Да създам ли семейство с него?

Tuali, това да не е бизнес, който трябва да градиш че да търсиш само и единствено стабилни отношения без тръпка?! Знам за браковете по сметка например, но за мен те са пример за болни отношения. Обожавам лукса, но никога не бих жертвала женското в себе си заради някакви материални придобивки. За мен един мъж трябва да е умен, сериозен, отговорен и т.н. и т.н. И да ме “пали”. Иначе може да ми бъде само приятел. Не мога да си представя да правя бебета с мъж, който ме възбужда само ако затворя очи. Сигурно така са и тези, за които според теб привличането не е задължително - затварят очи и мечтаят. Знам обаче, че има хора, за които и секса не е важен. Тогава може би е по-разбираемо защо тръпката не е задължителна.

Аз и това няма да мога да ти обясня, защото не ми се е случвало такова нещо и пак абсурд да си го позволя, защото всякакво взаимно привличане ми е важно, та да стане приятната работа. 

Ами прочети поста над твоя на nelig, с който съм напълно съгласна! Тя си ляга с него вече две години и секса е 7 от 10. Колко пък да Не ѝ е приятен физически и да НЕ я пали?! Мен лично не ме пали човек, който е под 5 от 10, да речем. Или наистина стиска очите здраво в името на сметкаджийство някакво?? Това дори няма да се наема да го квалифицирам какво е, защото все пак мисля, че не е чак това.
И отново поставяш нещата на плоскостта или тръпка-или нищо. Не съм й казвала че задължително, ако си прагматичен, да няма тръпка. Казвам, че само на тръпка не става.

Здравейте пак! На всички ни е ясно, че за да бъде една връзка щастлива и пълноценна, любовта трябва да е взаимна, да има тръпка, хората трябва да се уважават, подкрепят, да си имат доверие и да гледат в една посока. За съжаление в днешно време това е рядкост, защото много от хората си промениха мисленето. Аз имам доста престижна професия и голяма част от колегите ми са на 35+, повечето от тях са моми и ергени. По думите им, биха се примирили с човек, който просто да ги търпи и уважава. На тези години вече, нямат надежда да срещат голяма любов и перфектния за тях човек, те просто искат да създадат семейство. Жалко е, но е факт. Преди време, когато се запознах с приятеля ми и той започна да ме сваля, бях изключително впечатлена от отношението му. До тогава не бях срещала такъв мъж, а даже и не бях чувала. Той наистина правеше всичко за мен, само и само да ме спечели. Държа да вметна, че той е хубав мъж, атлетичен, добре възпитан, с хубава професия, мъжкар е, със самочувствие и е доста харесван от жените. Та той беше толкова влюбен, че всичките му приятели се чудеха какво се случва с него, самият той не вярваше, че е способен на такива чувства. Нашата свалка продължи няколко месеца. Аз обожавах да общувам с него, обожавах да съм покрай него, но си бях поставила бариера, защото преди него имах горчив опит в любовта и някак си имах нужда точно в този момент от време и пространство. Предишната ми връзка продължи 5 г., беше най-най - голямата ми любов, но имахме огромни различия, разделяхме се няколко пъти, той беше повърхностен, пиеше много и ми изневеряваше. Връзката беше много тежка и трудна за преодоляване след това. И тогава някак си се пречупих, бях много наранена и не исках да допускам никой до себе си. Отдавна вече съм прежалила бившия си, но остана нещо в мен ... не мога точно да го опиша, може би една натрупана болка и гняв. И когато със сегашния ми приятел се стигна до откровен разговор и той ми призна за чувствата си и намеренията си към мен /имам предвид още в началото/, аз бях напълно искрена с него и му казах, че не съм влюбена в него и той да прецени дали ще се откаже от мен или ще ми даде шанс да продължим да общуваме и времето ще покаже как ще се развият нещата. Той разбира се ми даде шанс и ме поизчака доста дълго време. Важно е да отбележа, че аз се държах с него просто приятелски, не бяхме интимни тогава и той не ме притискаше. Тихо и кротко ме изчака няколко месеца. През това време се виждахме почти всеки ден, разговаряхме по телефона с часове, ходихме на море и на екскурзии с наши приятели, дори го запознах с родителите си. И така някак неусетно го заобичах наистина много, не можех без него, имах нужда постоянно от него и много бързо заживяхме заедно. Връзката ни до момента е прекрасна, той продължава да се държи с мен като с принцеса. Аз съм напълно отдадена на него, наум не ми е минавало да му изневеря, просто нямам такава потребност и не бих могла да му го причиня. Та накратко така стоят нещата ... от моя страна нямаше силно първично влюбване, нямаше кой знае каква тръпка, директно преминах към обич или може би се научих да го обичам.

Накрая излезе, че няма никаква драма, а просто си учудена от себе си, че си го заобичала, без голям биг-бенг в началото? Всичко е наред тогава. А и щом няма непосредствен зор за женене и деца, просто си продължете нещата и вижте какво ще стане.

tuali, въпросът за жененето и децата напоследък ми се поставя често. Засега сме си казали /по-скоро е по мое настояване/, че имаме да уредим някои други важни неща в живота ни ... собствен дом, общ бизнес и тогава ще дойде ред за дечица. Пък знае ли човек какво ще се случи, времето ще покаже.

Deizitka, радвам се че сподели така откровено нещата. Според описанието, което си дала, този човек и отношението му към теб не са за зачеркване с лека ръка. Само ти обаче си знаеш точно какво изпитваш. Бих ти препоръчала ако имаш време и желание да прочетеш книгата на Барбара де Анджелис “Ти ли си най-подходящият за мен”. Доста е подробна, обхваща страшно много аспекти от връзките, проблеми, които може и да не те засягат, но е изключително полезна. Накрая на книгата има и тестове с помощта на които можеш да прецениш дали твоят партньор е това, от което имаш нужда в най-различни аспекти, включително физическото привличане. Може да отговори дори и на въпроси от типа защо определен тип мъже те привличат. Доста е изчерпателна и интересна. Чела съм я преди няколко години и тогава с учуда установих, че мъжът, с когото имах връзка от около 5 години и се чувствах спокойна и щастлива всъщност не е съвсем подходящ. И след това се оказа, че е било точно така.

При това положение, си мисля, че търсиш проблеми, без реално да има основание. Много връзки започват без фоерверки, но след време се развиват в нещо красиво, стабилно и стойностно.
Успех!

Тя вече е писала подробно, но да си кажа. Момичето е било във връзка, в която мъжът не е ставал за друго, освен секс. Именно това са отношения, при които човек със сериозни намерения се чувства истински непълноценен - когато няма нищо смислено, никакво развитие, а само секс, пороци, скандали и неуважение.
Така че, особено след последния пост, съветът ми е да остане с настоящия. Те се обичат, просто той я обича повече. Това не е повод за драми, но една евентуална раздяла ще създаде такива и ще се отрази лошо на живота й.

Направи ми впечатление от споделилите, че тези, които не са се колебали  не съжаляват за избора си, а  тези, които са се колебали - че е имало за какво да се колебаят. Трябва да се научим да си слушаме интуицията.

Ето това никога, ама никога няма да го разбера....След като един човек се държи с теб като с последния боклук на Земята, как се пречупваш да го обичаш с години???
Нямам кофти опит с алкохолици в рода си, т.е., няма травми свързани с алкохол и алкохолици, но като видях първото пиянство на гадже, се отвратих.А доста си падах по него....отвращението се оказа обаче по-силно от чувствата.А той дори не беше лош и не кръшкаше....
Изобщо, как и заради какво се обича човек, който няма почти нищо човешко в него?!

Отиди на психолог, наистина.
Вероятно си още травмирана от предишната ти връзка (всяко отношение с човек с отклонения Е травматизиращо). 5години да живееш по този начин не е малко..
А и самият факт, че идентифицираш любовни въртележки като любов

Сигурно и в семейната ти история има проблеми. Не знам дали си даваш сметка за това или не.

Вероятно не си свикнала да бъдеш обичана и ти е много ново и непознато това. Ако нямаш самочувствие, може подсъзнателно да мислиш, че не заслужаваш добро отношение и отношение като към принцеса.

Хубаво, изказали са се тук някакви хора, но може би по-добре е да общуваш с професиолист. Особено предвид травматичния ти опит.

Тук не малко хора почнаха да съдят или да дават съвети на килограм, проектирайки себе си върху ситуацията.
Най-добре говори със специалист. Проблемът ти изглежда преди всичко психологически.

Поради комплекси и поради илюзията, че "ако го обичаш трябва да му помогнеш, да му прощаваш, да го спасиш...." или че той може и да пие и да .....ама ИНАЧЕ е добър човек....
Съгласна съм с предния пост, защото ми е до болка позната тая ситуация. Когато в семейството си не си видял добро отношение, обич, грижа..а най-доброто което си видял е да не ти обръщат особено внимание...после трудно можеш да избереш правилно. някой може и да си мисли, че на човекът не видял добро ако му покажеш какво е добро ще го направиш щастлив, но това не е така. Защото той не  е способен да го усвои, подсъзнателно ще търси моделът заложен му в детството и ще саботира добрите възможности.

deizitka, браво, много ми харесва как мислиш по някои въпроси. Не мисля, че повечето хора промениха мисленето си, по-скоро са рядкост свестните или кой как се намери.

След като продължи да пишеш - те разбрахме. Защото в началото, колкото беше писала - толкова те разбрахме и някои си направихме може би грешните изводи за теб. В началото ми беше доста чудно защо една 32-годишна се чуди, не си ли имала поне такава лоша връзка, за да знаеш друг път. Но си била наранена и напълно те разбирам, защото съм била на подобно място и знам какво е. Най-важното е да осъзнаеш всичко, да продължиш напред, поправяй се, не може цял живот да сме наранени, защото това си е пречка отвсякъде. А и също ми харесва, че си му казала истината - какво изпитваш. Радвай се и оценявай този човек, че те е приел въпреки страховете ти.

--Gal--, така е, още повече ясно ни стана, след като писа авторката.

Аз си имах своите притеснения и колебания. И в човека до мен, и в самата себе си. Базирани на лош опит с предишна връзка. Засега, 13-та година заедно, съм щастлива, че си остават само само в мозъка ми. Обаче все още не приемам човека до мен за даденост. И много уверени съм виждала да се разделят набързо, и много несигурни да са заедно и щастливо с десетилетия.