Криминални досиета

В цял свят съдебната система не наказва отнемането на човешки живот адекватно или ако се случи е рядко и инцидентно. Живота никога не е бил ценност освен за този който го живее и евентуално за близките му. Тук действа принципа на "спаси магарето, дете ще си направим". Другото е, че обществото страда от измислена толерантност и че не трябва да отвръщаме на злото със зло, ние сме хуманни, нищо, че към нас не са. Те лошите хора ще бъдат превъзпитани. Да де, ама не биват. И така Обществото си върви и колелото се върти.
От друга страна се шири това, че ако паднем на нивото на лошите, ние с нищо не сме по добри от тях. Опитваме се да превъзпитаваме без да отчитане факта, че човека изначално е хищник, лош и зъл. Единственото което го спира е социума. Ако бяхме изначално добри нямаше да се налага да се възпитаваме в ценности, морал и доброта. Лошотията ни е заложена и се налага да бъде превъзпитавана, само, че методите ни не са правилни. Строим затвори като хотели, даваме измислени права и свободи, проявяваме излишна хуманност точно там където не и е мястото, а там където трябва не проявяваме нищо. Жестоки сме към добрината и към инцидентно съгрешилия, а към рецидивиста сме хуманни. Трябва си строгост и справедливост, но най вече строгост. Колкото отпора към лошотията е по мощен, толкова повече респекта и страха ще удържат фронта и ще възпрепятстват лошотията. Не съвестта, не морала, а тоягата. Така сме устроени. Но се опитваме да сме хуманни и възвишени, да се правим на много извисени, макар да знаем, че тая работа няма да стане тъй. Просто човешкото съзнание не работи така. И ни законите са ни виновни, ни съдиите, методите и глупостта да вярваме, че на злото се отвръща с добро, както и безхаберието ни, това е което ни проваля.

Аз не съм съдия, не знам защо се обръщаш към мен с този тон.
Постът ми е изцяло пояснителен, не оправдателен когото и да било.  Както виждаш, писала съм и аз, че поне по известните ми данни, смятам наказанието за занижено. Но никога откъслечните данни в медия не са достатъчни за категорична преценка дори и на размера на наказанието, защото и там има законови правила и критерии, които не мога да кажа спазени ли са или не са.
Ключовото в случая е, че е прието непредпазливо деяние (те винаги са по-леко наказуеми), а не умишлено убийство (за което наказанието дори по основния състав е между 10 и 20 години лишаване от свобода) - изрично съм писала, че към момента няма достатъчно данни за преценка дали това е вярната квалификация, чак от мотивите може да се види нещо. 
Съгласна съм за морала, че и други неща виждам, които не винаги се виждат извън зала и папките на делата, но с едно не съм съгласна -  законодателят не е тапетаджията, напротив - той слага основите - определя и съставите на престъпления, и наказанията, и правилата за налагането им.

Че той въобще може да не влезе в затвора. Това дело е от много години, сигурно е или е бил под домашен арест, а тази присъда още не е окончателна и няма да му променят мярката за неотклонение до края. Домашният арест също се приспада като два дни за един в затвора, така че накрая може да се окаже, че няма нужда да влиза в затвора.

Браво, държавата ни е рай за убийци вече.
То и за педофили.

Аз за друго се замислям, ей на, законът дали мек, дали справедлив, отсъжда между 10 и 20 години. Като се замисля май не съм чувала да се дава най-тежкото, все някакви смекчаващи обстоятелства водят до ниската "ставка". После онзи признал, намаляват му с 1/3, после работил в затвора и пак намаляват, а накрая и едно предсрочно освобождаване, понеже бил излежал 2/3 от присъдата и в резултат убиецът я лежи пет години, я не... A ако му прихванат и домашния арест...

Аз не разбирам защо ако някой си признае ще му се намалява?

Заради безсилието на следствие и прокуратура. Преди да го въведат това делата се точеха по десет години и можеше и да няма присъда. А сега си гарантират бързо производство.

Не е толкова просто. Отдавна съдът не е длъжен да намалява с 1/3 след самопризнания при тежко умишлено престъпление - някъде от Викторио Александров насам. Точно сега и да си признаят, в масовия случай не печелят нищо от това, единствено по-кратък процес, но и това не е сигурно.
Не знам как е по други затвори, но аз често работя с ЦСЗ и там подсъдимите за убийства са с такъв режим, докато им върви делото, че не могат да работят, нямат право да излизат от килията почти. Съответно всичко си лежат ден за ден, едва след края на делото могат да ги преместят на по-лек режим.

И на целия този фон - една жена получи 6 години затвор по скалъпено обвинение за подкуп, от които излежа ефективно 5 години и 3 месеца, след което вдигнаха пушилка до небесата, че я ПОМИЛВАТ и освобождават предсрочно

Не ценим живота, но пък "борим" корупцията.
Приоритети, сър.

 Ясно. Защото са некадърници.
Егати и бързото производство. То направо си ги пускат на свобода.

Тази част от предходния Ви пост ме наведе на мисълта, че сте съдия: "П.П. Отдавна между колеги коментираме,...". Извинявам се, че не съобразих, че може да сте прокурор или адвокат.
Съгласна съм с вас, че само от текста по медиите много неща не са ясни. Но от написаното от вас става ясно, че за непредпазливо деяние присъдата е от 1 до 6 г. лишаване от свобода. Първа инстанция дава 3, като се надява, че нещата нагоре ще добият по-справедлив вид. От това се възмущавам. В същност моята аналогия е, че тапетаджията, на който всички оставят грешките си за поправяне е последната съдебна инстанция (която е там по закон). И никой съдия в по-ниските звена на веригата не се ангажира с действително респектиращо наказание в рамките на квалификацията на деянието и доказателствата по делото. Имам средна правна грамотност и разбирам вашите доводи, че предумисъл не е доказан. Но все пак можеха да бъдат присъдени 6 години и по-горния съд да решава това твърде тежка присъда за извършеното ли е.
Другото (според мен) слабо звено на правораздавателната система е полицията и дознанието. За мен те в голяма степен са немощни да разплитат случаи, да събират годни доказателства по законен начин. Те и до сега не разбират порочността на фразата "Ние ги хващаме, те ги пускат" (по ББ). И посочих примера с полицаите дето 10 ден не могат да намерят пастрока и 11 годишното момиче. На фона на заплатите и привлегиите това е повече от скандално.
Ясно е, че за жертвата и близките й никоя присъда не е достатъчно справедлива. Но поне малко да се доближава.

Спестява процесуално време и ресурси на разследващи, прокуратура и съд - за мен изключително абсурден аргумент, ама нормата е писана, за да обслужва не справедливостта на наказанието и в крайна сметка целите на наказателното правораздаване изобщо, а да улеснява работата на прокурори и съдии. Със същото предназначение са и споразуменията.
Сега съкратено съдебно следствие (с признание на фактите, които обаче трябва да се подкрепят и от доказателствата) не се провежда за умишлено причиняване на смърт, съответно не могат да се налагат редуцирани наказания по чл. 58а от НК.
Първоначално (през 2009 г) беше прието то да не се прилага при умишлено причинена смърт и тежка телесна повреда, както и ако деецът е бил в пияно състояние. Тази норма от НПК след година беше отменена и съкратеното съдебно следствие се прилагаше в продължение на близо 10 години и за умишлени убийства, т.е. нямаше изключения.
През 2019 г пак върнаха ограничението, но само за умишлени убийства, останалите две изключения от първоначалния текст на нормата не ги запазиха.

Вместо да вземат мерки и да имаме кадърни разследващи, те са избрали това.
Трагедия.

Трагедията е в целият НПК, който изобщо няма адекватни наказания спрямо деянието.
Като добавим и това, че който има пари се измъква с още по-смешни наказания, или изобщо не търпи такива, и картинката е чудна.
Дела за причиняване на смърт се влачат с години.

Не знам дали сте гледали това интервю с младежа доброволец за издирването на Наталия и Асен
https://youtu.be/9DLGn-jwkyQ?is=jZuHNtSyht3TpT-A