Отговори
# 90
  • Мнения: 50 636
Никакъв психопат не е, класически случай си е, точно е било вик за помощ, а сега вече и навик. На първо място бащата не е никакъв баща и от там нещата тръгват надолу, толкова класическа ситуация, абсолютно клише
Остава да се роди и второто златно яйце, и ще е напълно като по учебник и ще се допълни картинката
Като живяла в такава ситуация от страна на децата- ще им направите услуга да си загърбите злобата и егоизма и да посетите малко специалисти семейно, да си смените мисленето и поведението, и да работите с детето, със себе си, па тогава да раждате още едно.
Жалко е, че в 21 век, при всичката информация, примери, помощ, хората живеят така
За вас е пореден мъж, но за детето е единствено детство, което влияе за цял живот. Уви, не го приемате като семейство и не искате наистина да му помогнете, бащата и той.

# 91
  • Мнения: X
Абсолютно съгласна с последните две мнения - да се изкарваш жертва на 9 годишно, което само е жертва, е абсурдно, удобно обръщайки погледите към колко ужасно се държи то, отколкото към какво го е направило такова. В ситуация, където никой не го иска - ни майката, ни бащата, ни пък е желано в семейството на баща си, какво очакваш от него - да е благодарно, любвеобилно и безпроблемно? И въпреки това упорито се буташ там, мислейки начини как да се оттървеш от него, та да не се занимавате с последствията от немарата и неглижирането. И естествено искаш да родиш дете на тоя индивид, мечтаейки как ще го промениш и направиш сносен баща, докато собственото му първо дете е захвърлено на произвола, така че нито любимия, нито ти да трябва да се занимавате с него. Приказно!
ПП: който го е страх от мечки, не влиза в гората. Мен самата ме е страх, така че никога доброволно не бих се поставила в подобна ситуация

# 92
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 124
Авторката казва,че бащата няма много време за детето и основно тя се грижи за него.
Значи бащата хем иска детето,хем втората жена да го гледа.
Ми да намери време и той.Или да поиска помощ от баби и дядовци.Какво значи не искал?
Втората жена не може,а и не е длъжна да поеме изцяло грижите за детето.
Майката на детето,за да не го вземе,явно не и е много розово положението.В чужбина не растат пари по дърветата.

Авторката вероятно няма собствени деца,а това също има значение и усложнява ситуацията.
Нейната грешка е,че изобщо се е съгласила да играе ролята на мащехата.
Сега или трябва да приеме ситуацията,защото явно майката не е стока или да накара таткото да поиска помощ от баби и дядовци или брака и ще се разпадне .

# 93
  • Мнения: 146
На мен и друго ми прави впечатление,авторката иска да накара майка му да си поеме задълженията. Добре няма лошо, но след като тя отказва, да накара баща му да си ги поеме. И двамата имат равни задължения към него. Скръцни му със зъби и му кажи да се погрижи за детето си. Или не искаш да влизаш във конфликт с него и да си разваляте отношенията? Много по-удобно е да го прехвърлим на майка му.Ако решиш и ти да му родиш дете, ситуацията ще се влоши още повече, ще дойде и жестока ревност към новото дете и може и още по-страшно да стане. Мен ако питаш, събирай си акъла и изчезвай и си търси нов мъж.

# 94
  • Мнения: 1 432
Alexa1991, той е недиагностициран, но учебникарски пример за RAD и ODD. Родителите му бягат като дявол от тамян от това да започне сериозна терапия, пази боже да не се разбере в града, че ходи по лекари. А аз нямам права да инициирам терапия и така.

Аз съм в няколко чуждестранни съпорт групи за родители на такива деца и съм наясно в какъв батак кисна в момента. Има много случаи включително на убити мащехи, нападенията не са рядкост също. При нас нещата не съм оптимист, че ще развият в посока подобрение ако не настъпи някоя промяна.

# 95
  • Мнения: 17 245
Имаш ли вече някаква стратегия?
Ако майката пак отклони задълженията си, не е ли по- добре детето да знае, че тя не го иска ?
Какво съветват психолозите в  такъв случай ?
Не е ли по- добре детето да знае, че може да разчита единствено на теб и да изградиш някакъв авторитет ?
Все пак, не е толкова малко.
В случай, че останеш в ситуацията. Защото това е абсолютна саможертва от твоя страна.

# 96
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 093
   А майката изобщо имали условия да го отглежда това дете?Това изобщо не се коментира,а само колко е лоша и неангажирана.

# 97
  • Мнения: 1 432
Дами, изобщо не го оправдавам мъжа ми и не гледам на него с розови очила.

Той също не може да му стане майка. Баща му е, социално-психологическата м роля към детето в друга. Защо си мислите, че ако почне да го обслужва повече на битово ниво и т.н. автоматично малкият ще се оправи? Детето си иска и плаче за майка си, баща му майка няма да му стане.

# 98
  • Мнения: 1 432
Krasitrud, майката живее в Лондон с бивш свой любовник, който е по-възрастен с 10на години от нея. Работи, но за разходите основно разчита на него по моя информация. Принципно за деца в учебна възраст трябва да има отделна стая, до 12 години не могат да остават сами и прочее. Според мен мъжът й не го иска там, иначе разполага със средства да наемат по-голямо жилище.

Ако няма възможност да го гледа там, в крайна сметка да се прибира. Тук има собствено жилище, ще работи както работи и там и т.н. Детето би трябвало да й е по-важно от мъжа, нали, но само на теория 🤣🤣🤣

# 99
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 124
Ако майката си искаше детето,до сега да го е взела 100пъти.
Не може ли някой да му обясни на това дете,че мама няма възможност да го вземе,защото е в затруднено положение.Нещо такова,по-деликатно...

# 100
  • София
  • Мнения: 34 700
Не е нужно да става майка. Достатъчно е да си влезе в ролята на другия родител, вкл и повече обслужване на битово ниво (както ти се изрази), повече грижа, повече внимание. Той е родител, не е негово право да си гледа детето, негово задължение е. Да го успокоява, когато е нужно, да учи с него, когато и ако е нужно, да играе с него, да го лекува...

# 101
  • Мнения: X
Alexa1991, той е недиагностициран, но учебникарски пример за RAD и ODD. Родителите му бягат като дявол от тамян от това да започне сериозна терапия, пази боже да не се разбере в града, че ходи по лекари. А аз нямам права да инициирам терапия и така.

Аз съм в няколко чуждестранни съпорт групи за родители на такива деца и съм наясно в какъв батак кисна в момента. Има много случаи включително на убити мащехи, нападенията не са рядкост също. При нас нещата не съм оптимист, че ще развият в посока подобрение ако не настъпи някоя промяна.
Е, добре, бе жена, наясно си в ,,какъв батак киснеш,, ама продължаваш упорито да си киснеш там, а! Знаеш, че нямаш капацитета да се справиш, ама продължаваш да стоиш там и да се чудиш как да направиш така, че детето да изчезне! Това дете има проблем, за който не е виновно, но гледаш на него като на развалена стока, дето не трябва да съществува или ако съществува, то да е в някаква паралелна реалност, която да няма нищо общо с баща си или с теб. Нали ти е ясно, че то винаги ще е дете на баща си? А след като ти е ясно що за стока е половинът ти, как за бога упорстваш да стоиш с него? Заради биологичния часовник ли е, кажи ми честно? Защото си решила, че отдавна ти е време за сем. и деца, а с кой ще го създаваш това семейство и какво ще дадете на тия деца не е толкова важно?

# 102
  • Бургас
  • Мнения: 7 000
Направо ме боли за това дете. Cry

# 103
  • София
  • Мнения: 19 454
Дами, изобщо не го оправдавам мъжа ми и не гледам на него с розови очила.

Той също не може да му стане майка. Баща му е, социално-психологическата м роля към детето в друга. Защо си мислите, че ако почне да го обслужва повече на битово ниво и т.н. автоматично малкият ще се оправи? Детето си иска и плаче за майка си, баща му майка няма да му стане.

Първи абзац - не го оправдавам.
Втори абзац - идва и оправданието.

Виж сега, ти на майката не можеш да повлияеш по никакъв начин. Приеми го това.
Оттук насетне имаш няколко варианта: най-нормалният, който явно всички, освен теб виждаме и приемаме, е бащата да си влезе в ролята. Ролята му в случая е на самотен родител. Много от нас са били такива, знаем какво изисква, дори при наличието на следващ партньор в живота. Дори бих казала, особено при наличието на следващ партньор, то тогава нещата стават и по-сложни. Ти очевидно този подход го отричаш, защото във всичките ти писания няма и думичка за това.
Втори вариант, тръгваш си. Факт е, че си се озовала в ситуация, за която ти самата нямаш вина и никой не може да те вини, че си опитала и си се отказала. Нормално е, случва се.

Вариантът, който ти искаш да се случи, просто няма как да стане. Опитай се да погледнеш трезво на ситуацията, да осмислиш това, да го приемеш и да седнеш и да помислиш какво да правиш в рамките на обективната реалност.

# 104
  • Варна
  • Мнения: 14 673
Дайте го това дете в институция, да не пречи на "семейния" живот.
Явно в цялата фамилия липсва интелект и родителски капацитет за нормално възпитание , отношение и среда.
Агресията на детето е ответна реакция на отношението към него . Игнорирането и липсата на любов са най - вредното наказание. Защо не си намерите мъж, без деца ? Вие не желаете да се ангажирате като родител. Отношенията не скъсват с пълнолетието при дете.
Очевадно е делението "мъжа ми" и детето.
Потърсете компетентна, психологическа помощ за агресията му . Не е случайност, че закона вини и предявява отговорност, именно от родителите .

Последна редакция: чт, 27 юни 2019, 12:12 от Viviana91

Общи условия

Активация на акаунт