Паническо разстройство - 37

Здравей.Моя пулс постоянно беше около 100 в покой а при ПА стигаше до 170.След като започнах АД + успокоително (макар и в малки дози) пулса ми е около 65 през деня а вечер пада до 48.Снощи примерно пак беше 51 след като измих две чинии и седнах веднага да го измеря.И аз като теб много ме е страх да не спре сърцето и да не се събудя повече.Дори се скъсах от рев и от страх не мога да спя нормално.Говорих с лекарката каза ми,че щом не е постоянно такъв няма страшно и,че е от комбинацията на лекарствата.
В този ред на мисли искам да попитам вече почти два месеца пия хапчета.От няколко дни се завърна страха от болести,от смърт,от припадане,от високо кръвно...Имам тунелно виждане,все едно не виждам цялата картина пред себе си,загубих и апетит.Възможно ли е да са странични ефекти още или хапчетата не ми действат?Въпреки,че се чувствах добре до скоро от тях.

Хора, за да нямате този страх трябва да го приемете. И какво ще стане ако умреш?? И аз ще умра, и всички които пишат тук ще умрат, както и всички, които познаваш и не познаваш също. Колко хора са умряли, умират и ще умрат....
Това е живота и това е положението. Тези, които надживяват деца и внуци по-добре ли са?
Колкото ти е писано, толкова.
Няма застраховани, виждаш колко хора умират в чудесно здраве от нелепи инциденти.
Просто го приемаш, аз също имах страх от смъртта и постоянно си задавам тези въпроси и отговори.

Аз например нямам страх от смъртта. Приела съм,че е единственото сигурно нещо в живота.
Вече съм объркана и аз не знам от какво ме е страх.
Преди цикъл съм,напрегнато ми е,имам чувството,че ще гръмна,като кълбо от нерви съм.
Отделно съм в пълна апатия днес,нито сготвих,нито изчистих,нито на себе си обърнах внимание. Но нищо и утре е ден
Днес ми е 5ти ден от АД.
Гони ме зверски глад,а в същото време ми се и гади.
Залъгвам се с нещо леко,но пък после ми прималява от глад. И така в омагьосан кръг.
За сметка на това от пулс 100+,съм с 80-85,направо не мога да повярвам.
Т.е. относно оплакванията,които имах преди да започна АД,съм добре.
Sali,изтрезня ли?
Ali,помисли добре,ако ще ти причини стрес,не приемай.
Джери,т.е. вече нищо ли не пиеш?

Аз пък днес станах по-рано, отидох на стадиона и потичах. Ами много добре се чувствам цял ден. Даже и доста работа си свърших, и сготвих. Скоро не бях готвила точно от апатия и притеснения дали няма да вдигна кръвно или пулс. Един вид, се бях предала. На последния кардиологичен преглед силно ми препоръчаха да спортувам. Лично мен също ме е страх да не умра. Живее ми се бе хора

Боже мой, повече няма да си причинявам това. Явно не може АД с алкохол, когато е в повече. По едно питие вечер е друго, но прекалих. Беше ми много приятно, в приятна компания. Викам си рядко се случва и се отпуснах. Спах като пън, но като станах....Значи няма такъв махмурлук. Трябваше да го изпитам за да разбера. Не пийте много с наще хапчета. Опропастих си днешния ден , целия. Дано утре съм по-добре.

В какво се изразяват твоите леки ПА?

[quote author=sentido link=topic=112
Здравейте от 13 дни пия Ципралекс ,днес и вчера имах леки паник атаки ,това означава ли че не е моето хапче или още е твърде рано ,след 3 дни ще увелича ципралекс на цяло хапче сега пия половинка

 В какво се изразяват твоите леки ПА?

Ами както си лежа и ми се замотава главата след секунди започвам да усещам една горещина-парене вътрешно по главата ,сърцебиене и страх ,но се отпускам и минава за минута две... Ако има хора обаче става страшно ,ако съм сама се контролирам

Сали, действително е нечовешко препиването с нашите хапчета. Случвало ми се е неведнъж. На следващия ден направо не съм на себе си.

magdata, при мен е нещо подобно - замотава ми се главата и после ми е замаяно, страх от случващото се и изтръпване на крака , ръце. Сърцебиене нямам или поне не в последно време. Веднъж ми се случи първо за секунди ме заболя главата, после всичко се завъртя пред очите ми. Ходих при трима невролози и ендокринолог - на нервна почва било. Единият невролог ми изписа Аритави, но ме е страх да го започна. Дали това са ПА?

Момичета,АД влияе ли ви по някакъв начин на цикъла?
Днес се чувствам ужасно,напрегнато ми е,притеснено ми е,потя се.
Сутринта изпих хапчето,обаче се чудя  дали да не ги спра. Върнах се назад преди години,като никъде не ми се ходеше,не ми се излизаше,излизах със схрах и т.н.
А днес ММ иска да ходим на разходка,хем искам и аз,хем ме е страх.

Аз лично нямам проблеми с цикъла. Имах и аз такива моменти, в които ме беше страх, но пък на пук излизах. Излизай смело, не го мисли. Не задэлбавай в мисли,че АД ще ти попречи по някакъв начин и ще се отпуснеш.

[quote author=Жaбa-Жaбурана

Момичета,АД влияе ли ви по някакъв начин на цикъла?
Днес се чувствам ужасно,напрегнато ми е,притеснено ми е,потя се.
Сутринта изпих хапчето,обаче се чудя  дали да не ги спра. Върнах се назад преди години,като никъде не ми се ходеше,не ми се излизаше,излизах със схрах и т.н.
А днес ММ иска да ходим на разходка,хем искам и аз,хем ме е страх.
[/quote]
Да и аз станах много зле когато почнах АД - адска тревожност,исках да съм сама ,плачех ,засили ми се агарофобията,а цикъла ми закъсня с 6 дена  Сега 16 дена от както го пия тревожносттса малко намаля ,но страха да излизам е засилен ,преди АД излзиах с мъжа ми с колата сега като се кача и ме замотава главата ще припадна - надявам се след седмица две да отшуми .Мъжа ни вика ти от хапчетата по зле стана

Много се чудех дали да пиша или не. Хем съм добре - хем не съм. Всичко ми е ОК в живота, няма от какво да се оплача, само тази пруста тревожност. Замислям се колко болни деца има по света, деца и хора които не могат сами да посрещат нуждите си и са зависими от някой. Да благодарим на Господ, ние сами се справяме. На 25 години съм, страдам от тревожност още от малка. Като малка много се тревожех, че родителите ми няма да дойдат да ме вземат от ДГ. Сега се замислям и не виждам причина да съм се чувствала така. Обичаха ме и ме обгрижваха. Сега също много ме подкрепят. Кака много ме биеше, но това няма нищо общо.Преди 3-4 години изкарах много тежка криза. Обвзе ме една тревожност, която ме държа година и половина. Ходих и на психиатър и на психотерапевт... не помня как ми мина. Сега след три година съм в същия омагьосан кръг и се тревожа без причина, сега в момемта се тревожа, че съм сам сама вкъщи и броя минутите, чакам някой да се прибере. Постоянно ми се плаче, без причина. Миналата седмица получих първата си ПА. Парализираха ми се ръцете и краката, не можех да си поема въздух, погледа ми се замъгли и пулса ми се ускори.  Семейна съм от година и половина. Съпругът ми вече иска бебче, и аз искам, но как ще го износя тове бебе в това състояние, как ще се грижа за него, страх ме е, че ще му увредя психиката с моята тревожност. Това е и причината да не отида отново на лекар, защото не искам да пия АД, хем искам да забременея, хем сега не му е времето, вече имам един спонтанен аборт.... Страх ме е, че ще полудея............

Loveuu, трябва да ходиш на психолог. Да го лекуваш това. Трябва, както всички, които искат да се излекуват, да правят ежедневни усилия да срещат страха си и да го побеждават със смелост и нахъсаност.

Здравей! На първо място в момента е твоето психическо здраве, така че моят съвет е да не бързате с детето още. Знам какво е да се чувстваш като развалина и отнема време и усилия да се пребориш. Намери си подходящ психолог и започни да ходиш редовно, повярвай ми, помага. Антидепресантите са в краен случай, но не ги изключвай напълно, защото понякога се налага. Каквото и да ти кажем тук, важно е да имаш подкрепата от близките ти и не забравяй, че с времето всичко ще се оправи. Въпроса е да не се оставяш така и да потърсиш помощ.