Интересни разсъждения имат някои хора.......почивки, сватби, круизи, а младостта била кратка....... На въпроса на авторката - нямаше сила, която да ме откъсне от бебето ми. А да го давам на някакъв мъж-ерген да го гледа, за да се ходило на сватба - сериозно се замислям за родителския капацитет и на двама ви.
- Публикувана: 30 май 2019, 15:24 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2019, 14:53 ч.
Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?
Cuckoo, съгласна съм - понякога обстоятелствата са спешни, екстремни. Сватбата - при това чужда - не е такова, поне за мен, де.
Сватбата не е такова събитие, но все пак не е обичаен купон, хората не се женят всеки месец.
Да резюмирам - не съм ЗА бебето да се оставя на човек, с когото не е свикнало, но повечето аргументи са ми прекалено остри. Ако ще да хвърлят салфетки и да танцуват в салатата - тяхна си работа, не бих упрекнала двойката, че са лоши родители и искат да разпуснат дори докато детето е малко. Не е все едно дали се забавляваш на 30 или на 50, вервайте ми.
Аз не знам на една майка как й е спокойно, как й дава сърцето, да оставя децата с месеци някой друг да се грижи за тях. Една позната също много години не можеха да имат деца с мъжа й, забременя, роди се детето, но го оставя цял ден да си цъка на таблета, тя си върши някакви други неща. Добре де, предполагайки че много време си мечтал за дете, не се ли предполага, че трябва да си някакси по-отдаден, като някаква сбъдната мечта? Може и много елементарно да разсъждавам, ама аз като знам, че ми се полага една година майчинство (нищо, че останах още малко вкъщи) си гледам детето и никакви екскурзии, почивки не ме касаят.
Аз не знам на една майка как й е спокойно, как й дава сърцето, да оставя децата
Скрит текст:
с месеци някой друг да се грижи за тях. Една позната също много години не можеха да имат деца с мъжа й, забременя, роди се детето, но го оставя цял ден да си цъка на таблета, тя си върши някакви други неща. Добре де, предполагайки че много време си мечтал за дете, не се ли предполага, че трябва да си някакси по-отдаден, като някаква сбъдната мечта? Може и много елементарно да разсъждавам, ама аз като знам, че ми се полага една година майчинство (нищо, че останах още малко вкъщи) си гледам детето и никакви екскурзии, почивки не ме касаят.
И не всеки примира да е родител 24/7/365.
Ами, просто приеми, че хората са Различни.
И не всеки примира да е родител 24/7/365.
И не всеки примира да е родител 24/7/365.
Да, хората са различни. Децата им също порастват различни.
И да, родител си 24/7/365. Или като си оставиш детето на бабата спираш да си такъв…?!?
Едно е детето да отиде на гости на баба/дядо, друго е да го оставиш на отглеждане и да си хванеш чуковете да се моташ по екскурзии.
И за мен има огромна разлика - детето ми е винаги добре дошло при бабите и дядовците си, взимат я и изкарват супер, но все пак не е на отглеждане при тях.
И за мен има огромна разлика - детето ми е винаги добре дошло при бабите и дядовците си, взимат я и изкарват супер, но все пак не е на отглеждане при тях.
Моята твърдо един ден от уикенда е при баба си, но напоследък започва даже и това да ми се "свиди", установявам сама за себе си. Като беше бебе по-охотно я пращах, но пък тогава си бяхме двечките заедно нон стоп и имах нужда да поема дъх понякога. Сега тя ходи на градина, аз на работа и ми се ще да изкарвам повече време с нея, толкова бързо расте...
Не е все едно дали се забавляваш на 30 или на 50, вервайте ми.
Аз пък не знаех, че да си гледаш детето е да си майка орлица.
Цитат
.........нямаше сила, която да ме откъсне от бебето ми.
