Ще публикувам и първата част на поста на Полина Паунова, защото за мен тя е много приложима към настоящата дискусия тук във форума:
Ясно е, че когато се случи голяма трагедия, повечето хора искат да се дистанцират максимално от участниците, за да могат да се успокоят "Аз не съм такъв и това на мен няма как да ми се случи", но да се изпада във фантазии и делюзии също не е здравословно. Освен че е страшно некоректно към паметта на хората, за които уж силно се жалее.
Добре, разбрахме - вие не сте такива майки, няма да си "дадете" децата току така, не сте "откачалки", които медитират по три часа на ден и търсят смисъла извън материалното, психически устойчиви сте и никой лама не може да ви въздейства. Браво, евала и поклон.
Доколкото обаче темата има и друга, чисто информативна стойност, добре е да се обсъжда с ФАКТИ. А такива вече се изнесоха достатъчно, и най-разумното, което може да се направи, е да се задават въпроси, и да се изискват отговори.
Личните оценки и квалификации говорят повече за изказващите ги.