Да работи - защо не. В 8 клас ние ходехме на бригади разни. Дори да си купи сам нещо, което иска пак ще е от полза да семейния бюджет. Освен това изкарването на пари е едната страна, не по-малко полезен урок е изборът за какво да ги похарчи. И това се учи с опит.Сигурно детето иска да порасне по-бързо и да е самостоятелно. Няма лошо, но не е зле да коментирате че алкохолът, кафето и парите са само част, а първите при това съвсем незадължителна, от живота на възрастните.
- Публикувана: 28 май 2019, 12:16 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 17:30 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 5
Децата ми работят от 12-годишни като ко-треньори на по-малките в клуба, в който тренират. Работа лятото също бих подкрепила, ако летните ваканции бяха по-дълги.
Кафе, алкохол, цигари, енергийни - опитване е едно, редовно употребяване е друго. Не бих одобрила второто, не бих подкрепила, не бих съдействала.
Кафе, алкохол, цигари, енергийни - опитване е едно, редовно употребяване е друго. Не бих одобрила второто, не бих подкрепила, не бих съдействала.
За дезодорантите да кажа, че вече има мъжки и дамски стик на Нивеа без алуминий.
За алкохола, мисля си, че не бих разрешила нищо повече от пробване да се види какво е поне до 17 г. По принцип, алкохолът е нещо, от което нямаме нужда. Няма защо да се свиква с идеята, че големите пият. Не е задължително.
Но за момчетата е добре да бъдат научени на някои базови правила, ако ще изпаднат в ситуация с употреба на алкохол - да не е на гладно, да не е набързо, да не се смесва, да не е по много и т.н. Тук бащите трябва да разяснят.
Мъжът ми разказваше как баща му го поканил навремето като станал на 18 да пият по една ракия със салата вечерта и му обяснил тия работи.
За изкривяванията, във възрастта на бързия растеж, която е различна за всяко момче, винаги има риск от изкривявания, защото мускулите не са укрепнали да държат гръбнака изправен. Миналата година водихме младежа (почти на 13) на ортопед. Той каза така - сега е ОК, но може догодина да не е, ако дръпне да расте бързо, което се случва при момците. Мисля и тая година да го заведа, защото вече е във фазата на бързия растеж. Но е факт, всички препоръчват плуване.
За алкохола, мисля си, че не бих разрешила нищо повече от пробване да се види какво е поне до 17 г. По принцип, алкохолът е нещо, от което нямаме нужда. Няма защо да се свиква с идеята, че големите пият. Не е задължително.
Но за момчетата е добре да бъдат научени на някои базови правила, ако ще изпаднат в ситуация с употреба на алкохол - да не е на гладно, да не е набързо, да не се смесва, да не е по много и т.н. Тук бащите трябва да разяснят.
Мъжът ми разказваше как баща му го поканил навремето като станал на 18 да пият по една ракия със салата вечерта и му обяснил тия работи.
За изкривяванията, във възрастта на бързия растеж, която е различна за всяко момче, винаги има риск от изкривявания, защото мускулите не са укрепнали да държат гръбнака изправен. Миналата година водихме младежа (почти на 13) на ортопед. Той каза така - сега е ОК, но може догодина да не е, ако дръпне да расте бързо, което се случва при момците. Мисля и тая година да го заведа, защото вече е във фазата на бързия растеж. Но е факт, всички препоръчват плуване.
Честит празник на малки и големи!
Големият няколко пъти ми е казвал, че не е трябвало да го раждам. За какво живеел? И ми се свива сърцето.
Не съм го водила на психолог. Развивам разни теории и нещата отшумяват до следващия път. Като няма някаква цел или насоченост в живота е така. Търсим я
Големият няколко пъти ми е казвал, че не е трябвало да го раждам. За какво живеел? И ми се свива сърцето.
Не съм го водила на психолог. Развивам разни теории и нещата отшумяват до следващия път. Като няма някаква цел или насоченост в живота е така. Търсим я
Моят и сега си е малък 11,5г. но беше решил да се самоубива с тъп нож за мазане на масло още на 7-8г. Много разговори водихме тогава, позабравила съм вече:
- Как така и така всички проблеми отминават и смъртта е финала, защо трябва да стига до финала преди да изживее други приятни неща, като неприятните ще отминат и без това.
- Че всички заради, които сега страда и се мъчи, ще го забравят на втората седмица и дори ще шушукат, че вероятно е бил луд щом се е самоубил, а само аз и баща му ще страдаме и това ще ни съсипе.
- Че проблемите изглеждат по-страшни, отколкото са всъщност и светът е прекрасно място за живеене, стига да се фокусираш върху съществените неща в живота.
- Че проблемите са страшни, докато не предприемаш нищо спрямо тях. Трябва да ги погледнеш в очите, да ги опухаш от тук - от там доколкото можеш, пък каквото ще да става. Най-страшното, което може да стане е да умреш, ама ти нали и без това натам си тръгнал.
- Че да се самоубиеш, може да е доста болезнено.
- Ние сме вярващи и обясних, че самоубийството води до смърт във вечността.
Наблегнахме и на конкретните проблеми и винаги най-много е помагало осъзнаването (и при двете ми деца), че това не се случва само на тях. Те не са някакви мутанти, които единствено имат тази конкретна неприятност. Е-хе колко хора са минали през това. И аз, и баща им, и бабите им, и еди кой си. Не ги лъжа, почти винаги драмите са тривиални. Разказвам им за хора с наистина тежки съдби, които се борят и не се отчайват.
Когато бях тинейджър, аз самата изкарах тежък период в гимназията и всеки ден ми се искаше да умра. Хормоните утежняваха нещата.
И да се допълня, понеже тогава беше малък и наистина беше комично с този тъп нож, сега при известни обстоятелства се смея и му го припомням. И той се смее и казва: "Аз тогава нямаше да се наръгам защото ме беше страх, но исках да ти привлека вниманието". Та да, може и да е манипулация и разговорите тъкмо ще ги успокоят, че ето привлякли са вниманието на мама, тя ги обича и се тревожи за тях.
- Как така и така всички проблеми отминават и смъртта е финала, защо трябва да стига до финала преди да изживее други приятни неща, като неприятните ще отминат и без това.
- Че всички заради, които сега страда и се мъчи, ще го забравят на втората седмица и дори ще шушукат, че вероятно е бил луд щом се е самоубил, а само аз и баща му ще страдаме и това ще ни съсипе.
- Че проблемите изглеждат по-страшни, отколкото са всъщност и светът е прекрасно място за живеене, стига да се фокусираш върху съществените неща в живота.
- Че проблемите са страшни, докато не предприемаш нищо спрямо тях. Трябва да ги погледнеш в очите, да ги опухаш от тук - от там доколкото можеш, пък каквото ще да става. Най-страшното, което може да стане е да умреш, ама ти нали и без това натам си тръгнал.
- Че да се самоубиеш, може да е доста болезнено.
- Ние сме вярващи и обясних, че самоубийството води до смърт във вечността.
Наблегнахме и на конкретните проблеми и винаги най-много е помагало осъзнаването (и при двете ми деца), че това не се случва само на тях. Те не са някакви мутанти, които единствено имат тази конкретна неприятност. Е-хе колко хора са минали през това. И аз, и баща им, и бабите им, и еди кой си. Не ги лъжа, почти винаги драмите са тривиални. Разказвам им за хора с наистина тежки съдби, които се борят и не се отчайват.
Когато бях тинейджър, аз самата изкарах тежък период в гимназията и всеки ден ми се искаше да умра. Хормоните утежняваха нещата.
И да се допълня, понеже тогава беше малък и наистина беше комично с този тъп нож, сега при известни обстоятелства се смея и му го припомням. И той се смее и казва: "Аз тогава нямаше да се наръгам защото ме беше страх, но исках да ти привлека вниманието". Та да, може и да е манипулация и разговорите тъкмо ще ги успокоят, че ето привлякли са вниманието на мама, тя ги обича и се тревожи за тях.
Скрит текст:
. И той се смее и казва: "Аз тогава нямаше да се наръгам защото ме беше страх, но исках да ти привлека вниманието". Та да, може и да е манипулация и разговорите тъкмо ще ги успокоят, че ето привлякли са вниманието на мама, тя ги обича и се тревожи за тях.Моят и сега си е малък 11,5г. но беше решил да се самоубива с тъп нож за мазане на масло още на 7-8г. Много разговори водихме тогава, позабравила съм вече:
- Как така и така всички проблеми отминават и смъртта е финала, защо трябва да стига до финала преди да изживее други приятни неща, като неприятните ще отминат и без това.
- Че всички заради, които сега страда и се мъчи, ще го забравят на втората седмица и дори ще шушукат, че вероятно е бил луд щом се е самоубил, а само аз и баща му ще страдаме и това ще ни съсипе.
- Че проблемите изглеждат по-страшни, отколкото са всъщност и светът е прекрасно място за живеене, стига да се фокусираш върху съществените неща в живота.
- Че проблемите са страшни, докато не предприемаш нищо спрямо тях. Трябва да ги погледнеш в очите, да ги опухаш от тук - от там доколкото можеш, пък каквото ще да става. Най-страшното, което може да стане е да умреш, ама ти нали и без това натам си тръгнал.
- Че да се самоубиеш, може да е доста болезнено.
- Ние сме вярващи и обясних, че самоубийството води до смърт във вечността.
Наблегнахме и на конкретните проблеми и винаги най-много е помагало осъзнаването (и при двете ми деца), че това не се случва само на тях. Те не са някакви мутанти, които единствено имат тази конкретна неприятност. Е-хе колко хора са минали през това. И аз, и баща им, и бабите им, и еди кой си. Не ги лъжа, почти винаги драмите са тривиални. Разказвам им за хора с наистина тежки съдби, които се борят и не се отчайват.
Когато бях тинейджър, аз самата изкарах тежък период в гимназията и всеки ден ми се искаше да умра. Хормоните утежняваха нещата.
И да се допълня, понеже тогава беше малък и наистина беше комично с този тъп нож, сега при известни обстояте смеяприпомня припомням
- Как така и така всички проблеми отминават и смъртта е финала, защо трябва да стига до финала преди да изживее други приятни неща, като неприятните ще отминат и без това.
- Че всички заради, които сега страда и се мъчи, ще го забравят на втората седмица и дори ще шушукат, че вероятно е бил луд щом се е самоубил, а само аз и баща му ще страдаме и това ще ни съсипе.
- Че проблемите изглеждат по-страшни, отколкото са всъщност и светът е прекрасно място за живеене, стига да се фокусираш върху съществените неща в живота.
- Че проблемите са страшни, докато не предприемаш нищо спрямо тях. Трябва да ги погледнеш в очите, да ги опухаш от тук - от там доколкото можеш, пък каквото ще да става. Най-страшното, което може да стане е да умреш, ама ти нали и без това натам си тръгнал.
- Че да се самоубиеш, може да е доста болезнено.
- Ние сме вярващи и обясних, че самоубийството води до смърт във вечността.
Наблегнахме и на конкретните проблеми и винаги най-много е помагало осъзнаването (и при двете ми деца), че това не се случва само на тях. Те не са някакви мутанти, които единствено имат тази конкретна неприятност. Е-хе колко хора са минали през това. И аз, и баща им, и бабите им, и еди кой си. Не ги лъжа, почти винаги драмите са тривиални. Разказвам им за хора с наистина тежки съдби, които се борят и не се отчайват.
Когато бях тинейджър, аз самата изкарах тежък период в гимназията и всеки ден ми се искаше да умра. Хормоните утежняваха нещата.
И да се допълня, понеже тогава беше малък и наистина беше комично с този тъп нож, сега при известни обстояте смеяприпомня припомням
*****
Много ми харесаха аргумените и начинът, по който си подходила към ситуацията.
Имам дъщеря, но преглеждам и тази тема понякога 
Скоро намерих една тетрадка, в която е писала на едната страница - 10 причини да се самоубия преди да стана на 13год. , а на другата - 10 причини да не се самоубия преди да стана на 13год. И написано, аргументирано, някои неща ми звучаха тревожно. Но имаше и причина, че имала хубави "неща и вещи", които ще и липсват, когато умре 🤨 Факт е обаче, че се замислят за смисъла на всичко и се опитват да си намерят място в този свят.
Скоро намерих една тетрадка, в която е писала на едната страница - 10 причини да се самоубия преди да стана на 13год. , а на другата - 10 причини да не се самоубия преди да стана на 13год. И написано, аргументирано, някои неща ми звучаха тревожно. Но имаше и причина, че имала хубави "неща и вещи", които ще и липсват, когато умре 🤨 Факт е обаче, че се замислят за смисъла на всичко и се опитват да си намерят място в този свят.
АМи масово си е. При нас в Щатите постоянно в училище им говорят за това, освен това им насочват вниманието дали техни приятели не мислят за самоубийство. Нашия вика писна ми на тая тема, на влизане и излизане все за това ни натякват. То и да не ти минава през ума, ще се замислиш. Та дали е за добро или лошо кой знае.
Иначе в нас се разбра че вейпвал. Не знам какъв му е бг аналога. Каза си без да се крие или лъже. Ама той само уикенда. Стана ми много кофти, т.к. мина през животозастрашаваща болест, и бъдещето и то е неизвестно без вейпване. Мислех, че това винаги ще го възпира. Но уви. Не му пука. Прави каквото правят всички и така. И да говорим и да не говорим все тая. Предполагам , че щеше да прояви малко разум за някои неща, предвид всичко през което мина. Но за съжаление грам мозък няма. Че какво остана за вашите деца, които са здрави и не са се сблъсквали със сериозен проблем. Съвсем няма начин да претеглят неподходящите ситуации.
Иначе в нас се разбра че вейпвал. Не знам какъв му е бг аналога. Каза си без да се крие или лъже. Ама той само уикенда. Стана ми много кофти, т.к. мина през животозастрашаваща болест, и бъдещето и то е неизвестно без вейпване. Мислех, че това винаги ще го възпира. Но уви. Не му пука. Прави каквото правят всички и така. И да говорим и да не говорим все тая. Предполагам , че щеше да прояви малко разум за някои неща, предвид всичко през което мина. Но за съжаление грам мозък няма. Че какво остана за вашите деца, които са здрави и не са се сблъсквали със сериозен проблем. Съвсем няма начин да претеглят неподходящите ситуации.
Благодаря ви, момичета. И аз съм чела, че се минава през такъв период, но когато се оказах в ситуацията се почувствах неподготвена и както и не мога да говоря в момента направо бях в безизходица. И да проблема беше смешен, ниска оценка.
Ще бъда благодарна и на други ако споделят точно какво са казали и обяснили като M_I_A.
Ще бъда благодарна и на други ако споделят точно какво са казали и обяснили като M_I_A.
https://psychology.framar.bg/%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B … D0%BD%D0%B5%D0%BC
Ей на това попаднах преди малко.
От една страна ми звучи прекалено клиширано, напудрено но пък от друга има истина някъде из редовете.
Ей на това попаднах преди малко.
От една страна ми звучи прекалено клиширано, напудрено но пък от друга има истина някъде из редовете.