Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 12

Нека споделя и своето мнение за яйцеклетките на по-възрастните жени, към които се причислявам и аз, тъй като след половин година ще съм на 43. Мнението ми се основава не само на моите заключения, но и достатъчно научна аргументация. Всяка жена, която има цикъл и овулация, има и яйцеклетки, при по възрастните повечето са негодни, което за съжаление все още не може да се установи преди самото оплождане. Дори да изглежда добре яйцеклетката, ДА възрастта е фактор, който определя качеството. От друга страна, ако при една 30 годишна жена при да речем 13-14 цикъла в годината може да са годни и 10 яйцеклетки. При една над 40 г жена при същият брой цикли, вероятно са годни 2 яйцеклетки. При всички случаи има годни. Въпросът е наистина при стимулация да се добие максимума материал, за да има измежду тях поне една читава. На 48 г възраст 4 яйца е добър резултат, но може да се наложат няколко процедури, за да се намали процента негодност. Статистически, оптималният вариант е около 10 яйцеклетки, в който случай може да се твърди, че поне една става. За конкретната дама, аз също мисля че ера теста в частност е излишно изследване. Имаш успешна процедура и ако доктора ти знае какво прави, пак ще имаш.
За донорския материал доста сме коментирали, но действително не е нужна категоричност в това отношение. 1 процедура с донорски яйце може да се при равни на 2 със собствени, което също вдига процента. Говоря чисто от материална гледна точка, не отчитам психическите травми, за които всички ние, които сме се хванали на това хоро трябва да сме подготвени.
Лично аз съм без предразсъдъци и ще се повторя, че ако имах възможност бих ползвала днорска яйцеклетка, ембрион, всичко защото ще е много по лесно най вероятно, но всяка жена и всяка двойка трябва да решат сами за себе си, дали могат да прескочат този праг в разбиранията си, иначе просто няма смисъл. При жената в случая играе важна роля чисто емоционалният аспект да върне детето си или поне следващото да е от същият генетичен материал. Лично аз, обаче не вярвам в прераждането на душите, поне не в това измерение или при тези обстоятелства. Когато една душа си отиде от този свят, трябва да я пуснем, оставяйки спомена за нея в сърцето си. Точно спомените и мислите ни са единственото общо нещо между материалния свят и отвъдното, поне според мен.
Съветвам те, миличка, колкото и да ти е тежко и мъчно, защото по голяма от тази болка няма, да преглътнеш, да запазиш милите спомени от онези мигове с детенцето ти, така и то ще е ок, там където е и да се подготвиш да посрещне един нов живот, едно ново малко същество. Този подход би допринесъл за повече успех, поне според мен, но не губи вярата си, НИКОГА!