Юнско слънце и море, носи ни чертички две !!! - Бебеправим тема 354

Здравейте, дами!
Аз нямам проблем с работата и евентуална бременност. Ще им създам малко дискомфорт, но изобщо не ме вълнуват. То само да забременея, ще си свиркам докато си събирам багажчето.

Меги, и аз имам такива подозрения. Още щом видях поста, нищо, че не съм имала контакт до сега.

Слънчогледче, и аз обичам да съм на диван с книга в ръка. Любимо ми е. А сега и при хубаво време на тераската със смутито и да си чета... ех...

Рокетче и аз като Ивето, ама нещо се спотайваш. Я да видим какво става с теб.

Аз имам идеална ЦС, но щракане няма. Така ме е яд Хубавото поне е, че със сигурност имам О.
Хубава работна седмица от мен!
Аз съм отпускар човек

Гледате ли нова тв? !  
Тризначета имат хората , след доста неуспешни опити.

Стягайте се и до септември да се Б всички 😉❤

Тъкмо гледах и ми се прирева 😢

Естествено! 
Хората дават мило и драго , за да имат дете. Господ ги е дарил с трички , но само те знаят през какво са преминали. 

Добро утро, дами Аз сънувах хубав сън на пълнолуние - сън00 развя в групата 2 тлъсти черти. Толкова беше реално, че тъкмо си отварям очите и бързо влизам да прочета. Дано да е на хубаво!

Ехеее , Муланче А , дано да е пророчески сън
P.S на мен ми подрани с два дни , може сънят да се отнася за юли месец

Здравейте   Рокетче, хайде издай ако има нещо ) Няма ли някой да взриви темата вече?

При мен.. очаквам (дано не дочакам) Ц след 5-6 дни. Има някои различия в дните след ову спрямо минали месеци, но хич нямам намерение да пилея пари за тестове преди датата. Ще си покаже.

Момичета, съжалявам, че се намесвам така отрицателно, но имам нужда да споделя, мисля че сериозно съм се сдухала и се плаша за себе си. Много съм зле психически и мисля, че ударих дъното по всички параграфи. И няма такъв филм, че като си на дъното, едиствният път е нагоре. Не става и не става. Всеки ден ставам все по-зле. И физически не съм добре, нон-стоп съм изморена, разтревожена, незадоволена, изключително нещастна, няма сила на този свят, която да ме накара да се усмихна. Няма да ходя на инвитро, не мога да се събера, за да почна. Тази сутрин едвам станах от леглото и 30 мин по-късно плачех и не исках да тръгвам на работа. Мразя я тази работа, мразя 2-та часа пътуване на ден, мразя го този грозен град, мразя се, защото не мога да зачена, мразя ММ, защото не ме разбира. Нищо не може да ми отвлече вниманието, нищо не искам да правя, защото нямам сили, а и няма смисъл, защото не помага. Всеки месец е едно и също- стрес, опити, тестове, тъпотии, надежди, които завършват с едно разбито на много малки части сърце. Все месец съм brokenhearted, без изключение. И колкото и да се опитвам да се правя, че съм ок, реално не съм и одавна не съм била. Нито холидей, нито ситуация или човек могат да ме направят щастлива. Господ ме подлага на тест, който не издържах и не мога да продължавам. Имам нужда да се преродя и да забравя за всички тези мъки. Сърцето ми тежи- буквално. Има една буца, заседнала от много време и си нараства и става все по-тежко всеки ден, седмица, месец. Нещата се подреждат и случват на всички около мен- но аз само наблюдавам отстрани и тихо си тъжа. Аз не заслужавам. Не съм специална, това е. Друго обяснение няма.

Джулс... сякаш слушам сестра ми преди години. Живя 7г в Лондон и...един ден беше толкова нещастна, че просто не можеше повече да функционира сама. Прибра се на 33г при майка и татко в пълна депресия и единствено терапията й помогна. Отне 5г, но сега е един нов човек, щастлив, прероден е точната дума!
Помисли за терапия, защото като те слушам направо си мирише на депресия. Ще те дигне бавно, но сигурно, ще се изградиш наново, ще намериш път за себе си и към себе си и най-вече към бебето!

Жули, преповтаряш мои мисли, само че казани наяве. Не мога да опиша колко дълго време се чувствах така.
Знам, че е нормално да изпадаме в такива дупки, особено щом имаме мечти, а те не се сбъдват в момента. Но също така е нормално да имаме нужда да си ги изстрадаме, за да можем да продължим напред. На никой около мен не му се случва, това което на мен ми се случи, нито имат проблеми със зачеване, износване, раждане... Аз имах проблеми на всички фронтове и това ме смаза. Но знам, че това ни се дава поради някаква причина, а именно, че МОЖЕМ ДА ГО ПОНЕСЕМ.
Позволи си да пострадаш малко, но МАЛКО (!), за да придобиеш нови сили да продължиш напред!
И си мрънкай на нас, когато имаш нужда, нали затова сме тук. Гуш!

Джулс, прегръдки! Наистина знам колко е изтощително цялото желание за бебе, всички нерви и т.н.
Ние опитваме за второ вече повече от година, минах през 2 БХ и не става и не става. Изследвания - чисти. Знам колко е изтъркано всичко, окуражителните думи за това, че си силен човек. Но ТРЯБВА да се събереш!

Джулс, всички имама такива моменти не си САМА.
В такива моменти ти се идва да идеш някъде далеч да крещиш да си по плачеш, мислиш, че никой те разбира (тъмна стая и се въртят едни и същи мисли)
Мисля, че всяка от нас те разбира, защото всяка от нас е минала през този етап, но вярвам, че макар и трудния изпит всяка от нас накрая ще остана доволна от резултата.
Бъди силна!  Дай си време, за обичай себе си!

🤗🤗🤗

Джулс, аз съм се превърнала в свръх мрънкащо същество. По принцип си мрънкам, но сега дори не знам мъжът ми как ме търпи. Все се случва, както си стоя, и да го питам кога ще имаме бебе и той всеки път започва да ми обяснява разни неща и да ме успокоява, защото вижда, че вече тотално се бъгвам от толкова мисли в тази тема (аз още не го осъзнавам чак до такава степен, само околните го виждат), но щом се стигна до там той да ми обяснява знаела ли съм аз колко много хора имали проблеми (а, добър ден, аз на кого обяснявах, че трябва да правим изследвания, защото много хора имат проблеми и няма как да знаем дали и ние нямаме), с този се заприказвал, с онзи се заприказвал, те нали хората все питат дали няма да имаме деца, да не се окаже, че сме някакви задръстени, на които трябва да им се отворят очите, че им е време, защото видиш ли може пък и да не стане от раз и да е нужно време, а ние да си го губим сега, та всички, с които се е заприказвал до момента (все мъже) му обяснявали я за тях, я за някой роднина, я за някой приятел, че е имал проблеми и масово хората правели изследвания и се мъчели много време, докато имат деца. Мен това, че другите имат проблеми, далеч не ме успокоява, мога само да съжалявам, че и те са, или са били, на нашия хал, просто все по-отчаяно искам вече да се случва и това си е... Разбрах вече, че явно ми е някакъв житейски урок това, понеже (и мъжът ми снощи ми го каза, но и аз си го знам) за всичко съм така, винаги бързам, винаги, когато си наумя нещо, искам то да стане сега, веднага, на момента, в който съм си го решила и това, че не се случва, когато аз си искам, бавно, но сигурно ме смачква. Разбрах вече, че трябва да се науча на търпение и да не прибързвам толкова, но животът реши да ми дава този урок по най-неприятния начин, да беше с нещо друго, нещо за което не мечтая цял живот, то може и смешно да изглежда, че след 2 седмици ще стана на 27 и не са ми толкова много годините, но аз от гимназиална възраст стоя и си мечтая да дойде този момент, в който ще забременея и ще имам деца. И то какво, моментът дойде, а то не става, ами много е тъпо. Явно имам още за учене и аз, не знам колко и какво...
Подкрепям момичетата с идеята за терапия, също смятам, че ще ти се отрази добре и точно "прераждащо". Според мен няма да сбъркаш и може само да спечелиш от това. И аз съм имала много такива моменти, в които само плача и усещам как само падам надолу и няма път нагоре, сякаш въздух не мога да си поема. После, все някак си, съм успявала все още да се събера, но ако продължават така нещата, все повече си мисля, че и на мен ще ми е нужна помощ.

Джули, това е най -гадния период!
Доста време го влачих и аз (  изключвам , че съм.в Бг всичко е 1:1) Като се сетя какво мина и замина , не мога да повярвам , че е било.

Събери се!
Не се карай с мъжа си !
Колкото и да ти обяснявам, че всичко ще мине и да те убеждавам ,че съвсем скоро ще си бременна няма да има ефект.
И го знам защото бях като теб . Знаеш колко двойки искат бебе ,  ....не става , но не се отказват!
Нали ги видя хората с 10 опита. Дали са помислили да се откажат?

Минавай на периода "майната му" и излизай от черната дупка. Вилней, бесней,чупи ако трябва !Само не се депресирай . Психическата болка е много по-болезнена от физическата. Трябва да я преодолееш! 

Ако не забременееш до определената дата за старт на изследванията ще ПРАВИШ ин витро!
Нали искаш бебе!!!!
❤❤❤

Благодаря на Господ, че ви има.