Майски бебета 2019г. Тема 1

kaто сме на вълна ''перфектната тиквичка'' да ви питам нещо.Моята майка е произвела 2 био тиквички на вилата им.  Искам да са за бебето, но ще го захранвам след 5-10 октомври. Как да я съхраня, нямам опит в консервирането. Едната ми идея е да я нарежа и на пакетчета да я замразя. Ако някой знае моля да сподели.

Да, най-добре я натежи и замрази.
И аз ще повторя мантрата на другите майки -не се впрягайте, кой кога се върти, пълзи, яде и тн. Това че едно бебе се е завъртяло на 3м, а друго на6 м въобще не значи че първото ще завърши медицина със златен медал или ще отвори собствен бизнес и ще е милионер на 30г, а второто ще мете улиците. Някои правят някои неща по-рано, а дргр фг ймо-късно. Сестра ми например не пролази въобще - направо тръгна да ходи. Сещате се как като не лазеше на 9м всички баби/комшии/магазинерки оплакаха детето все едно ще е бавноразвиващо се цял живот, а после като проходи на 10,5 м същите тези хора я обявиха за гении.
Каката се обръщаше чат чат на 2м, но реално започна да го прави съзнателно на5,5м. Сега бебето не се върти още (4,5м), но пък се опитва да пълзи от 3 седмици.
А колкото до захранването -аз имах голям късмет с каката, надявам се да ме огрее и този път. Първото ми дете се захрани с всички зеленчуци и плодове без проблем и до ден днешен (4г и 10м) са й най-любимата храна. Имаше периоди на 1-2г ядеше предимно броколи на пара. И да, хващала съм се да произнасям реплики като "Докато не изядеш този кроасан с шоколад няма да ти дам броколито", или " първо мъфина и тогава за награда боровинките" - всичко това пред дерящо се от рев дете ...и да ви кажа честно нямах успех -получи си броколито и боровинките. Но тогава проблема беше , че не ядеше въглехидрати - никакви картофи, хляб, банани, ориз, спагети и тн. От плодовете най-вече киселите ядеше.. иначе месо, риба, мляко яйца никакъв проблем. Бях се докарала да правя солени мъфини с броколи (бляк) и други странни комбинации.
Е, прояде шоколад на 3г, ама и сега за вечеря въртя зелен фасул, грах и броколи с някакъв протеин (месо, риба, тофу), салата на корем и се радвам ако хапне хляб. Ако в този момент си мислите ", перфектно, какво се фука тая", ще ви изброя недостатъците на това ултра здравословно хранене: когато детето не яде пица (а аз обожавам), спагети, хамбургер, торта стои гладно на всички детски рождени дни. Като я пратя на гости при приятелка, родителите се притесняват че не яде нищо, а сега и училищния стол им дават предимно някакъв вид паста и тя кара цял ден на малко салата и шепа ядки, които съм й дала. Не е злояда, но въпреки това отслабва и незнам как да й набавям нужните калории само на вечеря и закуска. Така че и прекалено хубавото не е на хубаво

Аз в бънджи не бих го сложила преди 6 месеца. Много хора ги слагат и към 4, 4 и половина, но всеки си преценява. Някои пък съвсем го отричат.

Koreander, ти направо ме разби! Познавам дете което до 1 ви клас ядеше само кренвирши. Аз много се притеснявам как ще е детето с храната, че баща й има(ше) големи проблеми с храната и се чудя дали няма да й ги "предаде".
Моля, някоя мама да ме светне как се ползва чувалче за сън? Мисля си, че е невъзможно да го ползвам. Не мога да си представя как ще сложа заспалото бебе по гръб в кошарата и ще започна да я закопчавам с презрамки и ципове и това без да се събуди? Това сигурно работи, ако детето заспива само в леглото? Много се отвива нощно време, намирам я на другия край на леглото напречно, одеалото изпаднало някъде по пътя... лятото не беше проблем, ама вече става студено.

Не се ли слага бебето в чувалчето преди да заспи, или, ако е от тези дето не се будят, евентуално след това. Аз си го представям да го слагам моето шило в чувалчето и после да я успивам. Иначе и аз мисля да взимам, защото сутрин, а и през деня като спи, я намирам във всякакви пози, всичко изритано, събрано на топка и прочие...

Аз пък съм в нещо като депресия поради наближаващото захранване. Упорито отлагам и не искам от 2 седмици само за това говоря с всяка приятелка, която има дете(дори и то да е 4 клас аз питам как е било захранено) имам чувството, че веднъж като почне това захар и всичко после ще ми е по-трудно сега е лесно - давам млякото и съм спокойна, че няма глад. Може би всичко идва от това, че съм супер злояда и адски много подбирам какво да ям Има ли някоя друга мама като мен?

Аз го сложих моя в бънджи от 4+,за по 5 минути го слагам като ми изпопадат чисто ръцете или избеснее в слинга.В чувалче го слагам преди да заспи,но ако е заспал е още по-лесно,тъкмо няма кой да ръкомаха,дърпа и рита всичко пред очите си.

Ако искате да ползвате чувалче се започва докато са малки и да свикват. Аз опитах към 10-11 месеца и беше пълна катастрофа. Тя ставаше, спъва се, пада в леглото. Абеее бързо го махнах. 3 години ставах да я завивам. А баща й до ден днешен 😂 я проверява
Имам много приятелки, които са доволни от чувалите. Даже има и големи, до 6-7 годишни могат да спят в такова

Баткото за първи път на пет месеца го сложих и беше страшна драма. От тогава спи само в чувалче с крачоли. Бебето доввчера ще го пробвам..пък да видим.

Аз в началото бях толкова гламава, че не знаех какво е чувалче. Имах едно от приятелка, но си мислех, че това е за зимата за излизане в количката. В един разговор с нея тя нещо ме питаше дали ползвам спалното чувалче и тогава ми светна лампата, че това не е за излизане, а за спане. Веднага с е направих, че си го знам по принцип, де. Но като разбрах какво е от тогава е само с чувал до 3.5 г,когато вече го отказа за мой ужас. Сега е вечно развит. Лятото както и да е, но зимата... Взимала съм най-дебели зимни чулчета от Jojo Maman Bebe и едно имам от Ейнджъл Бейби. Сега за малкия купих едно от Лидл.
А за захранването (темата на месеца) - аз бях много прилежна в началото. Дава се там морков, 2-3 дни само морков. После постепенно прибавяш картоф, докато не стане само картоф. И тн. Но на третия продукт, който въвеждах това ми се видя досадно и започнах да си ги вкарвам направо от раз. Днес морков, след 2 -3 дни картоф. В последствие и това ми се стори доста муден процес. Викам това дете ще го захранвам до предучилищна. И започнах всеки ден по нещо ново. Или поне като съм набавила въпросното нещо ново. Понякога и по цяла седмица нищо ново не съм давала. И накрая вече съвсем през просото някакви безобидни неща и по 2 на ден съм ги вкарвала. 
nikolaja, злоядството е неизбежно. И най-сговорчивите и коопериращи бебета преминават през него. Не се страхувай. Опитай. И дори и да се оформят от рано храни, които не ги иска,не се отказвай от тях. След време пак ги предлагай. Променят им се вкусовете. Моят батко с почти религиозен фанатизъм преследваше и изяждаше всеки банан, който се изпречеше пред него в продължение на 2 години. Сега не иска банани. А и на тази малка бебешка възраст лесно се подлъгват. Все още позволяват ние да контролираме нещата. Ако толкова много се запъва, пускаш песничките от ютуб и буташ лъжиците. Мили дами, не повдигайте вежда тук и не казвайте "О, аз на моето дете няма да пускам ютуб, за да яде". Не сте стигнали до такъв момент на отчаяние. За това. Аз го пусках заради кукото обаче, не заради храненето.

Момичета, на някоя от вас бебето да мънка постоянно 🙄Че от няколко дни само едно странно монотонно мрънкане тип - ъъъъ, еее, но по цял ден 🤔
П. С.
Може ли да помоля момичетата от вас, които са спрели с кърменето без да пият хапчета, да ми пишат на ЛС. Имам няколко въпроса, мерси предварително ❤️

Моя си хленчи постоянно.Предполагам иска да направи нещо и се нервира,че не го разбирам,че да му угодя.Стига да не са стенания от болка не му се притеснявай,така ще си развие и говора по-лесно.
До преди да имам дете и аз бях от тези дето казват"ооо аз на моето дете никога няма да му дам телефон ,докато е малък",ела ме питай сега дали бих дала.Набавям си 5-10 минути спокойствие с телефона.Включа му нещо да му бръмчи и като се загледа и е мир.Но естествено съм против да се даде тоя телефон и да го оставиш без надзор,че не се знае какво ще тръгне.Специално пък на по-голямо дете и само може да почне да си търси простотии.Аз като голяма съм пускала отвратителни клипове от които не съм спала по седмици,ами малко дете ходи го успокоявай.

Без да се обиждат мамите с първо дете -  понякога обожавам да слушам, аз това няма да позволя/направя/дам и рано или късно си пренебрегват заканите. Колкото по- фанатизирано е изказването,  толкова по-лошо им се връща.
Цял живот ще помня как се опитаха да ме обвинят, че първото ми дете е боледувало, защото не съм го кърмила достаъчно дълго, второто щом го отбивам по същото време ще стане и то болнаво. Как тя кърмейки до не знам кога и после захранила го с не знам какво си до сега не й е боледувало. Е тръгна на детска и всичките й твърдения се сринаха. А второто ми дете боледува толкова леко, че сега въпросната мама, мълчи като сом за великите си твърдения.

Аз така се бях заканила с бибата. Сега какво ли не правя да я дам, а тя не я взима изобщо.
А за телефоните само се чудя как ще я опазя, ама ще видим в този свят на технологии е почти невъзможно. Но ми е много неприятно като видя зомбирано дете в телефона с часове...
Първи опит с чувалчето - 3 секунди да осъзнае, че не може да си вдигне краката нагоре и последва ужасен рев, ще пробвам още няколко пъти в по-заспало състояние и евентуално ще пробвам с такова с крачоли. Но не бих рискувала да я взема на ръце с тоя чувал. Почти съм сигурна, че ако се завърти или мърда повече ще я изпусна. Да не говорим ако нещо трябва да си я прехвърля в ръцете в друга поза, че тя понякога з аспива на рамо, понякога на люлка...

Абсолютно подкрепям твърдението, че заканите на майките, които "това няма да направя и онова няма да дам" се връщат с гръм и трясък. От личен опит го казвам. Зарекох се, че няма да го свиквам на ръце и ще кърмя до годинката. Мога да Ви кажа, че малкия иска само на ръце понеже с баща му постоянно го носихме, заради коликите и хернията и в момента и количката не признава почти, нито раници и слингове. И сега като ме види някой и ме пита защо е на ръце в парка, направо откачам. Ми що? Защото свикна и искам, не искам нося, ако се разплаче за ръце. ММ пък отговаря с "Защото решихме да го носим докато можем." И аз реагирам така:🤯. А за кърменето си беше провал от всякъде. 2 месеца и минахме на АМ, а бях страшен противник, ама няма как детето като е гладно, а моята кърма едва леко капеше. Така, че нека не се заричаме за неща, за които не знаем дали ще можем да изпълним. 😁 И въпреки всичко, Малчо е супер усмихнат, било то и на ръце, а за мен това е най-важно.