От друга страна се шири това, че ако паднем на нивото на лошите, ние с нищо не сме по добри от тях. Опитваме се да превъзпитаваме без да отчитане факта, че човека изначално е хищник, лош и зъл. Единственото което го спира е социума. Ако бяхме изначално добри нямаше да се налага да се възпитаваме в ценности, морал и доброта. Лошотията ни е заложена и се налага да бъде превъзпитавана, само, че методите ни не са правилни. Строим затвори като хотели, даваме измислени права и свободи, проявяваме излишна хуманност точно там където не и е мястото, а там където трябва не проявяваме нищо. Жестоки сме към добрината и към инцидентно съгрешилия, а към рецидивиста сме хуманни. Трябва си строгост и справедливост, но най вече строгост. Колкото отпора към лошотията е по мощен, толкова повече респекта и страха ще удържат фронта и ще възпрепятстват лошотията. Не съвестта, не морала, а тоягата. Така сме устроени. Но се опитваме да сме хуманни и възвишени, да се правим на много извисени, макар да знаем, че тая работа няма да стане тъй. Просто човешкото съзнание не работи така. И ни законите са ни виновни, ни съдиите, методите и глупостта да вярваме, че на злото се отвръща с добро, както и безхаберието ни, това е което ни проваля.
