Пак за емигрантските екскурзии до България, но от друг ъгъл

Ама защо залитнахте към Пловдив, оставете я Красимира, не е като да не сме ѝ чели въжделенията по младостта и възклицателните описания на външен вид на млади и стари.
По-интересно е кои според авторката са т.нар. "цивилизовани страни" и дали Дания се намира сред тях.

Аз не живея в чужбина, тука си живея.
Но е факт, че дори в един средно голям град, през пет спирки разстояние можеш да видиш петкратна разлика в. хората. Авторката каза "Още от летището", възможно е там да са такива-намръщени, изнурени. Може да са принудени да пътуват "по тази пуста чужбина немили, клети недраги" (На вълна 7 клас съм ) и затова повечето да са във вида, в който авторката ги описва

Моята ежедневна траектория е друга. Живея на пешеходно разстояние от работота си. Вървя около 13-14 минути. Почти никого не срещам, защото магазините още са затворени като излизам. Виждам деца от две близки училища, с които се пресичат пътищата ни. И двете групи деца са с бели ризки, защото е такава униформата им. Разпознаваеми са само по емблемите-едната е слънчице и е емблема на училището, в което учи детето ми. По-нататък, ако не си усмиря волята, влизам в една баничарница. Там собственикът е винаги усмихнат. И баничките вкусни.По-нататък минавам през един мини парк. По това време на деня няма никого. Освен, ако не засека охраната или както там се казва при извозване на активите на една банка, така де, не им разбирам много процедурите. Тогава виждам мъже в бели ризи и дълги черни панталони дори през лятото. После минавам край Березка и ако е вече 9ч е отворено, но гледам да не влизам. Но ако си купя бонбони, продавачките са мили и усмихнати. Ама това май не се брои, защото са рускини, пък питането е за българки. После, ако е топло времето, току пред работата си виждам майки с колички, защото е подходящо за разходка. Обикновено са с дънки, тениски и ниски обувки. Децата, които могат да вървят, много бързо се затичват да гонят чайките и иди ги гони, ако си с тънки токчета и впита пола, абсурд! Влизам в сградата, в която работя. Там има фейсконтрол и пак няма как да има голотии. Виж, намръщени има, не е весело мястото. Цигани също има, абе въобще всякакви хора
Прекарвам на това място 8 часа. После пак по обратния път. Най-много през хранителен магазин да мина, там пък ми досаждат с това "Добър ден", не че не го оценявам, ама след 8 часа приказване на мен ми се мълчи. У дома, намръщени няма, освен мен по изключение. Във входа основно са баби, стара махла сме, те пък въобще с бастуните не са за токчета, нито за разголване. Има семейство банкери, една преподавателка вэв ВУЗ, тъмнокоси са, да, ама със сигурност не са цигани
Приятелите ми са също обикновени, прилични

А, сетих се. Скоро имаме среща на класа-възпитаници на ЕГ. Ако срещна някой намръщен или дама с прститутско облекло, ще се отчета. Обаче предвид числото на годишнината, малко вероятно. И не само предвид числото:joy:

Пита авторката, отговарям.

И какво, щом в чужбина ти се усмихват непознати, тук също е задължително да се научим, щото не бива да сме различни?
Все уж не ви се иска, ама мрете да давате за пример чужденците и техния начин на живот.
Не можете да вденете, че ако сме искали да живеем по техния начин, сме щели да се изнесем като вас.

Мисля, че тук често се подценява написаното и се коментира прибързано.
Зачетете горното.
Ми сега си представете - точно от летището, както пише авторът, си завивате в дясно и пак в дясно. Минавате през един емблематичен квартал, с ръчно изградени бабуни и колоритно население.
Е, какво виждате?
Прав е авторът!

Ааа, авторката да си беше казала, че отсяда при роднини в ТОЗИ квартал.

Ъъъ, откак отвориха златния булевард вече може да не се минава през гетото. Е, ако натам те тегли...

А тъй, а тъй, виж как се събудихте!

Стига, де! Народът отдавна откри и уизеър и тубата и има възможност да си свери часовника със света.
Но сме определено по-напрегнати като цяло и това ни личи.

Нормално е да сме по-напрегнати- налага се да се справяме с липсата на достатъчно висок стандарт на живот в държавата.
За разлика от тези, които се изнесоха в "оправени" държави, на нас ни се налага ние да я "оправяме".
Затова не мога да ги понасям новоизлюпените "чужденци" с високомерието им.

Absurt, по-спокойно
Никъде не съм казала всеки минувач да ми се усмихва, а отговорих на авторката, че и на мен ми прави впечатление колко е намръщен бг народът.
 Защо да не даваме чужденците за пример след като за някои неща наистина са за пример? И защо подскачате като ги дадем за пример?
Да разбирам ли, че и за теб е нормално да се разхождаш като зомби без да поздравяваш с едно "добър ден" като влезеш някъде?
 Въпрос на елементарно възпитание и култура.

П.п. Дори по писанията във форума си личи колко е напрегнат и изнервен българинът

А, добър вечер, тогиз!

Аз се учудвам защо след като новоизлюпените чужденци са така преуспели, доволни от живота си, слънчеви и жизнерадостни персони, пускат все едни хейтърски теми и вместо да си лочат коктейлите, си губят времето да диагностицират колко е напрегнат българинът, в резултат на което да се сдухват все повече и повече.

То и у българско по туй дъждовно и гръмовно време човек може да си лочи каквото му е на ... душа.
След "добрата вечер" викам да си кажем по едно "На здраве!".
Бе не всички тук сме тъй свъсени...

Добър ден
Преиначавате. Как пък аз винаги казвам добър ден, като вляза в учреждение/магазин/застана на гише. Е, не се лендзя и разливам, ама това е положението. Дали съм еднорог? По- скоро не. Повечето хора казват и благодаря дори. Стига сте си измисляли глупости. Някой пропуснал да ви каже здрасти и вече българинът е невъзпитан, намръщен и депресиран.  

Продавачките в Германия винаги казват "здравейте", но е машинално дори ако си ходил 365 дни в годината в магазина. Докато тук ти казват "здрасти" като на кинкретен човек, ако се завъртиш повече от месец някъде. Това защо не го посочвате?

Ми наздраве. Как да не съм сдухана, бира не ми дават да пия , уиски не обичам...ще посегна от мъка към виното.