Случи ми се нещо странно XX

Другите ми преживявания не са толкова фрапантни, и основно са свързани с починали мои близки.  Странното беше, че когато споделих със сегашният ми приятел (тези общи интереси ни събраха), той всъщност ми каза, че най-вероятно въпросният Гошо е искал да ме изгони от там, за да ме предпази от сериозни ексцесии в бъдеще от страна на половинката. Но, всеки идва с някаква мисия на тази земя, и моята мисия е трябвало да продължи точно толкова време,колкото беше. Иначе ми се е случвало да виждам Пра Баба си по майчина линия в антрето при родителите ми неколкократно, и причината беше, че след ремонт не бяхме подредили нещата им с Пра Дядо ми, както са били в техният шкаф. В момента, в който го направих спря да идва. По същият начин и Дядо ми няколко пъти е почуквал на вратата на спалнята на наще на вилата, защото са му ползвали инструментите, и не са ги върнали по местата им. Дядо ми беше голям педант в това отношение. Майка ми ми разказа, как както си четяла и чула почукване по вратата ясно и отчетливо. Отворила и нямало никой, само хлад се усещал. След малко пак се е почукало и тя е слезнала долу при Баба ми да я пита случайно дали не е тя и видяла, че бараката светела. Отишли, загасили са лампата от коткатка, и след някакво време вече като си легнали с Тате пак се чуло същото почукване, и като са погледнали през прозорчето, лампата пак е светела. Като отишли в бараката видяли инструментите, които не са прибрали, върнали ги на местата им и лампата изгаснала. Повече не се е случвало.

Чета ви аз тука, лежа си в леглото, мм в командировка и аз сама вкъщи с децата. И изведнъж таванската врата се отваря и стъпалата почнаха да пукат все едно някой стъпва на тях. Много се стреснах, чак сълзи ми тръгнаха, това не се беше случвало 😱😱😱 За тавана се влиза през терасата по метални стъпала и винаги се чува когато някой се движи, тавана също не е доправен и като се ходи отгоре се чува. 😑 Според свекъра вратата се отваря понеже е с 'закачалка' (не се сещам как се казваше този вид дръжки) и според него е под напрежение и понякога се откачало и тя се отваряла от напрежението. Обаче въпроса ми е защо винаги когато мм е в командировка, като аз съм такова шубе. Даже спя на сетната лампа, казвам на мм че е заради децата ама то си е щото мен ме е страх 😂😂😂

И ММ е на работа сега и съм сама с детето.. И както си гледах телефона телевизора се включи🤣. Дистанционното за приемника беше на масата далеч от мен.

Това си имаше научно обяснение но в момента не се сещам. И на мен ми се е случвало, аз обаче не гледам тв и мм като е командировка е изключен от контакта понеже там ми е най удобно да зареждам тела през деня. Подарих на ММ за Коледа 'Алекса' обаче забелязвам че и тя доста често си говори сама 😂  Викам на мм че си имаме духче и даже го кръстих Каспар 😂😂 Той не вярва в такива работи и вика че тая тема не ми се отразва добре 😂

Като казах че мм не вярва се сетих преди години с девера говорихме на тази тема. Разправяше как една вечер трябвало да закара приятел до съсесния град че автобуса му тръгвал през ноща. Били 3ма в колата и на врщане по пътя изведнъж им се появил дух на жена, не успял да спре веднага и 'минали' през нея. Каза че в колата станал страшен студ. Малко по напред имало катастрофа. По този път обаче не минавали много коли и те били 1ви. Извикали полиция, но не е разбрал кой и дали е жив.
Свекърва ми е от малко градче, като сме ходили там ми е покзвала една плоча до пътя където преди години имала тежка катастрофа и младо семейство, жената бременна в последни месеци, починали на място. Този път се намирал между училището и и домът и и често вечер се чувал плач на бебе. Аз не съм го чувала, но пък и не съм посмявала вечер да минавам от там 😱

Точно си казвах как трябва да чета темата, че следващите 2 вечери съм сама и виждам, че има и други шубета тук
А това със стъпките по тавана се беше случило на майка ми, която била сама с малкия ми брат. Толкова се изплашила, че се обадила на вуйчо и той като дошъл се оказало, че някаква животинка се намъкнала там и се разхожда, белка май беше. Но в страха си тя е чувала човешки стъпки. Така че ето едно възможно обяснение, дано те успокои

И аз така си казвам, ама за съжаление нямаме 'домашни любимци' тавана е почти празен и няма никъде дупки или отвори. Пък и тия немски мишки са направо като зайци 😂😂😂 Изпаднах в ужас като ги видях колко са големи и все пак предпочитам духче пред тях 😂😂😂

Kaya, е с тези мишки наистина ме наплаши повече от другите неща. И аз съм в Германия Не съм виждала, ама дано и да не видя. Но пък паяците са като слонове.

След като ви интересуват тези неща - препоръчвам ви този блог:
https://nahuatl-adventurer.blogspot.com/?m=1
Има уникални неща в него, ще се изумите какви неща съществуват и какво умее този човек.

Препоръчвам и:
https://www.parallelreality-bg.com
Същото важи и за тях.

Гадая си сама нещо и реших да споделя мислите си с вас. Вероятно е чисто съвпадение, но темата е емоционална за мен и затова се развълнувах.
Предисторията съвсем кратко е, че преди години имах връзка с мъж, който вече имаше два неуспешни брака зад гърба си. От всеки блрак имаше дете. Аз все още нямах дете тогава. Влюбихме се много. Още от първата ни среща и двамата имахме усещането, че винаги сме се познавали. Връзката ни продължи няколко години. Накрая се разделихме, защото аз исках дете, а той не искаше да има повече деца. Не искаше и да ме спира, защото знаеше колко важно е за мен да имам дете. Но си останахме много близки приятели. Когато неговата майка почина бяхме все още заедно с него. Малко преди да почине майка му ми каза : " Моля те, грижи се за него. Никой няма да го погледне когато аз си отида. Ти си му съдбата. Той е твоята съдба."
В крайна сметка се разделихме, а аз се събрах с друг мъж, родих му дете и с него също се разделихме. Но откакто се разделих с първия мъж често ми се привижда майка му. На различни места. В магазина, на улицата, в зоопарка  ... Странното е, че всеки път когато ми се привиди майка му аз му звъня и всеки път се оказва, че той в момента има проблем - или е болен, или някакъв житейски сериозен проблем. Сякаш майка му ми се явява , за да ми напомни, че трябва да се грижа за него. И беше права. Никой не го поглежда. Синът му и дъщеря му са вече големи. Но гледат себе си. При него ходят за пари. Звъняла съм му и без да ми се е привидяла майка му и в тези случаи всичко си е наред с него. Само когато съм я видяла се оказва, че той има проблем.

Сега се чудя дали е възмоно майка му наистина да ми се явява в такива моменти, или е просто съвпадение и някакво предчувствие, че той се нуждае от помощ  ...

Редактирам, за да уточня, че когато ми се привижда майка му тя си е жива жена от плът и кръв. Не говори с мен. Просто се разминаваме. Всеки път я виждам на оживени места и когато се обърна назад, за да я огледам повторно тя вече се е изгубила между хората и не успявам да видя дали не е просто жена, която много прилича на нея.

Всички такива странни случки са си просто едно дрън-дрън.
И аз съм имала странни случки. И вярвах в тях, но с времето почнах да си мисля, че просто не ги възприемам правилно.
1. Като малка на около 5-6 г. си лягаме с майка /спяхме в едно легло/, тя заспа, аз не можех. Помня, че гледах в прозореца срещу леглото. Видя ми се, че се спускат сиви крака от горе - пред прозореца. Помислих си, че това са краката на Христос, защото бяха един до друг, като на статуя с разпването. Събудих я да ги види, но и аз като погледнах нямаше нищо. След някакви дни маминка ми почина. Проблем с краката, както разбрах като голяма вече. Майка навремето казваше, че сигурно съм видяла нещо, което е показвало, че ще почине.
2. Преди няколко години спя си аз и усещам как краката ми горят и чувам как някой ръга нещо в ключалката на входна врата в другия край на апартамента и сънувам даже как виждам в тъмницата вратата. И си говоря сама на сън докато сънувам, че трябва да стана  и да проверя кой иска да влезе. А краката ми си ги усещам не топли, а горящи, но не изпитвах болка, само усещане някакво, което не съм усещала друг път - горят без болка. Дори топлина не усещах - нито топлина, нито болка, а едно горещо, абе не мога да го обясня - противоричево звучи. Не можех да помръдна, а исках. Исках и да си отворя очите, ама - нънци. Накрая все пак се събудих и като си отворих очите гледам една светеща топка точно над гърдите ми. Уплаших се, затворих очи, пак ги отворих - светлината я нямаше. През прозореца не се виждаше нищо, от което да кажеш че е влязла светлина отвън. То тоя прозореч гледа към треволяци и храсталаци. Няма шосе, няма паркинг, нема нищо. Горенето, което усещах го нямаше. Станах като бъзла, отидох до входната врата, погледнах през шпионката и ... само тъмнина и заглушена светлина от вратата към стълбището - едва се виждаше нещо. Напънах се да гледам и ми се привидяха некви сенки - в тъмното. Две, три - не помня вече. Върнах се, светнах си лампата и си джътках по нета до сутринта под влияние на страха си.

Та: явно имам склонност към някаква бледа форма на халюцинации. Като го разказвах преди години, все ме хващаше страх и се вълнувах като си го спомнях. Сега като го разправям, го разправям като странна случка. Прителят ми доста ме убеждаваше, че е нормално в просъница, преди заспиване и т.н. Така че всички тия истории вече ми се струват просто въображаеми.
Човек често сам си интерпретира случки като странни, страшни - изживява си стреса и те така. Зависи на какво иска да повярва.

Много красива история. Мисля си, че един ден, ще бъдете отново заедно с този мъж.

Дрън-дрън са за теб, това е твоя начин да избягаш от ирационалното и да се вглъбиш в рационалното. Няма лошо. Но отворените сетива, не са нещо ненормално. Света в който живеем и света извън нас е необятен и непознат. Ние имаме някаква представа за нещата около нас дотолкова доколкото да имаме спокойствие, че в хаоса има ред и нещата са такива каквито са, но те не са, просто не са, колкото и да ни се иска. Ние сме дребна прашинка с огромно его, което ни пречи да опознаем непознатото и да възприемем, че не света се върти около нас, а ние около него.

Поне да ме беше допрочела. Явно не си.
Никъде не казвам, че не вярвам в непознатото.
Вместо да си пълним главите със страхове е по-добре да се насочим към най-адекватното обяснение. Едва след като не се намери такова мога да си позволя да вярвам на дрънканиците в собствената си глава. Страха има склонността да преиначава реалността. Единствено изпитващият го може да го спре. Никой друг.

Абе и аз не вярвах и все търсех рационалното, но след като собственоръчно заснех движеща се сянка в дома ми на фона на свирене от включил се сам музикален стол вече гледам с друго око. Рационално там няма - сянката е зад стъкло, зад него няма прозорци, няма от къде да направи сянка, апартаментът гледа към гориста местност, няма коли, улично осветление и т.н. в хола. С детето бяхме сами в друга стая (банята), идеята ми беше да снимам стола, защото се включваше от известно време и исках да го пратя на мъжа ми, който беше на работа. Животни нямаме също. Сянката я видях едва на клипа, който за съжаление след смяната на телефоните изчезна, но съм го пращала на много потребители тук, може някой да си спомня. Имахме много странни случки вкъщи, които след махането на тоя проклет стол просто спряха от веднъж.

А когато нещата нямат рационално обяснение? Когато виждаш, например как пред теб хвърчат предмети? М?