Страх ме е...

# 15 8 юли 2006, 04:17 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: WhoElse в пт, 07 юли 2006, 12:05

Преди няколко месеца открих леко подуване на шията си и спешно отидох на лекар. Съмнявах се за възникнал проблем с щитовидната жлеза и се оказах права - след изследвания ми поставиха диагноза "тиреотоксикоза". Симптомите са сходни с тези на Базедовата болест... Дори ме е страх да го напиша... Причините най-често са силен стрес, многократно повтарящи се негативни емоции, конфликти и психическо претоварване.
Странното беше и е, че хормоните ми са подтиснати и би трябвало да слабея прогресивно, а аз не само че не го правя, ами като че ли и пълнея още. Имам повишен апетит и се старая да спазвам диета, както ме посъветваха лекарите-ендокринолози, но все пак...
Най-ужасното е, че лечението е дълго и изтощаващо... Около 2.5 години ще трябва да пия медикаменти, които да стимулират повишаването на хормоните ми и тяхната активизация.
И през това време не бива да забременявам, тъй като има риск от увреждане на плода.
А много искам...
Страх ме е... Всеки ден се взирам в огледалото да видя дали всичко ми е наред... Дали всичко си е там...
Дано никой не преживее подобно нещо... Да не можеш да спиш... И да живееш в страх...
Пазете здравето си, момичета, то е безценно... Не се ядосвайте, защото никой няма да ви върне похабените нерви.

Съжалявам, миличка, за всичко това, но вече сама знаеш /за съжаление от опит/, че тревогите и ядовете не водят до нищо добро. Успокой се каквото и да става покрай теб и немисли за нищо. Колкото до лечението - моя приятелка макар и с 10-15 години по-голяма от мен/ се беше ошашавила здраво с момичето си, което пък е на 20 години - не ми казваше всичко, но наистина беше много зле, правиха й тук операция в Св.Панталеймон понеже там били уж най-добрите, след това си пиеше лекарствата 1-2 години, бе напуснала и университета и скоро разбрах, че е успяла да "догони" колегите си.Така, че всичко и с теб ще бъде наред Peace

# 16 8 юли 2006, 11:07 ч.

София
Мнения: 786

Цитат на: WhoElse в пт, 07 юли 2006, 17:35

Страхувам се да не стане нещо с очите ми... Да не дава Бог... По принцип нося очила, това не е проблемът... Но нали знаете как на болните от Базедова им изхвръкват очните ябълки... Лекарите ми казват да не мисля подобни неща и че няма да ми се случи, но...
Не знам, вероятно ви звучи смешно и превзето или пресилено, но наистина се страхувам... Опитвам се да не мисля за това и се надявам всичко да мине успешно.

Благодаря на всички ви за толкова милите думи и подкрепа! Нужни са ми сега... Още веднъж ви благодаря сърдечно!

Желая ви много здраве и сили, усмихнати дечковци и щастие!

Ако се хване навреме и се лекуваш, няма от какво да се страхуваш. Това с изхвръкналите очи е в много крайна фаза. Да те успокоя, аз имах тиреотоксикоза (това е базедова болест). Така се случи, че ми я откриха през бременноста. През цялата бременност пих лекарства, всичко беше на кантар. Да не навреди на бебето и да ми намали нивата на хормоните. Стойностите бяха двойно по-високи. Овладяхме болестта, родих нормално. Бебето беше добре. 5 месеца след раждането стойностите се нормализираха и от тогава не съм на лекарства. Не се плаши, намери добър еднокринолог, който да те следи и всичко ще е ок. Успех!!!

# 17 8 юли 2006, 12:37 ч.

София
Мнения: 2 967

Защо не се обърнеш към центрове от типа на Др. Емилова?! Чела съм, че с гладуване стават чудеса. Аз нямам гакава финансова възможност, инач бих се подложила на един такъв пречистващ курс, но там на място, за да се направи захранвенато както трябва.

# 18 14 юли 2006, 15:54 ч.

Мнения: 289

Здравей мила,направо се втрещих от писмото ти и това ми помогна малко да се осъзная и аз самата.За пореден път си доказвам че болестите идват от нас самите.Ако търсиш отговор защо се е случило така или просто искаш сама да си помогнеш мога да ти препоръчам да прочетеш ''Диагностика на кармата''-на Лазарев.Напълно вероятно е сега да страдаш,за да може детето което вече носиш в главата си да се роди с чиста душа Simple Smile

.Успех и бързо оздравяване!!

Причина:

Причина: