Проблем с майка ми, заради прибирането в България

  • 5 831
  • 177
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 24 467
Разбрахте ли какво точно "мнение от форума" търси момичето?
Скрит текст:
Понеже това, което е запитало, е доста ясно формулирано и то не е същото май като онова, което си мислите, че пита.

И защо смятате, че не е убедено в решението си?
Скрит текст:
А магическата пръчка има толкова общо тук, колкото и айфонът.

# 121
  • София
  • Мнения: 24 839
Горкото дете, ако и двамата му родители бяха заедно и в Германия, не искам да го мисля.

Ако го нямаше Руски паметник, трамваят нямаше да го заобикаля!

Не мога да разбера що за реакции от уж пълнолетни и здравомислещи индивиди!?

ПП. Защо не разкажеш, когато синът ти реши че иска да отиде при баба си и дядо си, защо ти не успя да се справиш и да го заставиш да остане с теб?
Нали все в България се разиграваше неговата трагедия?

# 122
  • София
  • Мнения: 16 555
Въпрос реално няма, има изнудване: "Въпроса ми към всички майки, които четат. Вие бихте ли постъпили така с детето си? Да поставите своите нужди пред неговите, да го гледате как е нещастно на мястото което е и единственото нещо което за сега може да му помогне е връщането в България, но въпреки това да го спирате."

Майката няма "нужди", има жизнена реализация. А пуберите са нещастни по дифолт, заради хормоните в тях. Ако слушаше малко повече в часовете по психология, може би щеше да е разбрала.

# 123
  • Мнения: 25 046
Това е много погрешно схващане, че пуберите са си нещастни, и каквото и да правим те ще са си нацупени и нещастни, и затова ние като родители трябва да си правим каквото си знаем. Имам пубер и доста ясно разграничавам пуберската хормонална цупня от действителните проблеми, които те  - може би за изненада на някои - действително имат, които никак не са по-маловажни от нашите, на възрастните, и които могат да окажат много кофти влияние върху бъдещето им във всяко едно отношение.

Едно от най-гадните неща в тази възраст, е родителят действително да реагира като враг, ама съвсем наистина. И не знам защо се заема такава нападателна и нарочно неразбираща същността на питането позиция спрямо момичето, от възрастните тук - може би действително се идентифицират с майката, но червената лампа, която на мен ми светка е точно начинът по който тази майка общува с дъщеря си и думите, с които е намерила, за да я застави - значи ако не ме послушаш, забрави не само за мен(щото не си ме послушала), ами и за сестра си. Защо?
По тъпня това може да се сравнява само с действително наблюдаван от мен случай, в който един родител - нарочно не казвам пола - заяви по телефона на 12 годишното си дете, което не искаше да излезе с него в определения му ден, или нещо подобно беше, та тоя... човек, драматично оповести на детето: "Тогава от утре за теб съм умрял!"

Пък после  децата били такива-онакива...

# 124
  • Мнения: 24 467
Как да няма въпрос? Има и е ясен, правилно даже написан като въпрос, вкл. и граматически.
...
Майката да си се реализира - никой не я спира и не е за нейната реализация темата изобщо. За реакцията й е въпросът. Която е крайно неадекватна в случая.
И пуберите изобщо не са нещастни по подразбиране. Такива са предимно, когато имат кофти родители, кофти среда, кофти случки в живота. Като всеки друг човек.

# 125
  • София
  • Мнения: 17 663
Момичето се е вкопчило в това да се прибере в БГ още с идването си, да, но това не значи, че стои това на дневен ред.
И това, че е говорено по този въпрос и уж нещо са решили, но след това майката говори някакви думи - не означава, че решението е взето. А и самото момиче не е твърдо убедено в това си решение, щом търси мнение във форума. Иска само "да си подреди живота", но то с магическа пръчка не става.


Доколкото се разбира единственото, в което не е убедена, е как следва да се отнесе към това грубо емоционално изнудване.
А това, което БИ СЛЕДВАЛО да каже, е следното (към майка си):
Ако ти ме обичаш като дъщеря никога, ама никога не би ми поставила подобни условия - не би поставила любовта си като условна изобщо и по принцип, родителската любов би следвало а е безусловна и безрезервна. Все още можеш да си вземеш думите назад и да се извиниш - но и това няма да е за дълго. Ако ти не ме обичаш като майка, за мен няма особено значение дали ще контактуваш с мен или не - вероятно по-скоро по-добре би било "не", за да не ме наскърбяваш. Дали сестра ми ще поддържа отношения с мен ще реши тя, когато е на възраст да вземе самостоятелно решение.


Въпрос реално няма, има изнудване: "Въпроса ми към всички майки, които четат. Вие бихте ли постъпили така с детето си? Да поставите своите нужди пред неговите, да го гледате как е нещастно на мястото което е и единственото нещо което за сега може да му помогне е връщането в България, но въпреки това да го спирате."

Майката няма "нужди", има жизнена реализация. А пуберите са нещастни по дифолт, заради хормоните в тях. Ако слушаше малко повече в часовете по психология, може би щеше да е разбрала.


Ти нещо май си попропуснала от биологията в училище. Или наистина си мислиш, че децата са пълни с хормони и нещастни по подразбиране (имаме си чудесна българска думичка, и тези часове ли заобикаляше?) от 9 годишната си възраст? Или, може би, още от зачеването??
Това момиче НЕ е объркан пубер, а трайно (в продължение на 6 години) нещастно и неглежирано (в емоционален план) дете. Това е положението. Нуждите й просто са забърсани настрани като "неинтересни", докато майката, видите ли, има реализация (не стана ясно като каква, но предвид амбициите й за дъщерята, вероятно като помощен персонал в кухня или домашна помощница, в германия е пълно с такива "реализирани" българки и румънки).

# 126
  • София
  • Мнения: 16 555
Поне си личи, че не знаете какво учат по психология съвременните деветокласници.

# 127
  • Мнения: 14 951
Как да няма въпрос? Има и е ясен, правилно даже написан като въпрос, вкл. и граматически.
Ето това мен доста ме озадачава. Момиче, което вече 5-6 години и то от 9годишно (!?) живее в чужбина, да пише толкова правилно? Не ми се вярва. Като знам третокласниците колко са грамотни...
Прилича ми на събиране на материал за поредната журн. статия, студентска курсова/дипломна, соц. анкета, абе въобще - проучване някакво, а ние тук сме се хванали за гушите.
На както и да е, дори и измислена да е, историята поставя важни въпроси. Аз май нямам категоричен отговор кое е най-доброто решение в подобен случай. Твърди много "ако" има в картинката.

# 128
  • София
  • Мнения: 24 839
Майката няма "нужди", има жизнена реализация. А пуберите са нещастни по дифолт, заради хормоните в тях. Ако слушаше малко повече в часовете по психология, може би щеше да е разбрала.

Да, бе, майката нямала нужди!
И щото ги е нямала, се е обзавела с приятел, от когото има и дете.
И що за несъстоятелно твърдение, че всеки човек в пубертета е нещастен по подразбиране заради хормоните си?
Къде по-точно, в кой учебник по психология се твърди подобно безумие? newsm78

За смяна на настроения, за смяна на мнения, за неуравновесеност, да, пише и се обяснява, но то няма нищо общо с твърденията ти.

# 129
  • София
  • Мнения: 16 555
Закъсня с включването. А точно ти линкове не четеш така или иначе Simple Smile

# 130
  • София
  • Мнения: 24 839
Закъсня с включването. А точно ти линкове не четеш така или иначе Simple Smile

Линкове на чужди езици не чета и съм обяснила защо.
Не вярвам в 9 клас да се учи психология на английски, а ако ми дадеш линк към български учебник, в който черно на бяло пише че всички деца в пубертета по подразбиране са нещастни, ще ми е забавно да прочета. Mr. Green

# 131
  • София
  • Мнения: 17 663

Не знам какво учат десетокласниците по психология - още по-малко знам какво учат десетокласниците в немско професионално училище по психология, най-вероятно нищо, няма пряко отношение към стъргането на тиганите. Това, което знам, обаче, е, че биологията сочи, че този период на преход НЕ трае 6+ години от 9 до след 15. 

# 132
  • Мнения: 7 110
Hие в девети клас учихме за много неща и сред тях бяха щастието, какво е то, еднакво ли е за всички, за типовете родители, за децата, които различните типове родители отглеждат, за проблемите и успехите, които имат тези деца, за граничните ситуации и как те променят.
Не знам всички пубери ли са тъжни и намусени, но аз не бях. Имах готино гадже, добри приятели, задружна компания, високи оценки и стремежи, уважение и доверие от учители и семейство. Източниците на тъга бяха други, те не са се променили и до днес и не бяха свързани с пубертета. Сега можем ли да заключим, че всички тийнейджъри са щастливи?
На 15-годишната може и да и гори главата от пубертет и хормони, но на майка и какво и е оправданието за емоционалното изнудване?

# 133
  • Мнения: 24 467
Как да няма въпрос? Има и е ясен, правилно даже написан като въпрос, вкл. и граматически.
Ето това мен доста ме озадачава. Момиче, което вече 5-6 години и то от 9годишно (!?) живее в чужбина, да пише толкова правилно? Не ми се вярва. Като знам третокласниците колко са грамотни...
Прилича ми на събиране на материал за поредната журн. статия, студентска курсова/дипломна, соц. анкета, абе въобще - проучване някакво, а ние тук сме се хванали за гушите.
На както и да е, дори и измислена да е, историята поставя важни въпроси. Аз май нямам категоричен отговор кое е най-доброто решение в подобен случай. Твърди много "ако" има в картинката.

Нищо сложно няма в това, да напишеш един въпрос "Вие бихте ли постъпили така с детето си?".
Лично аз не провеждам следствие за това кой и защо пише темата. Има тема, ясно зададена, пиша по нея. Спекулациите и без друго са в повече, не ми се впуска и на мен в такива. Напълно ми е излишно.
Да, съгласна съм, важни въпроси поставя историята. Затова и предизвика интереса ми. Най-малкото, че, както вече писах, познавам няколко вече такива и аз. Съвсем реални. Налагало ми се да движа документи в тази връзка, та не е като да са ми далечни. Съвсем реално и сериозно си страдат децата в подобни ситуации.
Но пак да напомня - момичето не ни иска решение дали да си идва в България или не. То не се интересува от мнението на непознати лелки, като нас, във форум. Нито го знае, нито му познаваме положението, че да го консултираме по такъв въпрос изобщо. Не случайно не ни и пита. Аз и за това не му натрапвам подобни отговори.
...
Не деветокласната, а университетската детска и възрастова психология най-сериозно препоръчва да се отнасяме съвсем сериозно с подобни емоционални състояния при децата. Вкл. и при тези в преходна възраст. Защото с налагане и инат нещата стават страшни.

# 134
  • София
  • Мнения: 16 555
Изучават химични процеси в мозъка.

Общи условия

Активация на акаунт