Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 17

Ами започни да четеш и да мислиш.
А единственото което правиш е да мислиш как да слабееш с хапче и да ядеш сладки. Писах ти вече веднъж, че не става, ти продължаваш.
Отслабването е част от процеса на излекуване. Не отслабването трябва да ти бъде цел. То е страничен ефект от успешното регулиране на хормоните.
А сега иди на първа страница, отиди най-горе и започни да четеш за да не се плашиш излишно.
За последно ти отговорям. Не е като да не съм опитала, както и другите.

alinnna, ами да си плаща за гяволъка, ама не ми се четат глупави въпроси.
Сто пъти се пише, че е нужна кардинална промяна в начина на хранене и пак.
Ти също си плащаш, но това си е твое решение. Всеки си плаща.
Ама и теб ще те ошамаря ако ми зададеш въпрос - Абе може ли да пия бира?
И то при положение, че не си тук от вчера

Аааааа, Елорка, аз не питам, аз направо си пия. Ти сама каза, че и при теб нещата са станали постепенно. Аз направих първата крачка като спрях сладко и тесто.....Бирата съм я отложила за септември. То аз и без друго още не съм ходила на ендокринолог и си се самолекувам.

Да, постепенно. Ама не съм задавала такива въпроси то рода какви тортички да лапам, че да не ми се лепят 
Бях си наясно, че В трябва да се изключат. Но като човек години ограничаващ всичко от жив. произход, промяната в мисленето е трудна.
Дори и с бавни В не стана. Просто защото с В нисък ГИ не минава номера. Като клетките са ти безчувствени към инсулина, имаш един тон сланина, няма как да си въобразиш, че нутела с еди какъв си ГИ ще ти помогне.
Чисто и просто за поне година се изключва и се минава на строг режим.
Като се свали излишното и когато изследванията покажат кардинална промяна в кз и инсулин, може да се вкара ограничено количество В, но с нисък ГИ.
Ама е абсрудно да си мислиш, че може пак да се върнеш към омитането на един тон колички, тортички и шоколадчета.
Това важи особено за хора с тежка ИР като мен и потребителката назад където писа, че е с инсулин 200 и 400.


Другия месец обаче мисля пак да се боцна през деня за да видя нивата на инсулин след обичайното ми ядене.

 От 20г имам проблем с ниска КЗ. Не ми се отваря тема за ЛЛ. Започнах да търся информация и попаднах на тема в бг мама.В началото имах много въпроси ,но като прочетох всички теми от първата и всичко ми се изясни. Благодаря на Елора за събраната информация на първа страница и на всички ,които логично обясняват и хора  без медицинско образование да го разберем.
 Във ФБ групата младо красиво момиче пише ,че за месец и половина се е излекувало от ИР като е имала 140 инсулин на първи час.А на второто изследване си е проверила само КЗ Ендокринолога ѝ казал ,че е добре.
 Остап Бендер: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.

Повечето дето пишем в темата не сме с медицинско образование, с времето се натрупва информация като човек почне да рови и проучва. Много лекари неглижират ИР, докато и кръвната захар вече не излезе извън контрол и отиде на диабет работата, та остава на нас да не допуснем да стигнем до там... и си четем и търсим, какво да правим.
Това честно ли? Е как човек да вярва на всяко нещо дето прочете?
От проверена "само КЗ" не знам каква информация може да се получи за ИР. За инсулина боб ли е хвърлил тоя лекар че да знае че е добре вече? ИР не винаги води до абнормални нива на КЗ или ако да - може да не е през цялото време, та само от нивото на КЗ не вярвам че може да се разбере. Айде разбирам ако е личен лекар общо практикуващ, дето не е длъжен да е специалист, ама ендокринолог да съди по това ми е странно.
То и затова ИР е такава епидемия, щото масово само кръвна захар мерят и всички са "добре" и си продължават както си знаят, само си отпускат колана с още някоя дупка, ама то пък това било " от ЕГН-то", нищо страшно.
Да не говорим пък как доста често тая КЗ е измерена с тия домашните глюкомери, дето имат много ниска точност и не са предвидени човек да поставя диагноза с тях, а са за диабетици там колкото да видят дали КЗ не им е скочила/спаднала прекалено много, до опасни нива.

Не е епидемия.
Просто тепърва се обръща внимание на проблема.
ИР винаги са имали хората.

 Сега пак прочетох.Първо лл казал ,че е здрава и после ендокринолога само с кз на гладно казал ,че е добре. Оф не ми се занимава хич с тия лекари.Нали пациент +лекар заедно лекуват.То като му нямаш доверие какво остава да се лекуваш сам.

DiabeFor Gluco някой пил ли го е?

  Проблемът идва от това, че повечето хора чакат прекалено дълго. За мен е недопустимо да се качат 20-30 кг и тогава да се вземат мерки. Никой не заспива 50 кг и не се събужда 100. Всичко е процес и колкото по-рано се реагира, толкова по-добре. Така не се стресира нито тялото, нито психиката. На мен лампата ми светна на 5 качени кг и вече ги свалих . Не спазвам режима, защото това не е моето хранене, но отношението ми към храната се промени и сега проявявам внимание към всичко, което ям.

И повече съм качила. Да не ти се налага да стигаш до подобно положение.

Когато личният ти лекар те убеждава разпалено, че нищо ти няма, ами всичко е от ЕГН-то и ти препоръчва спорт и диета... Кой иска да е болен? Радваш се, че „нищо ти няма“ и хукваш на фитнес. И там губиш някоя и друга година в опити да спреш покачването със спорт и диети...
И когато вече напълно се отчаеш, че нищо не действа, че има някакъв генерален бъг в системата, чак тогава отчаяно се хващаш за последната надежда – ендокринолога. И хоп, изненада!
Не можете да си представите какво щастие е съществуването на тази тема, че някой ви е събрал цялата информация накуп, че има хора, които споделят опит и съвети. Иска се само четене и вяра, че и да няма оздравяване, поне всичко може да се постави под контрол.

Аз не се заяждам.Просто казвам, че е хубаво човек да познава тялото си и да вижда проблемите навреме, и да е информиран. Хората в моето обкръжение масово не знаят какво е ИР, а доста от тях според мен имат.

Аз преди 10 години за два месеца качих 8кг. И на ендокринилог ходих, и при личния неколкократно... Щитовидната си беше наред, инсулин и КЗ на гладно ОК. Стопирах нещата лятото с повече движение и повече свежи салатки (не по тяхна препоръка, според тях си бях супер!)... забременях, родих... и 2 години след раждането си бях по-малко килограми от преди началото на пълнеенето... Рестартирах системата явно
Чак преди две години (7-8 год след раждането) се почна пак тук килограмче, там две... И пак ме убеждаваха, че нищичко ми няма... ама аз с една постоянна умора и депресивност... Е, с Хашимото съм, инсулина на гладно беше над 9... В момента съм само с "лек намек" за ИР, но само от спиране на сладките неща (не че ги ядях много де) и на междинните "хрупвания" по малко... и на хляб и ориз... съм -3кг, а на моите под 60 доста си личи...

Ама и аз не се заяждам. Просто апелирам за малко разбиране.

За справка - цял живот съм била пълна. Дали от ограничената подвижност на крака ми, дали от начина на хранене в семейството ми - няма значение. Когато започнах да се интересувам защо - четири ендокринолога ме убеждаваха, че кръвните ми изследвания са перфектни. Не добри, а перфектни. Златната среда. Тогава дали са пускали инсулин - не помня. Едва ли.

Когато родих - вече бях слон. И не свалях.  И всички, включително ортопедите (заради крака) и ендокринолозите (двама доцента и един професор), ме убеждаваха - "много ядеш". А не ядях. Дояждах след детето - по 2-3 лъжици на хранене. Ама кой да ми каже, че не трябва да са картофи.

Тъкмо намерих ендо, която си знаеше работата и ми разказа и за ИР, и за диабета, и за храненето, и за метформина. И се започнаха проблемите с детето. Имаше периоди, в които за 3 месеца я ми се събираха 20 часа сън общо, я не. Ходех и на работа. Изобщо не мислех какво ям. Просто ядях, за да не падна.

Тъкмо детето се нормализира, и се започнаха проблемите в работата.

Краен резултат - инсулт на 42 и неработеща дясна половина. Толкоз. И докато се опитвах да раздвижа крайниците си, се замислих - къде бъркам? И започнах отново да чета, да се интересувам. Минах през Зоната (за мен се оказа неподходяща в класическия си вид), през АИП (много ми хареса, много добре тръгна, но на втория месец всичко се върна), накрая стигнах до НВВМ. Да видим.

Тръгнах отново на плуване. Гледам какво ям. Ако не мога да го направя сама - гледам да не го купувам. Нямам проблеми с тестено и сладко, с ориз. Аз и никога не съм имала де... Вече и с картофите нямам проблеми. И съм минус 4 кг за два месеца. И то без метформин.

Ама имам време, спокойствие и подкрепа от мъжа ми. Преди все бързахме, шашкахме се да не оставаме без работа, че как ще плащаме, как ще се издържаме... След моя инсулт се огледахме и разбрахме, че синът ни си има само нас. Аз останах вкъщи, грижа се за къщата и за себе си, възстановявам се лека-полека. Той започна да го кара по-полека.

Напълно те разбирам. И аз съм така. Ту проблеми в работата, ту с детето (сега е на 2 годинки) и като настъпи такъв момент, гледам само дъщеря ми да е ок и нямам хич време за себе си. Затова и постоянно спирам и започвам режима на хранене. Като настъпи тежък момент ям на крак и по-малко пъти на ден. Сега съм на 28 годиини, тази година ще навърша 29. Знам, че е вреден този начин на живот, с недоспиване, лошо хранене, много стрес ама какво да се прави и това ще премине. Планираме и второ дете, като знам че е важно и за втора бременност да отслабна преди това, та ще направя всичко по силите си.
Ааа и да допълня като се грижа за дъшеря ми и тя примерно е болна, обикновено нямам никакво време за себе си, макар, че колкото повече пораства, толкова се подобряват нещата. Много е лошо  като спазвам режима на хранене обаче, трябва да се храня начесто, а като я гледам нямам това време и хапна сутринта, после чак към 4-5 имам време да ям нещо и до тогава вече съм примряла от глад и трудно се задоволявам с нещо без въглехидрати, за да имам силици да тичам по нея и да  я разнасям. Абе както се казва мога да мрънкам цял ден, не е лесно да си родител.