифициpaнa paбoтнa pъĸa, зa cepиoзнитe aдминиcтpaтивни тeжecти, cвъpзaни cъc зaпoчвaнeтo и paзвитиeтo нa бизнec, зa мaлĸия пaзap, зa гoлeмитe пpoблeми в тъpгoвcĸoтo пpaвopaздaвaнe y нac и тaĸa нaтaтъĸ.

Никой не може да ти гарантира в чужбина нищо докато сам не си го извоюваш, колкото и да спазваш божиите закони. Те са необходима, но недостатъчна предпоставка за успех. Нужна е форма на бизнес план за успех в живота и стрикното му следване както и адаптиране към променящите се условия. Такъв план може да се редуцира до минимум откриване на дейност, ноято би вършил с любов, която ти доставя истинско удоволствие, придобиване на нужните дипломи, сертификати, разрешителни... всекидневно усъвършенстване, да се стараеш днес да ставаш все по-добър от вчера, да можеш най-правилно да промотираш способностите си на най-правилното за момента място, а ако не го можеш да наемеш хора, които да го направят за теб. Така постепенно ще намериш мястото си и успеха би бил закономерен (но не и гарантиран). Бизнеса винаги търси някой, който да свърши работата и когато се срещне толкова подходящ професионалист често са склонни да си затварят очите за някои негови странности. Да опазиш и развиеш човешкото в себе си в този процес би било допълнителен бонус към успеха, но не и задължителна предпоставка за него.

Успях и в България и в чужбина започвайки на много пъти винаги от нулата без наследства или свръх надареност, но моето е по-скоро изключение и не го смятам за правило защото има голяма доза късмет(или силна интуиция).

До Yahoo,

За мен това което си написъл е едно доста механично и сухо описание на успех в бизнеса. 

Но това, чи ти допускаш че може да има успех едновременно със загубата на човешкото в себе си е просто отвратително.  Това допускане е типично на хора твърде дълго задържали се на българска територия. Загубата на човешкото се приема за нормално, а това всъщност е едно от най-лошите неща които можем да направим през живота си.

Твърде неразбрана интерпретация на казаното от мен. Не съм твърдял, че бизнес успех може да бъде постигнат и със загуба на човешкото (въпреки, че е очевидно възможно за някои дори и не само в България), а че двете неща нямат пряка връзка и само следването на божиите заповеди не гарантира с нищо успеха както се опита да обобщиш чрез собствения си опит, а се предопределя основно от много други по-важни за бизнеса неща (иначе никога нямаше да се случват лоши неща на добрите хора и щеше да им върви само по вода). Това беше опит за обобщение валиден и за България, където двете могат да вървят както заедно така и разделно, което е по-типичния случай. За да напусна България при доказан успех и все още да не се връщам въпреки огромното си желание да го сторя е показателно кое ме спира и какво се опитвам да съхраня. И да, половината ми живот премина в България и в някаква степен съм бил повреден от хаоса през 90-те.

Аз написъх Божи закони, заповедите са твърде конкретни. Законите включват заповедите, но би трябвало да се разбират като по-общи и даващи насоки в повече житейски ситуации. Аз в България също опитах не беше 90-те, но да кажем 2010-те. Бях си добре ама само финансово, компромисите които трябваше човек гледа че другите са принудени да правят не ми оставиха избор, рано или късно и аз трябваше да почна да ги правя, това изобщо не ми хареса. От друга страна видях къде са границите на достойното съществуване в България. Не ми хареса изобщо, колко са ниски.

Темата е за пазара на труда в България. Ще е хубаво да продължите на ЛС да си разказвате приказки от шипковия хараст, Денчо и Яху.

чакай бре ... авторът на Божите закони ни е на гости 

Това беше найстина, смешно

Оставете хората да се похвалят, де...

Е малко прекалиха. Чувствам се като в детството си през соца. 😂

Ами циганката дето ни хвалеше се спомина какво да правим друго. Просто само това остава, сами да се хвалим.

Не съм прочела мненията назад, но да се изкажа и аз барабар Петко.

Никога не съм оставала без добре платена работа в България, която съм си намирала сама, без връзки, ниви и чували с картофи.
Въпреки това смятам, че има недостиг на квалифицирана работна ръка. Има хора, които си обичат работата, квалифицирани са, но се на нито ценени, нито добре заплатени. Те често напускат държавата, защото знаят, че биха се справили и извън нея.
Има хора, които просто ги мързи и работят на принципа ден да мине друг да дойде с малко подмазване стават нещата.
Има хора, които имат претенции, че са квалифицирани, защото са взели някаква диплома, но пък дипломата не е гаранция за успех.
Има и гадни работодатели, които третират хората, работещи за тях като роби.
Всякакви случаи има и това е така, защото хората не си знаят и не си търсят правата. Ако ги знаят и ги потърсят никой не им помага, а дори и да има закони, никой не ги спазва, защото все някой ще бутне подкуп на когото трябва и така..
Отделно има работодатели, които се опитват да променят тази практика и да уважават служителите си, но пък служителите им или са мързеливи или си правят каквото си искат или са започнали тояно тази работа с връзки.

Друг важен момент в България, е че образователният ценз толкова много е смъкнал нивото, че дори не ми се коментира. За неграмотността като следствие от това, също.

В чужбина не е лесно, но не е невъзможно. И далеч нямам предвид работа във фабрики, по полета и чистене.
Няма да забравя как един от яефовете ми в голяма енергийна корпорация в България ми каза: Да не ми се върнея след три месеца да ми ревеш, че не ти се чистят тоалетни!
Не знам защо, след като ме познаваше, знаеше какво правя и как го правя, единственото, което си представяше че ще работя, е чистачка. Не ме разбирайте погрешно, нямам против работата.
Този човек, стар номенклатурен кадър, изучил децата си с връзки и придобил солидно имущество и връзки, благодарение на предишната власт и подмазването, не можеше да си представи, че едно момиче на 26 без да познава никого и нищо, ще се справи.

Много хора тръгват за чужбина с големи кошници за пари, но с представата, че те растат по дърветата, с предстаавта, че език не им трябва толкова, че не им трябва нищо, само една работа 12 часа във фабрика и ще станат милионери. ММнем! Затова и доста се разочароваха и се върнаха, плюейки по българите в чужбина.

Изобщо нещата не са черно - бели, нито в България, нито в чужбина. Но за реален успех наистина се изисква труд и постоянство, поне в чужбина, за България мисля че тези неща не са фактор.