Паническо разстройство - 37

  • 38 740
  • 742
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 806
Интересно!
Като се зимисля,в повечето случаи си засилвам симптомите,нецеленасочено.
Просто като видя колко ми е пулса или кръвното,от срес,тревожни мисли,още повече ги вдигам.

# 241
  • Мнения: X
Е то всеки така прави. Тук идеята е да поискаш целенасочено да се увеличат. Да се изсмееш и израдваш на ситуацията и по този начин да отнемеш страха

# 242
  • Мнения: 68
Не само Франкъл, а и други психолози твърдят, че това е единственият вариант да се пробориш с ПА. Колкото повече и се съпротивляваш и искаш да се махне, толкова повече те обзема.
Идеята е да се отпуснем и да си кажем "майната ти, дай пък да видя какво ще стане" .. и... след 1 минута максимум всичко отшумява.
Интересна практика и доста ефективна, но за жалост е трудна за постигане.
Съвсем естествено е кръвното да се вдига в следствие на сърцебиенето.
Аз съм с ГТР и никак не е приятно, тревожността ми стана ежедневна, но пък свикнах с нея Grinning

# 243
  • Мнения: 1 162
 Може ли паническа атака да се изразява само в изтръпване на крайниците и тревожност? Не съм забелязала учестен пулс или вдигане на кръвното, защото не ги меря/усещам.

# 244
  • Мнения: 68
Може, зависи колко е силна. Изтръпването на крайниците, потенето и тревожността са едни ат първите симптоми. Явно при теб е по-слаба, което е хубаво ! Simple Smile

# 245
  • Мнения: 314
Здравейте и от мен.
При мен също ПА започват с изтръпвабе на крайници, но най-вече на лицето. Следва сърцебиене и задух. Мисля, че успешно се справям с тях, или поне с по слабите....
Абе мамка му ( ще ме извините за израза), защо заприличахме  на комуна от раковоболни? Grinning
Живота е толкова прекрасен, а ние забиваме в някакви панически разстройства.
Я си носете новите дрехи, радвайте се на любимите хора, избухвайте си на яка музика и да не ви пука.
На моя позната с такива проблеми и предстои пътуване. Мъжко момиче е и вярвам, че ще се справи с това.
Алелуя 🤣

# 246
  • Мнения: 1 426
Дийп, ми то ние сме си комуна, ама слава богу не от раково болни. Няма как да не се пооплачем, все пак такава е темата. Важното е да не прекаляваме, за да не депресираме околните повече. Може ли да се прекръсти темата на "Щастливи хора - 37" .... Животът наистина е прекрасен. Аз започнах да си позволявам всяка вечер по едно питие и ми е много яко. Забравям всички проблеми.  

# 247
  • Мнения: X
Може да направим група и да си направим сбирка. Като анонимните алкохолици. Да видиш подобни хора и да споделиш може да е полезно. Ако сте от София, съм навит.

# 248
  • Мнения: 1 426
Вместо анонимни алкохолици, анонимни психотици или перковци. Ей, че веселба ще падне. 😁

# 249
  • Мнения: 135
Добър вечер ! От седмица се чувствам много добре ,да чукна на дърво без страх  паник атаките драстично намаляха  и чувството,че ще припадна .Приемам Витанго и деанксит мисля че от второто лекарство ми е така ,без проблеми . Силно се надявам това подобрение да си остане .Желая ви здраве и спокойствие  ! Хубава вечер !

# 250
  • Мнения: 5 459
Боян, да не би да ти е Орлин Баев психолог...
Дийп, а как да подскачам и да се радвам като ми е тревожно.Днес половинчо вика хайде да те водя малко да се покатерим в Мадара, аз "Аааа, не, тревожно ми е....
Вчера докторът към сероксата ми изписа и конвулекс и левид, ама аз още не знам дали ми действат, понеже синът ми стана на 18 години и два дни не съм изтрезнявала, та ми е все махмурляво.....Имате ли впечатления от тези лекарства...
Поне се успокоих, че хашимото нямам, ама имам инсулинова резистентност-аз си знаех де, ама не беше потвърдена от лекар...

Последна редакция: нд, 07 юли 2019, 13:31 от alinnna

# 251
  • Мнения: 1 992
Поне се успокоих, че хашимото нямам, ама имам инсулинова резистентност-аз си знаех де, ама не беше потвърдена от лекар...
Браво, Али! Инсулиновата не е толкова страшно нещо (то май вече всеки трети има проблеми с ИР) и с подходящ режим ще я оправиш.
Аз след започване на режима имах подобрение на симптоми, които ми докарваха ПА (замайване след ядене, замъглено дясно око, та дори и на мигрената ми повлия добре). 

# 252
  • Мнения: 5 459
Да,аз също започнах да похапвам малко на обяд и не ми става лошо, но все още се страхувам. От години само вечерям, защото като хапна и започва да ми става зле, приспива ми се  и ми става потиснато и тъжно...

# 253
  • Мнения: 1 426
Днес половинчо вика хайде да те водя малко да се покатерим в Мадара, аз "Аааа, не, тревожно ми е....
Али, аз така преди време отказвах всякакви покани за където и да било, заради пустата тревожнист, а и заради агорафобията. То беше страх и сковаваме само като се отдалеча на 200 м. от нас. После като я преборих (агората), започнах да ходя на разни места, в повечето случаи без желание и с голяма тревожност. Обаче нито веднъж не съм съжалила. Както казват старите хора. "Апетитът идва с яденето". Колкото и да не ти се ходи никъде, щом е с твоите хора, не се замисляй, отивай. Особено ако е някъде извън града, сред природата. Ще ти се отрази добре. Аз сега само някой да ми свирне, и за ходене пеша да става дума, тръгвам веднага. Някой път ми е замаяно и не ми се тръгва, но нали ти казвам. Не съм съжалявала. След това съм като заредена с енергия. Сещам се за Джери като ходя нанякъде.
Иначе ИР не е толкова страшна. Подходяща диета и готово. Аз имам и Базед. Пия разни лекарства. На всеки 20-30 дни правя кръвни изследвания, ама вече взе да ми става все тая.
Един съвет от моя психотерапевт. Усмихвай се постоянно. И да ти е криво, усмихвай се. Звучи абсурдно, но работи. Първо може да е насила, но мозъкът свиква с фалшивите сигнали и започваш да мислиш по-оптимистично. Каквото и да правиш , сещай се и се усмихвай.
Това е от мен. Поздрави на всички. Усмихвайте се.

# 254
  • Мнения: 5 459
Сали, аз нямам агорафобия/може и да имам де, ама АД ми я потиска/, и по принцип разходки не отказвам, въпреки, че ми тежат килограмите, обаче днес ми е зверски махмурлявооооо. Направо светът ми е крив.

Общи условия

Активация на акаунт