Родителски контрол върху пораснали деца

Всъщност, за какво да му се опълчи?
Тя пише, че от нищо не са ги спрели родителите, стига да е в границите, валидни за семейството.
Тя границите ги приема и казва, че са си на място.
Притеснява се, че баща ѝ не приема простотиите и се вбесява, и наказва....

Разбирам тя да има някакво желание, хоби, отношение с някого, кауза ако щеш и да среща забрана, че да си ги отстои, ама бой и хапане не предполагат отстояване.

Нищо страшно не виждам във факта, че децата имат респект пред бащата. Моят дядо беше най-обичливият и нежен човек, обичаше безумно децата и жена си и много рядко повишаваше тон, също така никога не е вдигал ръка да удари. Майка ми обаче твърди, че едно смръщване на вежди е било достатъчно, за да се притаят двете със сестра й като мишчици.
Смятам за напълно погрешна семейната конструкция, в която децата се чувстват равностойни на родителите си по отношение на капацитета за вземане на решения какво и как да се прави. Това вреди преди всичко на самите деца. Родителите трябва да се ползват с определен авторитет. Не страх и ужас, който докарва нощни кошмари, но чувството, че думата на родителя тежи и следва да се съобразяват с нея. Докато живеят в същата къща. Като се изнесат и започнат да се издържат сами, имат пълната свобода да определят реда.

След като живее в къщата на родителите си и те я издържат,следва да се съобразява с техните правила.Като излезе на квартира и се издържа сама,да се хапе и скубе с когото си поиска.

Както писа някой по-назад боя е взаимен. Сестрински отношения, авторката пише, че  напоследък прекарват твърде много време заедно. Мислене на тийн на когото, нормално, по-малкото го дразни и пречи. Не казвам, че съответно трябва да се смелят от бой, но ако е инцидентно, най- вероятно или малкото е прекалило или на каката хормоните са взели превес.  Моите са с осем години разлика и допреди 2/3 години още се джавкаха и дразнеха. Като тогава, каката беше на 20 Тя си го казваше- просто много ме дразни с неговите детски напъни да се прави на голям. Е, не се бият отдавна, но са момче и момиче, сигурно затова... Между две момичета по друг начин сигурно стоят нещата. Как да ги накажа ли? Категорично ги разделям, хубаво да си помислят какви ги вършат. Намилам , че и на двете не отива такова поведение. Никоя от двете няма да ползва банята, за която се е случило. И цяла седмица ще вършат това, което им е най- омразно. Разговор, че с бой нищо не се постига.
Ред, порядки, правила има във всеки дом или поне би трябвало. Нормално е да се спазват. А щом на повечето тук не им прави впечатление страха и притеснението на момичето да може да изкаже свободно емоциите пред най- близките си- ок. Явно само за мен и двама, трима още, не е приемливо. Да не можеш в собствения си дом да повишиш тон, когато ти накипи...не всекидневни крясъци и викове нали, къде тогава?
Докато си в дома ми, ще правиш каквото аз кажа, не означава унижения, живеене в страх да си кажеш мнението или да покажеш, че вече не си дете и би трябвало да се отнасят с теб, съобразявайки се с възрастта ти.

Тя не е писала нищо подобно.
Побоят не е повишаване на тон.Бъркате нещата

п.п.Освен това,синът ми не си позволява да ми повишава тон,и Слава Богу,нищо,че си е у дома.Аз самата не бих толерирала подобно нещо.Когато си създаде негов отделен дом,тогава да си повишава тон колкото и на когото си ще.

"но когато се караме винаги гледаме да е между нас, точно заради наще"- това имах предвид. Как си представяте вдно скарване между сестри без викове....и щом боя не е вариант.
Разбира се, че не трябва да повишава тон на баща си. Но и там има една граница....като например- до стената с вдигнати ръце..та не знам.

Може и да си съскат тихо, без викове. Може и докато родителите не са там. Има съобразяване, но нерви и емоции се изпускат.