Тази сутрин изтървах рейса, и дрън пеша до центъра,викам си,ще си купя една гореща мазна баничка, и ще ям, докато дойде един друг номер автобус, който също ме спира близо до работата.
И й казвам на баничарката една много гореща баница, и тя ми вади две, и започва да ги огъва веднага, и аз не посмях да й кажа, абе аз исках една. Ами карай, ще я ям, макар че те студени ме стават за нищо, ако пък не, кучо от фабриката ще я лапне. И дъвча аз от средата, щото знам, че ек сега ще ме оградят гълъбите от площада, и ще им я дам на тях, та поне да си изям топлата извара. И кацам на центъра, и гълъбите се накачулили на куп, както винаги, кълват нещо. И до тях един дядо. Слаб, мръсен, очевидно много гладен. И аз домятам остатъка от баницата на гълъбите, и гледам той ми приказва нещо: Ей тук имам, вика, една кашкавалка, сега ще я хапна. Нито съм го питала, нищо. Гледам до скамейките една торбичка на земята. Може би я беше измъкнал от кофата. И отивам и му давам торбичката с топлата баничка вътре, и му викам ето заповядай, хапвай, тъкмо е топла. Ама защо, вика, защо го правиш. За здраве, му отговарям, какво друго да отговоря. Седна, милият, и започна сладко да яде. Колежките минаха преди автобуса, и ме натовариха към фабриката.🤪
П.С. Междувременно дебел господин, ял и пил цяла нощ, повръщаше зад скамейките..
И й казвам на баничарката една много гореща баница, и тя ми вади две, и започва да ги огъва веднага, и аз не посмях да й кажа, абе аз исках една. Ами карай, ще я ям, макар че те студени ме стават за нищо, ако пък не, кучо от фабриката ще я лапне. И дъвча аз от средата, щото знам, че ек сега ще ме оградят гълъбите от площада, и ще им я дам на тях, та поне да си изям топлата извара. И кацам на центъра, и гълъбите се накачулили на куп, както винаги, кълват нещо. И до тях един дядо. Слаб, мръсен, очевидно много гладен. И аз домятам остатъка от баницата на гълъбите, и гледам той ми приказва нещо: Ей тук имам, вика, една кашкавалка, сега ще я хапна. Нито съм го питала, нищо. Гледам до скамейките една торбичка на земята. Може би я беше измъкнал от кофата. И отивам и му давам торбичката с топлата баничка вътре, и му викам ето заповядай, хапвай, тъкмо е топла. Ама защо, вика, защо го правиш. За здраве, му отговарям, какво друго да отговоря. Седна, милият, и започна сладко да яде. Колежките минаха преди автобуса, и ме натовариха към фабриката.🤪
П.С. Междувременно дебел господин, ял и пил цяла нощ, повръщаше зад скамейките..
Нищо няма да върне ценните секунди, загубени в четене на горното....
