Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Да, Вероника, но ти си му майка. А тя каква му е? Никаква. И това той го знае много, много добре. Няма никакви емоционални задължения към нея (не знам дали е точни израз, но друг не ми идва в главата, ще ме разбереш). Нито трябва да я слуша, нито да се съобразява с нея. Бащата е този в картинката, който трябва да сложи граници. Тя може да направи много, може да направи всичко, и детето пак да я отхвърли. А авторката няма да е виновна за това.

Благодаря на всички писали от снощи.

Вижте, детето е проблемно не от вчера, само че не са му обърнали внимание и докато са си били още цяло семейство. На 3 години е ударило учителката си в детската градина и когато колежката го е дисциплинирала майката е отишла да вдигне скандал и да иска уволнение на учителката. Директорката е отказала и майката го мести в друга детска градина. Цял живот е така, единствено дете, момче, разглезено до безобразие, без никакви граници, винаги (допреди мен) му е позволявано всичко, само и само да не досажда. Беше дете-цар и въртеше всички на пръста си, който рай с моята поява се прекрати, та е нормално да има напрежение между нас. Наваксаването на изоставане е болезнен процес и когато има примитивни баби и дядо наоколо да коват срещу мащехата и бащата, картинката е ясна.

Бащата е бил "отсъстващ" още преди раздялата с майката. От една страна е работел много за да ги издържа, защото за принцесата работа подходяща все е нямало, от друга е възпитаван, че децата са женска работа, аз 40 години живот според кодекса на дълбоката провинция няма как да изкореня за един ден. Гали го, целува го, лигави малкия като го види, сутрин и вечер за по малко, а възпитанието - друг да се оправя. И двамата искат да са Дисни родители, да се позанимават с детето като играчка, а някой друг да им отнася сериозното отглеждане и възпитание, който цикъл боря да прекъсна аз тази година.

Детето че е проблемно имаше индикации и преди да се съберем, но това не е и необичайно за децата след раздяла. От една страна се надявах нормалната семейна среда да му повлияе положително, от друга майката не спираше да твърди, че ще го вземе, а и не малка част от информацията за това какво е прави я научих постфактум. Ако ми е пречило детето, нямало е да се събера с мъж с такова, а вече после какво, да го изритам и аз ли?

Вижте, наличието на нов партньор на който и да било не означава автоматично влизане в обувките на биологичния родител и отмяна на неговите/нейните отговорности. При двама здрави и прави, работещи родители никой от тях няма право да си прехвърля ангажиментите на който успеят да преебат за момента, а при нас се получава точно това. Не е моя работа да давам безусловна любов, грижа и т.н. на детето, а на майка му, която е трябвало да си направи сметката преди да го доведе на този свят. За детето аз съм чужда и ще си остана такава. Нямам никакви права върху него, морални или юридически, така че няма нищо лошо в това да търся адекватно разпределение на отговорностите. Ето, оттеглих се от родителство и възпитание, и какво?

Март месец ме изрита в корема.

Седмица след този случай ни викаха в училище, защото срещу него и още нялолко съученика имаше пусната жалба от двама съученика за тормоз в Закрила на детето. Класическо, две по-дребни деца, едното с очила. Нашият дърпал назад ръцете на едното "за да види колко болка може да издържи" и прочее подобни.

Април месец нашият с още едно момче държали съученичка, за да може трети да я бие по главата от яд, че спечелила конкурс а те не.

Третокласници са това, ей, хора!

Всеки си прехвърля топката, защото са малки и да "не им се лепва от сега петно" и прочее простотии. Ще продължават така докато не пострада някой сериозно май, но така или иначе аз мерки не мога да взема, защото не съм родител. Според майката било "момчешки работи", бащата уж му говори, ама цикълът с агресията си продължава. Плюс неистови опити да се налага какъв да бъде дневния му режим и как да се води ежедневния ритъм на дома ни, което очевидно няма как да стане да бъде оставено на 9 годишен да решава и командва.

В едно семейство трябва да има търпение и компромиси, но в нашия случай не се стига до движение в положителна посока. Не съм длъжна да търпя някои неща, а и не виждам защо трябва да си съсипя и семейството, и бизнеса заради дете обречено от самите му родители на проблеми докато е живо. Моят ангажимент към него е до 18 годишната му възраст - ако е при нас, разбира се, и то доколкото преценя и имам желание да се ангажирам. А дотогава майка му и баща му трябва да полагат адекватни грижи. И не виждам защо върху майката да не може да се оказва натиск, при положение, че в крайна сметка това си е неин ангажимент, няма да отнасям аз цял живот всичката помия.

И да, виждам как се държи мъжът ми като баща, т.н., не мисля, че ще се промени с магическа пръчка ако имаме общо дете. Не нашето евентуално дете/ца е проблемът в случая, проблемът е, че съществуващото вече дете е нещастно и проблемно и е крайно време който си има кръст да си го носи, а това включва И майката.

Ти си горката жертва на зъл третокласник.
Какво правиш още там? Още повече, че и бащата е минал покрай баща, явно е само оплодител. Защо искаш да създаваш  дете с такъв?

П.П. Ах, тази лицемерна загриженост.
Това дете има нужда от професионална помощ от днес за вчера. След като майката е в чужбина, то едва ли ще я получи там – най-малкото психологът трябва да знае български, което е малко вероятно. Заради това, то трябва да остане при баща си. Няма начин това да не ти е ясно. Въпреки това ти се опитваш да го изриташ, за да не ти пречи.

Продължавам да си поддържам мнението да си биеш камшика. Без да съдя кой прав, кой крив, не виждам възможност нещата в тази конфигурация да ги подобриш ТИ, а явно всички останали нищо няма да направят, защото на тях съществуващото положение им е удобно.

Златен ли му е на тоя мъж, че така си се вкопчила в него? Пари и имоти, както казах и преди, се поделят.

Не си длъжна да търпиш, да. Положението не може да се промени, единственото нещо, което можеш да направиш е да напуснеш този мъж. С най-добри чувства ти го казвам. Тук няма значение кой е крив и кой прав, а предвид изложените факти това е най-адекнатното нещо, което можеш да направиш.

Ако останеш в тази отровна среда ще се поболееш. Бъди егоист, спасявай се. И да, има лоши деца. Направила си много, не се е получило, нямаш вина, нито си длъжна да понасяш повече. Ще те рита в корема, не ми се мисли после какво ще става, ако останеш.

И аз така ги виждам нещата – заварено положение, което не подлежи на промяна. Това са хора с вече изградени мислене, характери, начин на живот.

Бащата няма да се промени като родител, майката на момчето също, а за агресивното момче има надежда, но не смятам, че е работа на Авторката. Освен, ако не е крайна мераклийка да отдели едни време и енергия (сериозни) да превъзпитава подобно поведение, което е най-вероятно обречено, тъй като имаме параграф 22 с фигурата/авторитета на бащата.

Интересно е, че ти, Авторке, звучиш като интелигентна жена, а как се събра с подобен мъж и семейството му?

Ама ти продължаваш от 9 дола вода да носиш и да натъртваш колко ужасяващо било поведението на детето, а това, че е станало такова, благодарение на ,,прекрасните,, си родители, един, от които твоят възлюблен, някак между другото го отбелязваш. Няма лоши деца, има лоши родители, и аз не се сещам за примери на хармонични и стабилни семейства с подобни деца. Поведението му е било вик за помощ в началото, сега вече се е изродило в нещо друго, но то не е виновно, защото не е имало, нито има сега нужните механизми и зрялост да се справи с гадната ситуация. То за възрастен било трудно, та за дете ли... Викаш знаела си за ситуацията преди да се нахендриш - ами когато правиш информиран избор, авторке, после си носиш последствията и не търсиш друг да обвиниш, така е в живота. Ти не обичаш детето, не е твоя работа, а на родителите - да ама родителите и за чеп за зеле не стават очевидно. Ако останеш в тая ситуация какво си представяш, че ще стане - детето ще се изпари в някое друго измерение, та да не ви пречи на бизнеса и ,,прекрасното,, семейство? Викаш ако имате дете, ти е ясно, че възлюбеният нямало да се промени с магическа пръчка, сигурно смяташ, че с немагическа постепенно ще го направиш мечтания баща, ама в това не бил въпросът. Точно в това е въпросът, защото си готова да причиниш на друго невинно дете подобно нещо, удобно зарявайки си главата в пясъка. Защото отровната среда в т.нар ви ,,семейство,, няма да стане цветя и рози след като докарате друго нещастно дете на света, а щастливият татко...познай - ще си е все същият, както с това си дете, макар в мечтите си да го виждаш другояче. Предполагам вече си решила, че ти е крайно време за семейство и дете и гледаш да не изтървеш ,,питомното,, не искайки и да знаеш друго... Ами, каквото човек си направи друг не може да му го причини, а ти вече си си постлала на каквото ще легнеш, така, че си носи кръста

Не искаш да си разваляш семейството. Само че детето на мъжа ти е част от това семейство. Дори да имате общо с него, другото си остава завинаги негово. Не може просто така да го отстраниш от картинката. Да най-добре ще е то да си бъде при майка си, но как ще я накараш като не иска. След като смяташ че не ти е задължение чуждо дете, не ти е работа в това семейство. Бизнеса може да си го продължите и разделени, има си начини за всичко.

Мда, точно.
Заглавието би трябвало да бъде: "Как да накарам бащата да си поеме бащинските задължения?". Само че то не ѝ е удобно.

С писъци бих избягала от тази отровна среда. Изобщо няма да ми пука за бизнеса. А на подобен екземпляр да му родя дете - абсурт!

Без да съм чела коментарите, към авторката - майката на това дете е абдикирала, но по-лошото е че бащата е абдикирал. След като то живее при баща си, то той би следвало да поеме грижите за него и възпитанието и всичко. Ти си бонус и някаква помощ, но не и основния човек. В случея бащата е абдикирал и още по-лошото, че той явно се опитва да настройва детето срещу майка му. За това и самото дете го тегли на там. Горкото иска да бъде оценено, но единия родител го лъже,  другия подклажда огъня.

Всъщност - има деца, които си се раждат зли. Психопатията е физиологична измяна в мозъка, не се оправя с никакви терапии и няма значение с какви родители растеш. Зависи колко е тежко наистина държанието на детето. Според мен също ще започне да посяга сериозно на мащехата, щом влезе в пубертета.

https://www.psychologytoday.com/us/blog/thinking-about-kids/2012 … children-and-evil

https://hbogo.bg/filmi/opasen-sin

Тук вече говорим за психопатии - когато някакъв механизъм в мозъка на даден човек не сработва добре. Само че не мисля, че това дете е такова, по-скоро е тривиалният пример за изоставено на самотек малко същество, което никой не е научил по ПРАВИЛНИЯ начин на граници, зрелост, начини за справяне с негативните емоции, което дете постепенно се оформя като мнооого проблемен и фрустриран човек, благодарение на чудната семейна среда. И оттам се почват (не дай боже) престъпления, залитане към всякакви пороци като дрога, алкохол, хазарт...нататък ви е ясно. Баналната история

Сега и психопат ли го изкарахте детето?
Грам не вярвам на авторката. Тя е от онези хора, които увъртат и нагласяват нещата, така че да са в нейна полза и удобно укрива едни неща, а други преувеличава. Голям човек да играе ролята на жертва на 9- годишно? Айде, нема нужда. Свободна, пълнолетна жена с права и свободи. Ама бизнеса, ама туй, ама онуй. Хора с милиони намират начин да се разделят, пък тя не могла да си разваля семейството. Хем боли, хем сърби. Няма угодия на такива хора. Че и дете тръгнала да ражда, явсно смята, че хубостника тутакси ще забрави за първородното и ще стане баща за пример на златното яйце.