Мартенската ни дружина чака Новата година

Здравейте!
Сега видях ,че вчерашния пост нещо го няма, явно не съм го публикувала
Ренюга, и аз къто останалите ще ти кажа - търпение му е майката и мноооооого търсене. Дано скоро се похвалиш с нов дом
А сега да ви кажа за нас - първо искам да подчертая, че аз изобщо не се шашкам какво са ми казали някакви баби и лелки. Напълно подкрепям Лулумба, че в тази възраст децата се развиват строго индивидуално и няма за къде да "бързаме". Да вярное, че децата, които посещават градини и ясли искат или не са принудени да се хранят сами, да се обличат и т.н., но аз не се притеснявам, че Алекс вси още не прави всичко това сам.
Има и нещо друго - смея да твърдя, че момчетата по-трудно и по-късно се приучават да се обилат/събличат сами, а също и да се хранят самостоятелно. Не, че не искат - просто така са устроени 
Алекс яде сам само когато му е кеф най-често го храним ние, че иначе гладен ще стои. Дрехите не ги сваля даже, а какво остава за обличане... Но пъг говори като радиостанция. По-точно не млъква, което мен вече ме съсипва. Все по-трудно го приспивам, защото не мога да го накарам да млъкне. Не мога да се вредя да му почета малко. Все ме прекъсва той да каже нещо и така до безкрай. Цветовете познава всичките, но не е моя заслугата. Батко му го научи. Общо взето знае доста магарии от батко си. Даже и леки псувни /не от най-грубите/
Намирам голяма разлика в развитието на второто дете в дома. Просто научава от батко си неща, които смятам, че не са още за него, но имитира и това е то
Най-ми е притеснено, че навън като излезем не желае да играе кротко - все тича на някъде, катери се /и то екстремно/ и аз стоя залепена за него.  Другите майки по пейките стоят, а аз все пазач го играя И изобщо не се трахува от колите - колко говоря - не ме слуша, засилва се нанякъде да тича и може и на улица да изкочи - все на четири са ми очите. От което вече ми се вие свят Палавник е общо взето
Вчера се събираме от форума майки и дечицата на една от тях са 8 и 9 годишни. Ние приближаваме и майката казва "Ето ще има мъници за гледане" и двете каки казват леко притеснени "Оооооо ама то най-дивия идва"  мдааааааааа трудничко е - поне се радвам, че не посяга вече да бие дечицата /не смея да се похваля още, че да не започне пак /.

Незнам, дали Марти е самостоятелна или не, но много неща обича сама да ги прави, за други пък аз й помагам. Може да си обува сама обувките и чорапите, но аз го правя, защото винаги бързаме и нямам време да я чакам Блуза не може да си облече, само вкарва главата в отвора и до тук. Панталоните и гащите си ги сваля за пиш и след това ги вдига. Може да се съблича, но с блузата се справя много трудно. С душа може сама да се облива, даже много обича и сама си мие ръцете. С храненето по-трудно се оправяме, защото тя вечно не е гладна Но, ако хване лъжицата може сама да се нахрани с малки разливания, с вилицата също може да си боде, но в повечето случаи аз го правя, докато тя се занимава с нещо, за да мога да я нахраня. Памперса го слагам само, докато спи, макар, че тя постоянно го сваля и не го иска вече, но, докато спи се изпуска и като почна да я преобличам и сменям чаршафи, се събужда и настава рев, защото не си е доспала.  Смятам, че детето си се развива добре за възрастта и въобще не се притеснявам. В яслата децата гледат едно от друго и копират, може би затова са по напреднали
Всяко дете си е индивидуално и това, че например, моето все още не оцветява( досега не го е й правила де ) не означава, че е по- изостанало от другите, тя пък сигурно може нещо, което другото дете не може. Затова аз не се притеснявам
Сега да се похваля . Намерихме си къща днес, ходихме да я гледаме и я одобрихме. След ремонта ще стане супер. Хубавото е, че е на страхотно хем централно, хем тихо място, хем и до моите родители Имаме право на строеж и да я разширим и да вдигнем още 1-2 етажа( в момента къщата е 80 кв. и с 300кв. дворно място) и решихме да включим и лелята на мъжа ми, която заедно с мъжа си ще си вдигнат втория етаж и ще си направят отделен вход. Така и за двете семейства ще има самостоятелно място за живеене. Нас много ни устройва, защото те по- принцип са в Испания и в близките 5-6г. няма да се върнат да живеят в България, а пък са и много приятни хора и не на последно място, ще ни излезе малко по- евтино В 18.00ч. ще се сключва предварителния договор и вече нямам търпение Дано се окажат свестни хората и не се откажат в последния момент

Хайде отзад напред. Reniuga, честито за къщата. Много се радвам, че сте намерили това, което сте търсили. Сигурна съм, че ще стане прекрасно място за живеене. 
Джони, това със соченето на "лошото" дете мие до болка познато. Е, не се е случвало да си прибират децата от площадката като се появим - поне не е от нашата, тъй като там всички се познават и са вече сработени и си играят много добре. Но има една наблизо, където щом заведа Теди и настава лека паника. Покрай близкия парк, където баба й я водеше като по-малка тя свикна, че всички играчки са общи. Там всяка майка носеше нещо, струпваше се на една камара и децата си избирата да играят с нещо, което не е тяхно. Може и да е същото, което го има у дома, но нали не е собственото, все е по-сладко. И нямаше никакви дрязги. Напротив - играят си чудесно. Но когато имаме малко време аз или майка ми водим Теди в близката градинка до нашата, че нашата сутрин е много слънчева и не става. А там повечето майки са на принципа: нашето си е наше, и не се дава. А Теди всичко дава без проблем. Но и иска да взема. И днес като си тръгвали с баба си, едната майка казала ядно: "Какво агресивно дете, без капка възпитание!. Та такива работи. Никога не може да се угоди на всички. Радвам се само, че на други места - повечето места, децата си се разбират и играят чудесно.
Мариета, ние с яденето почти нямаме никакви проблеми. Като изключим факта, че нашето е стръвница и налита на месо здраво, няма проблем. Тя ако може цял ден само мръвка може да яде. На вечеря и Теди изяжда половин кофичка кисело мляко. Не че не може и още, но става вече прекалена лакомията. Плодовете ги яде само на сок с изключение на ябълки, круши, грозде и диня. Зеленчуци може да ръфа директно, обожава ги. Общо взето не е сложно дете за изхранване, но от постоянното тичане нищо не й се лепи. То и така е по-добре, де.
Момичета, аз ще ви изоставя за една седмица, че утре заминаваме за Виена. Мъжът ми има концерти в Прага и Виена и смятам да го придружа. Първо ще ходим до Виена, после ще ни карат оттам с кола до Прага, където ще остане едва 2 дни, и пак ще ни върнат във Виена. Този път смятам да видя нещата, които пропуснат предния. Дано да остане достатъчно време. Ще ви разказвам като се върна. Това е един от любимите ми европейски градове.   

Здравейте момичета 
Ренюга, честито за къщата - дано този път всичко мине без проблем. Аз всеки път буквално се изприювам, когато ми педстои покупко-продажба на жилище или кола. Винаги се получават някакви екстремни ситуации, пък и аз съм си малко параноична на тази тема и винаги имам едно наум, че някой юе се опита да ни извърти. Но миналата седмица купувахме кола за сеестра ми и за пръв ът ми се случи всичко да мине абсолютно безпроблемно. Пожелавам ви и на вас всичко да мне по вода с нанасянето в нов дом
Аз най-накрая си купих нов компютър за вкъщи и си писнах нета, така, че ще ви навестявам по-често
Относно различните умения на нашите деца, май всички вече сте стигнали до заключението, че всяко дете си е строго индивидуално. Боби от година вече се храни сам, вече се справихме и с гърнето успешно, говори страшно много без да използва въобще бебещки думи, сваля сам гащите, но за обличане и дума да не става. Може само гащите да свала и вдига, обува сам само сандалите, които са с лепенки, но абсолютно не може да съблече или облече блуза - направи си казва "Не мога" По този повод се сетих за нещо смещно: като купихме кола за лелята и той не може да казва модела (иначе и той като баща си голям автомобилен фен се очертава и разпознава много автомобили вече). Вместо Туинго, казваше тунго и ние много му се смеехеме, което явно го обиждаше и престана да се опива да каже модела. Като го питаш каква кола има леле, казваше "като порасна ще ти кажа" Преди няколко дни обаче просто изведнъж изплю "леля има рено туинго, виж мамо научих се да го казвам".
А забравих да кажа добре дошла на Клаер - пу, пу много ти е сладка малката дама.
Тук съм качила малко от летните ни снимки:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=448&AlbumId=65950

Valery - честит рожден ден!!!
Да си жива и здрава и мнооооого щастлива!!! Бъди обичана съпруга и мама       

ПС: Компютъра да не ти е подарък за рожденния ден

VALERY, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Пожелавам ти да бъдеш щастлива по начина, по който ти го разбираш
Бъди здрава и много обичана!

Честито и от нас, Валери, макар и със закъснение! Събота и Неделя не ползвам компа и пропускам.
Честита къща, Reniqua! Щастлив живот в нея! няма да има нужда да търсите градинки и кафенета, като си имате такъв двор! И аз това чакам, макар и след време...
Мин. седмица купихме една малка пластмасова табуретка, и сега Борис си я разнася из апартамента. Като кажа хайде събличай се да излизаме, домъква, сяда и почва да се събува така! Вчера ми каза, че знаел как се облича блуза/тениска и се пробва, сега работим по това. Много се кефи като вкара въката в дупката на главата, почва да вика "Грешка, грешка" и се залива от смях!
А ние сме тук И тази седмица, та дори до Вторник, другата! Наложи се да остана, а бавачката е в отпуск, има гости от чужина 2 седмици, та сме с баба и дядо! За сега плана е майка ми да дойде в Събота, да покрие половин седмица и заедно да си пътуваме на 20ти за Добрич! Да видим.
Не смея да казвам, да не ми мине котка път, но на 5ти и 6ти ще ходя в Прага по работа, смятам да остана и за уикенда! Да видим! Дано само сме здравички! А и до сега не е бил без мен...Има време. Сега да си оправя паспорта, че имало глоба, като не си го върнал на време, + 60 лв за нов ...
Е, хайде, лека седмица!

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЖЕЛАНИЯТА МОМИЧЕТА! ЧЕРПЯ ВИ ВИРТУАЛНО   
Да подарък е от мама и тати

Това с плодовете и зеленчуците и на мен ми е проблем. Ивета не иска почти никакъв плод - може белена праскова, но само ако е много сладка. От зеленчуците яде краставици и домати, но не всеки път. Иска си от нашата салата, но рядко хапва повече от 5-6- краставички или домати, при това доматите да са белени. Затова пък обича броколи, карфиол и моркови, макар и варени все е нещо. Не знам вашите деца как са, но тя се отнася със страшно недоверие към всяка нова храна, дори и да я ядем демонстративно пред нея. Всичко опитва първо с лизване и едва след това го хапва и то не винаги. Обича шоколад, но нищо друго сладко - което не е чак толкова лошо, де. Но не иска да кусне обикновено прясно мляко - още пие Фризо 3. Не харесва повечето манджи, яде предимно супи. Все още обича бебешките пюрета. Иначе си е яшничка, оплаквания нямам. Как са вашите деца с новите храни?

А напоследък е луднала по принцесите на Дисни - почнах да й купувам списанието "Принцеса" и е обсебена. Говори само за това, че била Аврора, аз съм била Пепеляшка, пък кака й Мина (от предишния брак на мъжа ми) - принцеса Бел. По цял ден гледа "Снежанка" на компа. Донесох й едни шоколади в картонени кутии с нарисувани Бел, Аврора и Пепеляшка и спи с тях. Даже през нощта се буди да ги търси. И само говори, че била принцеса и щяла да целуне принца.  Като я попитах познава ли принц - вика "Да, тати" и побърза да го целуне. Отсега се е размомяла - какво ще я правя отсега нататък - не ми се мисли!

Здравейте!
Клер - много ти е сладка госпожицата   
Лулумба къде се изгуби - чакам те да споделиш за пътуването. Аз не съм ходила извън България освен в Москва и ми е много любопитно да слушам разкази
Чоколина къде се изгуби?
Валери - наистина ти е чудесен подаръка от мама и тати, сега по-често ще си сред нас
Мариета - дано този път успеете с разходката до мама. Стискам палци да е здрав Бори.
Ренюга - върви ли ремонта? Ех какви трепети си спомням бяха когато ние се нанасяхме в апартамента ни преди 6 год...
Сещам се, че днес е Кръстовден - не помня дали си имаме именници в групичката ни, но все пак Да е честит празника на именниците, да са живи и здрави 
Ние днес сме на рожден ден на съседчето. А то е колкото големия ми син, но ще сме с Алекс - моля се само да не пречи на батковците

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ТЕЗИ ОТ ВАС,
КОИТО ИМАТ УЧЕНИЦИ (малки и големи такива ).
Гледам днес като отивам на работа, всички бързат, с букети, накиприли се малките госпожички, големите пък дето се "момеят" ... Пълно беше и кафенето до завода с ученички и ученици. Баби трепетно водят малки ученици и те...
Една малка госпожичка най-ме зарадва. Облечена в нац. носия, сигурно за празненство, подскача като птиче...

Айде, лека и спорна, както се казва, учебна година!
 

Мариета - Благодаря
И ние да честитим първия учебен ден на всички ученици от нашата темичка - само шестици да носят 

Здравейте момичета 

Джони, за изгубване се изгубих, ама съвсем в истинския смисъл. Но някъде из Чехия. Пътуването ни мина почти добре. После ще обясня защо почти. Първо пристигнахме във Виена, настанихме се и имахме всичко на всичко по-малко от половин ден, за да се пошляем до катедралата Свети Стефан и обратно. На следващия ден с един баварец на нашето посолство с GPS-система потеглихме към Прага. Пътуването беше повече от прекрасно, а в Прага направо се влюбих. Това е може би най-красивият град, който съм виждала. Имаш усещането, че си попаднал в приказка - с всичките й кулички, изписани сгради и т.н. Невероятна красота, искам пак.
Концертът на мъжа ми беше в старинен замък от XIII в. и мина повече от прекрасно. На следващия ден разгледахме центъра, разходихме се по Карловия мост и решихме да си тръгваме. Но на път за Виена рекохме да се отбием през малък туристически град - Кутна Хора, известен с единствената в света църква-костница. В нея всичко: олтар, полюлеи, арки и т.н. е направено от човешки кости. Звучи малко гадно, но е страхотна гледка. Заслужава си.
Може да видите на:
http://www.pragueholiday.cz/kutna-hora.php
За съжаление лични снимки от вътрешността нямам, тъй като е забранено снимането.
Дотук всичко мина добре, но после поехме по един междуселски път към магистралата, която води за Виена, за да се прибираме. И някъде из дълбоката чешка провинция GPS-системата ни показа среден пръст. Умря като за световно. А ние: без карта и с шофьор, който е бил само в Прага, при това веднъж и не по този път. В най-близките села никой не говори никакъв друг език освен собствения. В крайна сметка се добрахме до някаква бензиностанция и си намерихме карта на страната. В резултат от обикалянето на южна Чехия насам-натам успяхме да опознаем и вътрешността на страната, която е също толкова красива като Прага. Но пристигнахме във Виена чак в полунощ, капнали от умора.
На следващия ден беше концертът във Виена, на който под строй пристигна цялото наше посолство, хора от Виенската община и прочее важни особи. Мина още по-добре. Лошото беше друго - точно в паузата, ни се обади наш много добър приятел, за да ни каже, че същият ден е починала кумата ни. На 36 години, от рак, само за 4 месеца. Кумовете ни са съученици на мъжа ми от музикалното училище, с кума ни той е приятел буквално от дете. А кумата ни е най-добрата приятелка на пианистката, с която мъжа ми свири в Прага и Виена. Просто незнам как имаха сили да завършат концерта. Оттук нататък останалите два дни, които прекарахме във Виена минаха много потискащо. Още не сме се видели с кума ни, но тъй като преди 2 години погребах баща си, знам какво му е на душата. И ми е ужасно мъчно. Голямата мечта на кумовете ни беше да си имат детенце. И двамата имаха проблем и опитваха над 10 години да заченат ин-витро. Стигнаха и до Германия в опитите си. Накрая тя почина от рак на яйчника. Още не мога да осъзная, че всичко това се е случило. 

lulumba, много съжалявам за огромната Ви загуба, всичко това е толкова нелепо
Стана ми много тъжно, толкова млада жена и неосъществила мечтата на живота си, да стане майка Дано намери тази утеха, там горе, която е търсила в последните години

Леле Лулумба направо ме стресна... толкова мъчно ми стана за твоята кума - моите съболезнования
Наистина е тежко да загубиш близък човек, а още повече когато е млад. Разбирам те напълно и си представям в каква емоционална дупка си сега. Не е лесно да ти се обърне всичко пред очите и ... да остане всичко същото ... прощавай. Иска ми се да те успокоя, но не намирам думи. В такива моменти ми се иска да вярвам, че Нангиала съществува и нашите близки са там, някъде в черешовите градини и са добре...
После ще пиша пак. Извинявайте.