Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Ами, хубаво, съпричастни сме - и сега какво? Преливаме от пусто в празно. Няма как да помогнеш на някой, който сам отказва да си помогне и позволете ми да не изпитвам съжаление към някой който напълно осъзнато се е поставил в кошмарната ситуация, от която много лесно би могъл да се освободи...като просто си тръгне, но тъпо и упорито отказва. Е, трудно ми е да ахкам и охкам от състрадание при това положение, сори. Според мен темата отдавна изгуби смисъла си, ако изобщо е имала такъв и се надявам авторката да поиска ключ.

Уейвче , много са маймуните на клона.
Тя , предполагам, е онагледила ситуацията.
С какво се бори. Ако е борба нейното. Според мен не това лична нейна битка.
Прави каквотоо може.
Ако някой знае как , да дава идеи, а не - да напада колко е грешна.

Въобще някой в темата изказа ли се от личен опит с такъв проблем или всички консултанти са тук само за набиване на канчето?

tays, авторката получи отговор , че мисията и , дори и с благородна цел е невъзможна . Как се вменяват качества на зрели хора ? Първите седем години липсват. Бащата неглижира проблемите на детето си , приоритети - бизнес, кредит. Другата , родила , въобще не искам да я разисквам. Не съществува подобна личност - добър партньор, но лош баща. Авторката ще има вечния сблъсък с противоположен манталитет, възпитание, среда, ценности и семеен модел . Тя търси цивилизовано решение -психолог, свекито ще лее куршуми, че дЯтитО е луднало от зли очи . Аз мисля, че тя ги дотира и е удобна . Тя няма родителски права, а детето не е имало пълноценни родители. Моето мнение е, че проблемите и ще възникват и в други аспекти. Тези тревоги, терзания и решения се изискват от родителите . Бягството не е абдикация , а спасение за нея . Дано амбициите за позитивна промяна не са тип Дон Кихот.

Да се бяга от проблема е най- лесното. И авторката сигурно го знае.
Но приеми , че тя се възползва.
Как виждаш  детето в бъдеще.
Нали цялата тема започна от това как да се помогне на детето?
Авторката си има варианти.

Виви, ще се допиша. Ами явно е жертва, аз не съм и чела други теми. Но го е приела. Да кажем, че се отстоява като личност срещу тъпанарите и си иска статуквото. Бягството е вариант, ако тя така го усеща. Ама тя не пита това.

Ами, добре, изкажи се - аз конкретно нямам личен опит, защото не бих допуснала да изпадна в подобен батак, поради простата причина, че психическото и физическото здраве са ми твърде ценни. Егоист съм, кво да ме правиш. Казах кой мисля, че е единствения изход в случая. От мен толкоз.

anie11,
Разгеле.
Кажи- това не е за мен и подмини.
Сто поста на хора без конкретика в отношението. Защо.
То и аз не съм била в ситуация, не зная изобщо колко съфорумки са били, ама не тормазя жертвата, а се опитвам да  я разбера.

Ами след като си признавате, че сте егоисти и не бихте попаднали в такава ситуация, с какво право обвинявате  авторката, че не искала детето, гледала как да се отърве от него и т.н. Вие колко чужди проблемни деца отгледахте, че сте толкова смели? Нямам предвид точно теб, защото не помня кой какво точно е писал, но общият тон в темата е един и същ.

Едно е да си егоист и да се оттеглиш от отношения, които ти носят негативи, друго е да стоиш в отношенията, но да се опиташ да премахнеш дразнителя. В случая дразнителя не може да бъде премахнат.  За мен тя не е жертва, след като доброволно стои там. Да беше нейното дете да я ожали човек, че няма измъкване, но не е така в случая.

Защото, за разлика от теб, имаме по една капка мозък и две капки отговорност да помислим с какво се захващаме и да преценим дали това е лъжица за нашата уста.
АбсурТ, интелигентен човек си. На такава ли ти прилича авторката? Виж ѝ само подбора на думите. "Чуй' как "звучи" написаното от нея. Грам човещина не се усеща. Грам.

Сори, Нина, това че не бихме се омъжили за пълен боклук (защото мъжът на авторката е точно такъв) не ни прави егоисти.

Тя никъде не е казала,че детето е дразнител,който трябва да бъде премахнат.
Жената казва,че детето има психологични проблеми и страда за майка си.
Най-правилното нещо е,в този момент това дете да бъде с тази която го е родила и за която тъгува.

Прекалихте и с обидните квалификации и със свободните съчинения.

Дано на онази "майка" и трепне сърцето и си вземе детето да го гледа,ама едва ли.Особено щом е проблемно..
Но нищо де,авторката е за бой,че при толкова живи роднини,тя се е заела с решаването на "неудобния" им проблемпроблем,вместо да си кюта с хубавеца,а детето да деградира още повече при баба и дядо.
Изядохте я защо се е хванала ма хорото като не може да го играе..
Ами хората опитват с добри намерения понякога,и търпят провали.Това не ги прави лоши,зли и т.н.
Ето,тя се е провалила в опитите и сегасега търси помощ.Търси начини детето да получи онова от което се нуждае психиката му,а именно майчиното внимание и обич.
Натирила го била?!?
Съвсем се оляхте..

Зашеметяваща е логиката и категоричността в масовата реакция на нашия казус.

Забележете. Да се махам аз, детето да отиде при баба си. Защо? Първо, откъде накъде бабата да е длъжна да поема задълженията на дъщеря си? Може да не й се гледат малки деца вече. А и дъщеря й не е била на 15 като го е родила, а голям човек, да е мислила. Но не, бабата ще го вземе. Затова е имало и ще има такива деца, защото даже на "дъртите магарици" мама трябва да им обира греховете до гроб.

После, нямало да се свържат с човек с дете, бъра, бъра. Масово трябва да сте около моите години, умира утре, недай си боже, мъжът ви, или ви зарязва, какво правите? До смъртния си одър ще стоите сами ли? Много ясно, че не, животът продължава. Трябва ли някой да ви сатанизира, че сте си потърсили щастието отново, а в средна възраст шансът да има новият ви партньор поне едно дете не е малък. Всеки човек си има нещо, да не говорим, че децата са до време, в смисъл физическото им присъствие. Порастват, поемат си по своя път, в днешно време даже и чужбината е норма вече, но не! Аз трябва да си разваля семейството, защото от мъжа ми се очаква какво, да го дондурка малкият докато е жив ли? Дълг на родителя е да създаде у детето знания и умения за живот и да го пусне в живота да се оправя, а не до 50 години да го гледа и да му бърше задника. В нашия случай става дума за най-много 8 години и половина, ако остане при баща си за постоянно до пълнолетие, не е бебе. Да не говорим, че самият той като го удари силно пубертетът, като нищо ще иска да отиде я при майка си, я при някоя от бабите, но не, аз трябва да се разделя с мъжа си и да си съсипя всичко. Изобщо ... логика никаква.

Какво?, нали виждаш, не е виновна майката, а аз, че го гледам 🤣

Написаха, че няма да стоят при такъв боклук, а не, че няма да влязат във връзка, ако овдовеят.
Авторке, поставяш акцента много далече от истината - ти имаш проблем с мъжа си. Той мишкува, а вие се драчите, биете се и прочее живописни цигански пасторалии.

Да, акцента е другаде. Толкова страници едно и също.
Няма смисъл