Разпределяне на разходите при живеене заедно

  • 18 049
  • 526
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 3 865
Според мен преди брака и преди да му е родила деца е fair enough да се направи някакво разпределение на разходите. Но когато има семейство и няма причина доходите да не бъдат общи, отделно той си е получил децата, заради които най-вероятно се е оженил (така поне са повечето хора) тогава жената си в пълното право да изисква мъжът да я издържа (не казвам да и задоволява всички пришевки,а  само базовите. Ако иска да си прави ноктите, сама да си изкара пари.)  - тя си е свършила основното женско  предназначение - да роди и гледа деца, най-вероятно и домакинства, сега е негов ред да си свърши  мъжките задължения - все нещо и той трябва да върши в крайна сметка при положение, че всичко останало тя вече е свършила.
Личният ми опит сочи, че повечето мъже нямат усета да се грижат  особено за малки деца  и не може да се разчита на тях. Не им е заложено в природата и не може да им го изискваме. Но да изхранват семейство и да осигурят покрив би трябвало да им е  заложено и ако и това не може за кво ми е такъв. Да му слугувам и да не ме оставя да спя нощем, без да компенсира по някакъв начин. Да не си направиш тия елементарни и жизнено важни сметки не е безкористна любов, доброта и т.н. а чиста натурална глупост.

# 466
  • Мнения: 18 390
Когато става дума за семейство, разбира се, че мъжът трябва да поема отговорност за него, като цяло. При положение, че жената му е родила дете, той трябва да е готов през следващите няколко години да поеме грижите и за нея, защото тя сама не може да се погрижи за себе си, както би могла, ако няма дете.
Но става въпрос за няколко години... а не цял живот.



А за цял живот, има неблагодарни, недобре платени професии. За да влага наравно, жената трябва да работи извънредно, с което ще липсва от дома. Накрая често става - що си с шапка, що си без шапка, пък някои жени, боркини за равенство го тълкуват като издръжка.

# 467
  • Мнения: 10 352
Ако имам неблагодарна, недобре платена професия, значи явно трябва да се преориентирам?
Като казвам "наравно", нямам предвид, че ако единият изкарва 3000лв, значи и другият трябва да изкарва толкова.

Имам предвид, че и двамата партньори по всяко време трябва да полагат усилия, емоционални, материални. Просто да са част от тази връзка по някакъв начин, а не винаги да чакат на другият.

# 468
  • Мнения: 3 476
В случая на авторката - да трябва да са по равно. И двамата работят, не са все още женени, не са решили да създават семейство и дете. Евентуално при дете за някакъв период може мъжа да дава повече за семейството. Но не детето да е станало на 10 примерно, а аз да виря краката вкъщи, да сготвя една манджа и да тропам с крак, че мъжът трябва да ме издържа, защото съм му родила дете. А има и жени, които и без да са родили пак са така.
И не, не искам да работя каква да е работа, за да успея да сложа филия хляб и маргарин на масата, това в случай че с мъжа ми стане нещо. Искам да имам стандарт, но за да го имам АЗ трябва да си размърдам задника. Не се пъна да доказвам нищо, работя от чист егоизъм, защото АЗ искам - искам да работя, харесва ми, искам си стандарта, искам си независимостта и т.н.

# 469
  • Мнения: 3 865
Що па да не е за цял живот, ако не му изисква свръх усилия. Но и тя трябва да харчи разумно и да му слугува, за да се чувства и той човек, оценен, обичан и обгрижван.
Виж - ако му изисква да я води по заведения, да плаща за чистачка докато му харчи парите по заведения с приятелки за процедури - тогава няма да стане. За съжаление има и такива женици

# 470
  • Мнения: 18 390
Ами и аз същото казвам, Elunaria, затова - стига с туй равното Simple Smile

# 471
  • София
  • Мнения: 20 847
А за цял живот, има неблагодарни, недобре платени професии. За да влага наравно, жената трябва да работи извънредно, с което ще липсва от дома. Накрая често става - що си с шапка, що си без шапка, пък някои жени, боркини за равенство го тълкуват като издръжка.
Това се отнася и за мъжете или те нямат право на грешка?
Да се чудиш как мъжете-лекари/учители си намираха жени по соцвреме, но тогава нямаше бг-мамма и нещата ставаха по любов. Или другият вариант, да цитирам майка ми - сестрите само дебнат да хванат някой доктор Simple Smile

# 472
  • Мнения: 178
Имам приятелка, живее от няколко години с едно момче, което я ''издържа'', тя живее в неговия апартамент и той плаща режийните и храната, не му е давала никога пари за тях. Обаче тя готви, чисти, зимата седи в стаята с яке, защото той заключва дистанционното за климатика, за да не хабяли ток, търпи всичките му обиди, унижения, агресия, слугува му, не правят секс изобщо, защото той й повтаря, че е дебела и гнусна (тя тежи около 55кг), търпи много сериозни негови чести шизофренични изблици, винаги е до него да го успокоява за всичко, въпреки че той я обвинява за неща, които дори нямат общо с нея, от години не проявява никаква близост или топлота към нея, ако се опита да го прегърне й агресира винаги, дори и пред хора, никога не я извежда никъде, не ходят по екскурзии, не ходят по заведения, ако се случи е много рядко и по някакъв случай, не й помага по друг начин финансово, услувжал й е няколко пъти с много малки суми (20-50лв) и тя му ги е връщала. Тя плаче ежедневно и е в тежка депресия, наскоро й откриха и тумор, общо взето се съсипа, прилича на развалина и фиизчески и емоционално, а момчето си е чук, чувства се прекрасно и си хубавее, невлагайки абсолютно нищо емоционално в тази връзка, но пък видиш ли - плащайки сметки! Момичето има къде да отиде, работи си, има си доходи, не го търпи от немотия, а от страх, че няма да срещне друг. Така че емоционалното даване в някои случаи излиза много по-скъпо от финансовото.

# 473
  • Мнения: 18 390
Аааа, не, всеки трябва да си търпи последиците от личния избор. Въртите-сучете, все към зависимости я карате.

# 474
  • София
  • Мнения: 20 847
Ако ми открият тумор, това ще ме накара да преосмисля ценностите и приоритетите си и дали ще срещна друг - ще ми е последна грижа.
Чак ми звучи като пързалка

# 475
  • Мнения: 178
Ако ми открият тумор, това ще ме накара да преосмисля ценностите и приоритетите си и дали ще срещна друг - ще ми е последна грижа.
Чак ми звучи като пързалка
На емоционалните и романтични натури не им е последна грижа дали ще срещнат друг, а обикновено им е първа при всякакви обстоятелства. Туморът е доброкачествен и не може да се оперира, поради местоположението, така че е направено вече всичко възможно по въпроса с лечението. А когато човек чуе подобна новина, най-много има нужда от партньора си. Тя разви и други заболявания, които не ми се коментират, за които според мен голяма роля изиграха нервите и психическият тормоз. А с влошено здраве, пък няма никакъв шанс да си вдигне самочувствието, да се осъзнае и да го напусне, още повече се сдухва, че никой няма да я ''вземе'', а той не пропуска да й навре в лицето, че не е перфектна. Нейният приятел реално няма планове да прави семейство с нея, те просто си живуркат, докогато му е удобна. Но пък нали плаща сметките....значи трябва да го боготвори Smiley
А ти какво ще преосмисляш в определени житейски ситуации не знам, но първо изчакай да ти се случат и после реши, че може да се изненадаш от себе си. Никой не е застрахован от това да се почувства слаб и безпомощен и да се вкопчи в някой неподходящ.

# 476
  • Мнения: 22 510
Е това си е мазохизъм и за мен е свъсем различен проблем.

# 477
  • Мнения: 17 412
Тя няма ли възможност да плаща тока поне ?
Как ще стои с яке ?
Това наистина е мазохизъм- за сметка на здравето и самоуважението.

# 478
  • Мнения: 3 476
Скрит текст:
Имам приятелка, живее от няколко години с едно момче, което я ''издържа'', тя живее в неговия апартамент и той плаща режийните и храната, не му е давала никога пари за тях. Обаче тя готви, чисти, зимата седи в стаята с яке, защото той заключва дистанционното за климатика, за да не хабяли ток, търпи всичките му обиди, унижения, агресия, слугува му, не правят секс изобщо, защото той й повтаря, че е дебела и гнусна (тя тежи около 55кг), търпи много сериозни негови чести шизофренични изблици, винаги е до него да го успокоява за всичко, въпреки че той я обвинява за неща, които дори нямат общо с нея, от години не проявява никаква близост или топлота към нея, ако се опита да го прегърне й агресира винаги, дори и пред хора, никога не я извежда никъде, не ходят по екскурзии, не ходят по заведения, ако се случи е много рядко и по някакъв случай, не й помага по друг начин финансово, услувжал й е няколко пъти с много малки суми (20-50лв) и тя му ги е връщала. Тя плаче ежедневно и е в тежка депресия, наскоро й откриха и тумор, общо взето се съсипа, прилича на развалина и фиизчески и емоционално, а момчето си е чук, чувства се прекрасно и си хубавее, невлагайки абсолютно нищо емоционално в тази връзка, но пък видиш ли - плащайки сметки! Момичето има къде да отиде, работи си, има си доходи, не го търпи от немотия, а от страх, че няма да срещне друг. Така че емоционалното даване в някои случаи излиза много по-скъпо от финансовото.
Това вече е съвсем друго - това не е свързано с финансовата тема, а по скоро, че мъжа я е смачкал психически. Не е много уместен пример. Но да, много мъже първо ти казват, че няма нужда да работиш, той ще те издържа, ще се грижи за всичко и после се почва с тормоза. Това е капан и после измъкването е трудно, защото трябва да се пребориш с насаденото, че не те бива за друго освен да си домакиня и че никой няма нужда от теб.  Да пребориш и страха да излезеш от вкъщи и да започнеш работа, да се срещаш с хора. И всичко това докато човека, който трябва да те подкрепя и ти е най близък, продължава да те мачка.

# 479
  • Мнения: 178
Примерът беше даден относно това, че не е задължително човек, който плаща общите сметки финансово да е прецаканият. Ето случай, в който момичето не се набутва финансово за общото благо, но е много по-прецакано.

Общи условия

Активация на акаунт