Проблем с майка ми, заради прибирането в България

Не мисля, че правите добра услуга на момичето, като я подкокоросвате и я настройвате срещу майка й. На 15 и без това много малко им трябва. Глупаво е да се води човек по емоциите на дете в разгара на пубертета, а още по-глупаво е да помъкне цяло семейство по тях. Момичето има някакви психологически проблеми. Тя си е решила, че те ще отпаднат магически, щом стъпи в България. Но много по-вероятно е да си ги донесе в новия си дом и съвсем скоро да намери други причини за недоволство и депресия. В Бългажия е пълно с депресирани тийнове. Даже депресията се счита едва ли не за нормално състояние в тази възраст. Не виждам нищо чак толкова драматично, което да налага цялостна промяна на начина на живот, вероятно съпроводена с куп финансови негативи и организационни проблеми. Нека излезе от пубертета, и ако все още се чувства така нещастна, да отива, където иска. След 3 години и без това никой няма да може да я спре.

Германия не е Зимбабве, там живеят цивилизовани хора все пак. И не мисля, че проблемът е във фигурата на девойката. Пък ако е, и за това има лек, нали? Ако смята, че пълнотата я изолира, не знам защо си мисли, че това няма да е фактор и в България. Даже напротив, тук царят доста дивашки нрави в училищата. Като нищо ще се окаже обект на тормоз, а не само на липсващи приятелки.
Всъщност по света е пълно с пълнички момичета, които са сърдечни, мили и усмихнати, и имат много приятели, че и любов въртят.

Напълно разбирам майката, че се противи на тези не особено умни решения. Тя е отишла в чужбина не от хубаво, направила е редица жертви и е създала нещо през годините. Сега заради капризите на едно не дотам ориентирано дете в пубертета от нея се иска да сложи кръст на всичко това. Да, не е трябвало да казва онова нещо, но е възможно да е изпаднала в афект и безсилие. Който винаги е бил безгрешен, нека хвърли камъка. Момичето пък не й е останало длъжно и настоява, че ще им се оправят отношенията само ако майка й и сестра й се преместят в България. Ами не смятам, че й прилича на възрастта да се налага по такъв начин върху живота на цялото семейство.

Споделям това мнение. И аз не бих проявила подобен манипулативен егоизъм. Това е ужасно.
Няма значение дали изборът ти ще е правилен или не. Това никой не може да го каже, а и дори след години не би могло толкова лесно да се отсъди. Важно е, че си уверена, че там, където си, не се чувстваш добре, наясно си със себе си, а това е важното.
Щом няма против да се върнеш при баща си, т.е. не ти създава пречки от законово естество, върни се, а при така поставен ултиматум просто не бива да се интересуваш много от мнението на такъв човек. Защото ако продължиш да го правиш, този човек ще продължи да те действа грубо и арогантно.
...
Добре е първо да си дойдеш тук за лятната ваканция. Да видиш как реално би живяла на това място, къде би учила. Да видиш учебната програма на избраното училище, на място да провериш ще те приемат ли в него. И след 1-2 месеца чак да решиш окончателно какво ще правиш.
Познавам не едно дете в твоето положение. Но никой родител не е поставял така ултимативно условие, по толкова некрасив и манипулативен начин. От върналите се тук някои вече завършиха. Едни заминаха обратно за чужбина, при родителя си, други - за друго място, трети пък си седят в България. Всеки си решава според собствените си виждания. Но такъв ултиматум е просто тормоз.
...
Много хора в днешно време, и млади, и възрастни, пишат "гимназиЙ" и производни. Това не е доказателство, че двете теми са на един и същ човек. Възможно е, но не е сигурно. А и няма значение, всъщност, това.

В руския език множественото число е с "й" накрая  - така лесно може да разпознаете троловете в дадена тема (руски фейк нюз/трол фабрики, на тях спел-чекърите са им руски и коригират некоректно кирилицата).

...
Моите 2 цента по темата, пързалка или не: до 18 г. възраст решенията се взимат от родителите. Емоциите на 15 се ръководят от хормони, а разумните доводи са последното нещо, с което ще се съобразят. В този смисъл, кауза пердута е да обяснявате защо не е разумно да се връща в България, "авторката" няма за цел да получи разумни съвети, а просто някой да да я подкрепи.

А в немска гимназия никой няма да я запише ей така, без изпит, заради сините ѝ очи. Иначе досега канал за избягване на НВО в 7 клас да са отворили.

Какви руски тролове? Какви политики ви гонят?
Всеки ден почти ми се налага да чета писания от хора на различна възраст. Много народ просто си пише множественото число с "Й" накрая и няма нищо общо нито с тролове, нито с политика. Ни един руснак не е писал от години, все са си българи.
...
Щом майката е съгласна и бащата е О.К., нещата на практиктика лесно ще се уредят. Не това е въпросът тук.
Дали и в кое училище има място и възможност за записване - това си се проверява. Всяка година има текучество. Дори в ЕГ. Зависи за кой град става въпрос.

Преди не пишеха с Й, дори и не особено грамотните.

И какво като ти се вижда смехотворно? Не означава, че е невъзможно. Моят племенник също беше на 15 като реши, че иска да учи тук, а е роден и израснал в Берлин. Пратиха го за една година при баба му тук в София, после си го взеха, но не по негово желание, а защото баща му реши, че е смехотворно да стои тук . На него много му харесва, намери си среда, приятели, чувства се отлично. И е решил, че като стане пълнолетен ще учи тук, или някъде другаде, само не и в Германия. А като завърши, смята тук да живее. За сравнение - големият му брат се е превърнал в 100 процентов германец и не си и помисля за живот тук. Всеки си е различен. Не знам защо още битува схващането, че чужбината е лелеяна мечта за всеки нормален българин.

Проблемът е сред най-често срещаните грамат. грешки:
https://www.lifebites.bg/pravopisni-greshki/

Не е, разбира се! И не трябва да бъде!
На мен обаче ми се струва малка все още, за да решава тя къде ще живее и учи и да се налага на родителите си. защо я окуражавате! Нито е лесно да се организира и осъществи на практика, нито е разумна идея.
А и това, че бащата сега уж е ок, далеч не значи, че като му цъфне тийнката за цяла година, пак ще е ок. С брата също може да не потръгнат отношенията. Едно е заедно за месец през ваканцията, друго е цяла година да делят стая, вещи, родител. Че и друга жена има тук, ако правилно съм разбрала.
Несериозна и неистинска ми се вижда темата. Иначе бих предложила, като толкова искат, да се разменят с брата - тя тук, той там

“Като толкова искат” какво? Никъде не прочетох братът да желае да живее в Германия. На него може би си му е добре, където е. Доколкото разбрах, тя иска да е с брат си, а не да се разменят.

Не, тя иска да се махне от Германия. Смята, че там не се справя социално, но ще се справя чудесно в България. Това ми се струва чиста илюзия. Нашите училища са истински месомелачки за по-крехките душици. И доста агресия има.

Тя има неизживяна и незатворена емоционална страница. Тук си е оставила сърцето. Докато не приключи с емоцията, няма да се успокои, все нещо ще ѝ се струва, че липсва. Не е толкова малко момичето.
Едно обмислено и добре организирано връщане в България няма да ѝ навреди. Навсякъде има агресия, не мисля, че в българските училища тя е повече.

Ще й навреди, разбира се. Организационно не е лесно, а и ще загуби поне година училище. Отделно не е сигурно, че ще мине приравнителните. Не се знае баща й дали е способен да поддържа необходимата дисциплина. Напълно е възможно да й се иска да отиде да живее с него точно защото е по-"хлабав" от майка й. Тя твърди, че с жената на баща си се разбират добре, но това е за кратко през ваканциите. Едва ли ще е пак толкова добре, когато се наложи бащата постоянно да покрива разходите й и да й отделя необходимото внимание.

Много по-смислено ми се струва да се открият корените на нейното недоволство и да се направи нещо за туширането му. Според мен тя се е вкопчила в идеята за връщането в България като удавник за сламка и гледа на това като на някаква панацея, която ще й реши всичките проблеми. Само че проблемите обикновено са в самия човек, и където и да иде, той си ги носи със себе си.

Много момичета на 15 страдат неистово поради ред причини - истински или въображаеми проблеми с външността, липса на одобрение в средата, неизпълнени желания, несподелена любов. Хормоните кипят, човек често сам не разбира себе си. Просто тя е намерила "причина", която да фокусира страданието й.

Аз не съм фен на изтласкването на емоции. Дори и да бърка, смятам, че трябва да го научи в самото случване, а не да го изтласква като "така трябва". Тези напластявания на изтласкани емоции винаги имат отражение в бъдещото ни поведение и взаимоотношения с другите хора.

И аз не съм фен на замитането под килима. Но понякога човек си мисли, че е намерил източника на проблема си, а всъщност просто маскира действителните причини за този проблем. И в такива случаи "решението" пак не работи.

Има голям риск да се окаже и така, съгласна. Но, ако не се разочарова как ще го разбере? Ще остане една романтична неосъщественост и има вариант майката да отиде в графа "лошата, която не ми даде" и да последва трайна дистанция, изстудяване.