Проблем с майка ми, заради прибирането в България

Има трезва и реалистична преценка как ще живее с приятелката на бащата, с която никога досега не е живяла? Добре Както казах, аз също съм на мнение да отива и да заживява там. Но трезвата преценка на 15 годишните няма как да я приема, понеже и аз съм била 15 годишна, макар и без подобни обстоятелства.

Това, че не знаеш руски език, не е страшно или лошо. Не си длъжна. Но това, че ръсиш глупости, е доста притеснително.

Множественото число в руския се образува с прибавяне на "и" / "Ы" - за мъжки род, смяна на окончанието "а" / "я" на
"и" / "Ы" - за  женски род, и промяна на "о" / "е" в "а" / "я" - за среден. Много е полезно човек вместо тролове да чете книги - може да научи доста неща...

_Bianka__ , няма особено значение как ще живее с жената (защо приятелка!? Те имат син) на баща си. Важното за нея е, че има шанс да има среда извън семейството. Да контактува с хора на своята възраст, не само с родители (по всяка вероятност процедурно) и с невръстно сестри / братя.




Не е СИГУРНО, че ще се чувства добре тук. Но е абсолутно СИГУРНО, че се чувства недопустимо зле там. Децата не са куфари, да ги бутнеш под леглото до пълнолетие, понеже ти се пречкат в момента. И няма как животът им и усвояването на елементарни социални умения да започнат след пълнолетието, понеже на мама не й е било удобно да осигури подходяща среда.

Доколкото аз знам, в България има професионални гимназии за готвачи, шивачи, техници, счетоводители, фризьори, строители и т.н. Колко от завършващите там после учат в университет? Същото е и в Германия. Само че там професионалното образование е свързано с платена работа + учене. Това, че момичето завършва Hauptschule е едновременно по нейна и на родителите и вина, но не е вярно, че оттук нататък край, нищо не може повече да се направи. Ако има желание, може да се справи и дори да завърши университет. Но се иска упорит труд.

Понеже в Германия са я вързали у дома й, няма съученици и познати връстници?

Добре де, как ще живее с жената на баща си, все едно. Онази жена може да не подскача от радост, че тийнка й идва в къщата, представи си.

Единствената причина в което и да е училище в която и да е държава да нямаш приятели, е да не владееш местния език и да не можеш да общуваш свободно - и това се случва в капсулираните етнически общности (т.нар. гета, които ги има и в България - циганите, и в Западна Европа - турски и т.н.).

Авторката да каже как се справя с немския.
...
На мен ми се е случило същото - на 4 г. възраст, говореша само български, 3 месеца в детска градина в Белорусия (където живееше руската ми баба). Е, след 20 дена изолация от другите деца проговорих руски и забравих как се говори на български.
...
За прочетените книги на руски: да не почнем да си ги мерим, че ... Баща ми и майка ми имаха нямаква мания да изкупуват руската книжарница в Пловдив, резултат от което е над 4 000 руски произведения (които само аз съм чела и мога да прочета, децата ми не четат на руски).

Защо тези, които защитавате решението на майката приемате, че става въпрос за етнически българи с минимум средно образование и доре.справящи се в Германия, съответно, че.момичето е мързеливо или недостатъчно способно да научи перфектно езика на 10 години, да се впише в средата и да попадна в добро училище. Ами ако момичето е ограничавано в контактите, живее в кофти квартал и ходи в кофти училище? Ако вторият мъж на майката у някой термин или арабин и налага друг манталитет и разбирания у дома си? Ами ако и той не е щастлив 15-годишна тийнка да живее в къщата му?
Никой не бяга от хубавото, нали? За да иска да избяга от така лелеяната от мнозина чужбина може би си има основателна причина.
Колкото до адаптацията, знам и за по-малки деца, които оставени при баба и дядо за 1-2-3 години след това трудно се адаптират в Германия и то на възраст 5-6 години. До степен, че родителите се замислят дали да не се върнат обратно заради детето си, защото не само материалното е важно. И най-добрите шансове не струват пукната пара, ако цената е щастието и вътрешната удовлетвореност.
Колкото до въпроса колко от завършващите професионална гимназия у нас продължават висше - по мои наблюдения над 50%. Не всички в същото направление, но продължават.

Моите деца са възпитани да търсят трудното, лесното (хубавото) не е интересно.

Връщам се на темата: на 15 повечето от над са се бунтували срещу майките си, аз също.

Едва ли някой мисли, че може 15 годишно да бъде държано насила при единия родител, ако си е навило да е при другия.

Ама сега пък и с втория мъж арабин си и съвсем предпололжение, то така може и втората жена на бащата да е африканка и да прави вуду ритуали вкъщи по тая логика хехе

Мама Ру, защото племенникът отиде точно в Германия, беше на 5-6 години. Сега е трети клас. И общо взето имам представа колко бързо/успешно се адаптира без да знае дума немски.

А ти защо приемаш, че тя е неразбрания гений, на който му отказват висше образование лошите хора, селектиращи деца като животни?

Ти не си тя и обстоятелствата са били коренно различни. И въпреки това, дори не се опитваш да помислиш как би се чувствала на нейното място, но пък бързаш да омаловажиш преценките ѝ. Не го разбирам това......
Познава приятелката на баща си от 10 години и всяка ваканция е живяла заедно с нея. И се разбират. Но, за теб и това няма значение.

Обаче преди 10 години същата тази приятелка и баща ѝ удобно са я оставили за 3 години при баба ѝ.

Вече бе обсъдено - не, не е същото. Нашите гимназии ти дават възможност да продължиш във ВУЗ. Не подценявайте хората, които ги завършват, много от тях наистина продължават.
Но отново не това е поантата тук.
...
Човек на 15 години е достатъчно осъзнат, за да установи дали има проблем, от какво естество е той и евентуално как би могъл да го реши.
Най-грешният подход в случая е някой да го убеждава, че няма проблем или че проблемът ще си отшуми с времето. Очевидно няма. Шест години са прекалено много за подсобно нещо - чакане на адаптация. Очевидно няма да се случи - не и на това място, нито на този етап от живота й. Реакцията на майката е психологически неграмотна и увреждаща. Депресивните състояния са нещо много сериозно. И действително ако средата е отровна за човека /ние идея си нямаме каква е тази среда, така че това няма как да го обсъждаме тук/, а той най-добре си го усеща и никой друг, особено някакви непознати из форуми, могат да го убедят в обратното. Затова и момичето не пита дали и защо се чувства така. То си знае много по-добре от всичката масовка тук. Други въпроси е задало. Съвсем логични и резонни.
Не става въпрос за тийнбунт в този случай. А за нещо доста по-съществено и сериозно, което, ако не бъде адекватно разрешено, може да доведе до сериозни, вредоносни, а понякога и до необратими последици.
...
Както вече писах - имам няколко такива случая на подобни млади хора, които се върнаха, поради несработване /сериозен конфликт/ със средата. Ами до едно тук са добре. Заради средата. На тази възраст точно най-важни от психологическа гледна точка са именно отношенията с връстниците, не вече с родата. И ако те са в колапс, човекът наистина има голям проблем.
Въобще не става въпрос къде по света в коя си там държава дереджето какво било. То е различно за всеки отделен човек. Едни са добре, други - горе-долу, трети едва търпят. Едно и също място.
Тези, които си доучиха тук, както също писах, се развиват сега различно. Едни отидоха пак в чужбина да доучват или да работят, не на същото място обаче /траавмата най-често не е отработена адекватно и мястото ги травмира, не биха се върнали отново точно там/, други си стоят тук и не се чувстват никак зле. Нищо страшно няма когато човек има убедеността, че трябва да опита даден тип промяна, да пробва. Не става въпрос нито за престъпна дейност, нито за отиване на някакво вредно и опасно място. Но майката създава огромен проблем за дъщеря си, като й орязва пътя обратно, ако евентуално детето пожелае и допълнително налива масло в огъня, доразпалвайки го до пожар. Това е недопустимо и разумен родител не следва да го допуска.
Иначе е ясно - незрели и неразумни родители - бол.
...
Пък ако ще и настоящата тема да е пусната отново от майката по същия въпрос - не е лошо да вземе, че да помисли като възрастен човек.

А, колко страшно било майката да има нов мъж и друго дете, просто пагубно. Трябвало да си остане самотна майка, изпълняваща капризите на дъщеря си, включително и да се върне в България. Неразбираща майка, лоша образователна система, пречещи на Щастието на авторката.

Не знам откъде вадиш тези факти, но темата не е кой какво е правил преди 10 години, а какво иска днес едно 15 годишно момиче, което се чувства дълбоко нещастно в Германия и иска да се върне тук.
И днес баща му и приятелката му са съгласни това да стане.
Собствената ѝ майка се е съгласила и уж го подготвят цяла година, но в последния момент се отмята.

Това би била единствената разумна причина за връщането на авторката в България по средата на гимназията.

Само че засега не е споменато нищо такова, а не се съмнявам, че ако имаше такъв фактор, той щеше да бъде изтъкнат.

В последните години Германия е всичко друго, но не и еднонационална държава Как за 6 години не можа да се намери барем един приятел за това момиче? Все си мисля, че не Германия й е крива и идването в България няма да реши проблеми, които се намират в собствената й глава.