Никакакви чувства не изпитвам в момента. Тъпо ми е във форума напоследък. 
- Публикувана: 7 юли 2006, 16:38 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2006, 10:20 ч.
Какво във форума ви е накарало да изпитате това нелицеприятно чувство?
Голяма забава! малко хора се дразнят, всичко е наред и въпреки това пак трещим (велика форумска дума е това) отвреме на време 
силни страсти, бурни! а сега?
силни страсти, бурни! а сега? другите сме средостатистически форумки и тези неща са под нивото ни
Като пак отворихте тема за това...На мен ми се искаше да попитам за нещо друго,което поне според мен има връзка с темата...(Та да не отварям и втора такава)Исках да попитам за дразненето и дразнителите...
Наистина ли в реалния живот сме толкова раздразнителни?Да се дразним от белите чорапи на колегата,от евтиното облекло на някоя приятелка,от думи и изрази,които ни "засипват" в ежедневието,от правописа на непознати хора(нямам предвид случаите,когато не може да се разбере смисълът заради наличните грешки),от емотикони...Дразним се,когато влезем в магазина,когато гледаме реклами,когато някой не чете темите от край до край или ги започва отзад напред...
Наистина ли толкова дребни на пръв поглед неща могат да оставят трайна следа в съзнанието ни?Дано не ме разберете погрешно...Не става дума за ежедневните ни взаимоотношения (още по-малко тези с най-близките ни хора),а за неща,които на практика не ни касаят пряко (прическата на колежката или чуждите грешки)...
Слагате ли си в живота маската на темерут или винаги,ама абсолютно винаги показвате отношението си към това/този,което/който ви е подразнил(о)-кога с леко закачлив тон,кога с поучителен...
За себе си мога да кажа,че често играя тази роля-на темерут.Дори съм я превърнала в професия.Налага се,защото от проявената нетърпимост към незначително явление до крайния негативизъм крачката понякога е само една...И мен надали биха ме търпяли в такъв случай...
Посочените примери са от наши теми-някои от тях по-сериозни,други шеговито оспамени...
Иначе конкретно за завистта...Вече споменах в темата за самочувствието.Мога да завиждам само на хората с прекалено такова,които не могат да преценят реалната си стойност или го демонстрират непрекъснато,прикривайки комплекси...Това май е единственото,което, колкото и да се опитвам,не мога да постигна.А явно вече е положителна черта...
Наистина ли в реалния живот сме толкова раздразнителни?Да се дразним от белите чорапи на колегата,от евтиното облекло на някоя приятелка,от думи и изрази,които ни "засипват" в ежедневието,от правописа на непознати хора(нямам предвид случаите,когато не може да се разбере смисълът заради наличните грешки),от емотикони...Дразним се,когато влезем в магазина,когато гледаме реклами,когато някой не чете темите от край до край или ги започва отзад напред...
Наистина ли толкова дребни на пръв поглед неща могат да оставят трайна следа в съзнанието ни?Дано не ме разберете погрешно...Не става дума за ежедневните ни взаимоотношения (още по-малко тези с най-близките ни хора),а за неща,които на практика не ни касаят пряко (прическата на колежката или чуждите грешки)...
Слагате ли си в живота маската на темерут или винаги,ама абсолютно винаги показвате отношението си към това/този,което/който ви е подразнил(о)-кога с леко закачлив тон,кога с поучителен...
За себе си мога да кажа,че често играя тази роля-на темерут.Дори съм я превърнала в професия.Налага се,защото от проявената нетърпимост към незначително явление до крайния негативизъм крачката понякога е само една...И мен надали биха ме търпяли в такъв случай...
Посочените примери са от наши теми-някои от тях по-сериозни,други шеговито оспамени...
Иначе конкретно за завистта...Вече споменах в темата за самочувствието.Мога да завиждам само на хората с прекалено такова,които не могат да преценят реалната си стойност или го демонстрират непрекъснато,прикривайки комплекси...Това май е единственото,което, колкото и да се опитвам,не мога да постигна.А явно вече е положителна черта...
Голяма забава! малко хора се дразнят, всичко е наред и въпреки това пак трещим (велика форумска дума е това) отвреме на време силни страсти, бурни! а сега?
силни страсти, бурни! а сега? другите сме средостатистически форумки и тези неща са под нивото ни
Яд и завист точно не изпитвам. Не виждам на кого и за какво. 
По-скоро се дразня от прекалената критика, надменност, овчедушие, нетолерантност, високомерие и все в този дух качества.
Дали ще има деление на стари/нови, грамотни/неграмотни, възпитани/невъзпитани и т.н. няма значение - кой каквото прави за себе си го прави, пък ако извлече някаква полза от контактите си тук, добре дошло (повечето не биха го признали, ще го зачетат за проява на ниско самочувствие, което автоматично повечето разбират като комплексарщина).
Аз бях от хората, които не много, а прекалено много се впрягаха от отношението на хората във форума. Взех си бележка и сега влизам тук единствено да се забавлявам, а не да изливам обхваналите ме негативни чувства и емоции(присъщо поведение за много потребители тук). 
По-скоро се дразня от прекалената критика, надменност, овчедушие, нетолерантност, високомерие и все в този дух качества.
Дали ще има деление на стари/нови, грамотни/неграмотни, възпитани/невъзпитани и т.н. няма значение - кой каквото прави за себе си го прави, пък ако извлече някаква полза от контактите си тук, добре дошло (повечето не биха го признали, ще го зачетат за проява на ниско самочувствие, което автоматично повечето разбират като комплексарщина). Аз бях от хората, които не много, а прекалено много се впрягаха от отношението на хората във форума. Взех си бележка и сега влизам тук единствено да се забавлявам, а не да изливам обхваналите ме негативни чувства и емоции(присъщо поведение за много потребители тук). 
как човека бил въшлив от пари и др-дрън, това с големи букви...
Много рядко се дразня от нещо във форума, може би защото не го приемам сериозно.
Уви, сериозно приемам само людете, които съм видяла със собствените си късогледи очи. Другите сте ми като герои от роман, някак нереални, тоест. Как мога да се сърдя на измислица? Ми не мога. Съответно, не ме дразнят, не мога да им завиждам, не ща да им се мазня и какво още беше, че забравих.
Уви, сериозно приемам само людете, които съм видяла със собствените си късогледи очи. Другите сте ми като герои от роман, някак нереални, тоест. Как мога да се сърдя на измислица? Ми не мога. Съответно, не ме дразнят, не мога да им завиждам, не ща да им се мазня и какво още беше, че забравих.
Голяма забава! малко хора се дразнят, всичко е наред и въпреки това пак трещим (велика форумска дума е това) отвреме на време силни страсти, бурни! а сега?
силни страсти, бурни! а сега? другите сме средостатистически форумки и тези неща са под нивото ни
Абе хора на вас май не може да ви се угоди, а?
Ако някой нещо не го дрази - бълвате змии и гущери, ако го здразни - що го дразни.
Я се стегнете жени на години, с деца, семейства гледате с глупости се занимавате. Забавлявайте се. Който се дразни да си се дразни - останалите да не се. И какво ви пука, че на някой му се опънали нервите - ми майната му.
все се ровите и зор да си спретнете интригата.
Спаске за какво ти е ехото, скучно ли ти е?
Разхлади се с една бира и му тегли една на ехото да не го чуваш, убии скуката с редене на пъзели ако трябва, аре по живо, по здраво - до като ви мине ПМС-то
Дразня се да не се приемат различните мнения.
Дразня се, че има разделение на кърмачки и не кърмачки, като първите (да ме прощават) си мислят, че са с нещо по-различни от вторите ( а всички сме майки).
Дразня се на това, че не винаги хората са откровени.Понякога става доста хлъзгаво в определени теми
(но това е норма за виртуалния свят)
В интерес на истината дразненето е свързано с моето настроение 
Ако ми е кефско - НИЩО не може да ме подразни!
За завист - мисля, че няма на кого да завиждам.Имам си всичко което е важно за мен - семейство, родители и близки приятели
Дразня се, че има разделение на кърмачки и не кърмачки, като първите (да ме прощават) си мислят, че са с нещо по-различни от вторите ( а всички сме майки).
Дразня се на това, че не винаги хората са откровени.Понякога става доста хлъзгаво в определени теми
(но това е норма за виртуалния свят)В интерес на истината дразненето е свързано с моето настроение
Ако ми е кефско - НИЩО не може да ме подразни!За завист - мисля, че няма на кого да завиждам.Имам си всичко което е важно за мен - семейство, родители и близки приятели
Момичета от скоро съм в този форум все пак невиждам защо някои се впрягат наистина толкова много кой от какво се дразнел , фалш, незнам си какво незнам си що малко ми е странно не ги вземам нещата толкова навътре
Аз пък гледам аватара ти, не гледам ника и чета първите думи, че си от скоро във форума и викам - абе тая зла вещица (така се зовеше потребителката) какво ни бъзика тука.... А тя сега си смени и ника, и аватара та грешката е в мен...
[
Я се стегнете жени на години, с деца, семейства гледате с глупости се занимавате.
Я се стегнете жени на години, с деца, семейства гледате с глупости се занимавате.
