Надеждата умира последна, Таис. Аз и мъжа ми сме били много кротки деца. Мене срециално където ме сложиш, там ме заварваш дори след часове. Сега се питаме и двамата - кой ни наказа?
Абсолютно съм ок с това някой да направи забележка на детето ми, защото преди това съм направила аз такава около 100 пъти, ама кой ли ме слуша. Обикновено обаче реакциите са точно обратните - е, стига бе, майче, то е дете, нормално е, и ти си била такава.
"Обаче има и други хора, децата не се моделират само от майката. Наличието или отсъствието на другите, както и действията, които те извършват, са от голямо значение."
Съгласна съм с това. Вечер, когато мъжът ми се прибере става лиготия до шия - неузнаваема, но знае че там номера минава.
Абсолютно съм ок с това някой да направи забележка на детето ми, защото преди това съм направила аз такава около 100 пъти, ама кой ли ме слуша. Обикновено обаче реакциите са точно обратните - е, стига бе, майче, то е дете, нормално е, и ти си била такава.
"Обаче има и други хора, децата не се моделират само от майката. Наличието или отсъствието на другите, както и действията, които те извършват, са от голямо значение."
Съгласна съм с това. Вечер, когато мъжът ми се прибере става лиготия до шия - неузнаваема, но знае че там номера минава.
Тука ме разкритикуваха - как така не съм знаела какво яде, какво незнамсищо, даже не знам кога са му класните и контролните в училище. Ми - голям е вече, негова си работа. Като беше време да захранвам, знаех какво яде и не ходех без него насам натам, сега обаче съм си фрий /за момента от него, след някоя и друга година и от госпожицата/ - време за ходене има, не свършва живота с порастването на децата. 