Ами в такива времена живеем, че се чувстваме задължени да доставим всичко, на 10 години са били къде ли не, вече и в чужбина. В предвид и беднотията от нашето детство. Аз каквото съм му купила за игра като беше по-малък, аз съм се радвала повече от него - като почнеш книжките за оцветяване, пъзели, конструктори, не на последно място книги (знаете книгите от нашето детство как изглеждаха)....Аз лично още на шоколад се радвам. Пък с дрехи е затрупан. Майка ми вика какво си го законтила като момиче. Еми мотала съм се по магазини харесала съм нещо, не е било скъпо и съм го взела...Та както и да е. За това че всичко му е тъпо и аз виня себе си. Я да няма да видиш....
- Публикувана: 28 май 2019, 12:16 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 17:30 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 5
vici75, права си, че са презадоволени е истина. Но от друга страна, всяка възраст си има нейните интереси. Навремето и на мен ми бяха тъпи нашите и "старческите" им развлечения 
Даже бях описала в дневника си, как може тези хора да водят такива скучни разговори и такъв безинтересен живот. После го намерих като голяма и хем се смях, хем ме беше срам от себе си.
Срам, срам, но и на сегашните ми години, дори да се опитвам да влизам в положението на родителите си, а и на децата си, най-интересна ми е компанията на хора от моето поколение.
Даже бях описала в дневника си, как може тези хора да водят такива скучни разговори и такъв безинтересен живот. После го намерих като голяма и хем се смях, хем ме беше срам от себе си.Срам, срам, но и на сегашните ми години, дори да се опитвам да влизам в положението на родителите си, а и на децата си, най-интересна ми е компанията на хора от моето поколение.
И ние намираме вина в нас за това, че е презадоволен и се оправдаваме, че ни е едно дете. Винаги мрънка, винаги, НО...в моменти на откровение /безкрайно кратки моменти/ си признава, че му е харесало. Наши приятели ни обясняват, че много ни се радват на снимките от пътуванията как сме все тримата, все усмихнати...обясних им, че предварително сме се скарали 😕
Е, нашият няма да застане читаво дори за снимка. Нарича ни лицемери 
Т.е. има съмнения, че снимките са за пред обществото, а не да останат за спомен.
beki8, дъщеря ни също обича да ходим заедно къде ли не. Синковеца е мрънкалникът от вида "тъпо е". Тя е по-скоро в категорята "грозен си", насочено към нас
Т.е. има съмнения, че снимките са за пред обществото, а не да останат за спомен.beki8, дъщеря ни също обича да ходим заедно къде ли не. Синковеца е мрънкалникът от вида "тъпо е". Тя е по-скоро в категорята "грозен си", насочено към нас
А дано, ама надали 
Чакаме резултатите от матурите, че пак сме пред дилема къде да учи.
Баща му няма как да ползва отпуска юли месец, та и ходенето някъде ще е за два-три дни.
На лагер ще го пратим за седмица.
Да се оплача аз и от друго - няма приятели със сходни интереси /изключвам компютърните игри/. Решава да излезе, почва едно звънене, едно убеждаване - та на плаж, та колела да карат, та на разходка да отидат...направо яд ме хваща. Когато събота и неделя решим да отидем някъде наблизо, все пробва някой да дойде с нас и все му отказват приятелите, виж за игра на компютър, винаги има с кого.
Баща му няма как да ползва отпуска юли месец, та и ходенето някъде ще е за два-три дни.
На лагер ще го пратим за седмица.
Да се оплача аз и от друго - няма приятели със сходни интереси /изключвам компютърните игри/. Решава да излезе, почва едно звънене, едно убеждаване - та на плаж, та колела да карат, та на разходка да отидат...направо яд ме хваща. Когато събота и неделя решим да отидем някъде наблизо, все пробва някой да дойде с нас и все му отказват приятелите, виж за игра на компютър, винаги има с кого.
За матурите каза, че на 27-ми съм щяла да разбера
За излизане с приятели - ами излиза си сам. Всъщност почти не се прибира през деня. Той ако чака някой да излезе с него, значи само вкъщи да си стои. Децата си стоят вкъщи и си цъкат по телефоните и компютрите, но моят син е ощетен от тези занимания, но за сметка на тях чете много книги и спортува.
За излизане с приятели - ами излиза си сам. Всъщност почти не се прибира през деня. Той ако чака някой да излезе с него, значи само вкъщи да си стои. Децата си стоят вкъщи и си цъкат по телефоните и компютрите, но моят син е ощетен от тези занимания, но за сметка на тях чете много книги и спортува.
Мен, като малка никой не ме е питал къде ми се ходи и какво ми се прави. Където са нашите - там съм и аз. И понеже баща ми е управител на ресторант от 100 години, буквално в ресторанта съм проходила, проговорила, там са ми вадили зъбите /с конец хахаха/ и т.н. Няма детски кътове - една поляна отпред с трева и това е. По цял ден с кучето и колелото стоях там. И понеже лятото имаше много работа, не ходехме никъде на почивка - само зимата. Ама това беше положението. А ние сега какво - то Гърция през май, то Гърция през септември, то планина през август, то СПА през зимата, то летни езикови лагери с езда и всякакви други глезотии. И после мрънкали - ами ще мрънкат, като им се угажда за всичко.
Пресен пример - дъщерята /6 г./ каза, че иска тротинетка и още на следващия ден вече имаше. Иска колело - веднага й се купи. Иска таблет - веднага го получи. Батко й за 6 години смени 3 смартфона. Лаптопи, Плейстейшъни - какво ли не. Ами ние сме си виновни. Искаме да им даде всичко, което не сме имали ние, но май наистина прекаляваме. И аз си го отчитам, като грешка, обаче няма как - всички имат и те също искат. Всяко дете гледа от другите
Пресен пример - дъщерята /6 г./ каза, че иска тротинетка и още на следващия ден вече имаше. Иска колело - веднага й се купи. Иска таблет - веднага го получи. Батко й за 6 години смени 3 смартфона. Лаптопи, Плейстейшъни - какво ли не. Ами ние сме си виновни. Искаме да им даде всичко, което не сме имали ние, но май наистина прекаляваме. И аз си го отчитам, като грешка, обаче няма как - всички имат и те също искат. Всяко дете гледа от другите
п.п. Как са мамите и децата след матурите? Отпуснахте ли душите?
Отпуснахте ли душите?Яд ме е, че вчера на последната задача, даваща най-много точки вместо равностранен прочел равнобедрен триъгълник. Три пъти.
И съответно не знам си колко време се е мъчил да я реши. После за 5 минути вкъщи реши първите две подусловия. И него го е яд. Щото все говорим да се четат буква по буква условията. Много е разсеян. В съчетание и с притеснението... Иначе другите задачи казва, че ги е решил, с изключение на още една. БЕЛ-а му е много добре, зависи от преразказа основно какви ще му са точките.
И да си похваля гарджето, не мога да се сдържа.
Всяка година в училището избират ученик на годината. Тази година беше номиниран, заедно с още няколко деца и съответно избран. Много, много съм горда с него!
