Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Както винаги, да. Наистина са безсмислени темите без хора със същия проблем. Да кажат как са го решили и дали са доволни от избора си.

Даскалке,грешката ти е,че не съумяваш да впрегнеш мъжа си,и да го поставиш на мястото му.
Поела си ангажимента да възпитаваш лично(което е похвално),но пътя към ада,както знаем,е постлан с добри намерения.
Трябвало е да натискаш бащата да изпълнява бащинската си функция,а не да се скатава и ти да си лошата в очите на детето

Daskalke, а как се държи детето като е при майка си? Тя казва ли нещо по въпроса? Има ли там различно поведение? При вас как се държи стана ясно, но ми е интересно как е с майка му.

Точно същото щях да питам и аз. Макар че колко ще е достоверна информацията от майката не се знае.

Добре, ето един начин да получиш една идея повече яснота, авторке. Спомена, че детето е при майка си за лятото, че е казала, че повече няма да го връща, но че документи от училището не са уредени и взети. А вие всички си мълчите подмолно, носите се по течението и чакате да видите какво ще стане. Ясно е какво ще стане, август мама ще ви цъфне на вратата без предупреждение и ще ви стовари сина, отново бягайки от разговор. И топката пак е у вас.

Изпревари събитията. Ти или мъжа ти, там вече си знаете вие кой от двамата, да се обади на майката СЕГА и да я помоли примерно за точен адрес, на който да изпратите вещите и документите на сина й. Защото, нали, казала е, че няма да го връща повече, а все пак тя трябва да го запише на училище там, пък и дрехи ще му трябват и т.н.

После стой и гледай. Веднага ще стане ясно каква й е идеята.

Не е решение на ситуацията, но поне ще си наясно и ще имаш около месец и нещо да решиш какво да правиш, преди тя да го доведе. А аз съм сигурна, че тя ще го доведе.

Даскалке, никой не очаква от мъжа ти да дондурка детето СИ, докато е живо, но той има толкова голяма отговорност, колкото и майката. Казваш, че на мъжа ти не му се занимава да ходи по психолози, че не вярва на тези неща. А защо тогава прехвърляш цялата “тежест” на майката. Детото се чувства нещастно без нея, няма и как другояче да е, но защо изхвърляш баща му от картинката? Отговорностите там трябва да са поделени. Затова аз лично не оставам с впечатление, че всъщност не че толкова си се загрижила за детето, а искаш майка му да го вземе при себе си, само с целта ти да си живееш “спокойно”. Но не мериш с еднакъв аршин. И за твое съжаление, поне до 18г родителите носят правна отговорност за децата си, и им остават такива цял живот, искаш или не.

По принцип при нея като е е щастлив, но там живее съвсем друг живот. Там си ляга когато иска, яде когато и ако иска, играе на електронни игри с часове без прекъсване и прочее. С нея е ваканциите, нямат ежедневните сблъсъци, свързани с училището - как се е справил в час, как се е държал... При нея е, по пловдивски, айляк, потенциалните точки на конфликт са по-малко. Отваря се и там, пак прави сцени, но не с такава честота като тук. И на море ходи с нея... Изобщо, времето прекарано там е съвсем друго. Неслучайно казвам, че детето трябва да е с нея повече. Ако изкара една пълна учебна година с него, с всичко, което това предполага, ще запее съвсем друга песен.

Той, разбира се, като всяко дете, разказва тук какво се случва там и обратното. В началото пастрокът се беше изказвал, че съм била много строга и не знам каква си, но тогава го виждаше само на морето и два пъти за по две седмици. Като остана за едно лято се обърна и застана на моя страна, каза, че много съм си била права даже, какво било това поведение и т.н. Представа си нямат и майката, и пастрокът, за какво иде реч в пълния му колорит, докато не поживее при тях няма как да е иначе. Той, човекът, нищо, че е лежал, в пъти е по-адекватен от майката.

Highspeed, според мен още не си е подала документите за pre-settled и затова се прави на луда. Актът за раждане и паспортът на малкия бяха тук, сега ги поиска. Изглежда ще кандидатства сега, за нея плюс детето, и ще чака развитие. Това ми е рационалното обяснение. Преди да се знае какъв ще й е статутът е безпредметно да се говори, но много скоро ще го уточня това.

Купете си два билета за Лондон. Разгледайте Окото, Бъкингам, Псрламента, Биг Бен, Таур-а, Гринуич и каквото ви е интересно. Прекарайте няколко дни / няколко часа на ден с детето. Покажете му, че ви липсва, че е обичано и чакано, че каквото и да стане го подкрепяте. И междувременно седнете и говорете с майката очи в очи като възрастни. Как го вижда това бъдеще, което е след няма и два месеца, какви СС плановете, следващите стъпки и прочие. Сега е момента, а може и късно да е...

Николета, шокираш ме. Какво значи прехвърлям цялата отговорност на майката, че тя си е нейна по презумпция точно колкото на бащата. Изумявате ме, хора, как скачате в нейна защита

Аз не скачам в нейна защита, но не разбирам защо очакваш от нея да поеме пълна отговорност за детето, щом и мъжът ти е трябва да имя такава, поне на 50%? Няма как да го изключиш него от картинката и вие да си заживеете щастливо без детето.

G&B, по принцип това наистина си е работа на родителите, те трябва да си решат. И понеже зачитам това им право до момента с търпение и разбиране заради обстоятелствата, никой не се и напъва да ги регламентира нещата. Затова ще се наложи да ги сваля малко от въртележката. Първо ще видя какво ще направи майката, и спрямо това ще се оправям вече тук с половинката

Нищо де. То не пречи да зачекнете темата. Тя ще, не ще, трябва да даде някакво обяснение какво мисли да прави. Колкото по-рано ви стане ясно, толкова повече време ще имате с мъжа ти да вземете решение.

Николета, той Е поел отговорност, макар, че основният товар фактически е върху мен. Къде е детето? С баща си, от три години насам. Колко още отговорност да поеме? Ако ще си играем 50/50 какво трябва да искаме, според теб, сега тя да го гледа 3 години без прекъсване ли?🤣🤣🤣

Да, отговорност колкото и на бащата. Ама ти си мислила, че с вас ще е ваканциите и на морето, което се ядва. А то станало обратното. Имаш проблема на всеки родител с поделени отговорности, единия отнася училище, болести, негативи. Другия игри, ваканции, купон. Само че не си родител и съответно ти е криво. С право. Защото мъжът ти трябва да дава тон;)

Хора, ако детето се чувстваше добре и се беше адаптирало, изобщо нямаше и да се повдига този въпрос за местожителство и прочее. Само че случаят е друг, нещата се влошават, така че няма как да се продължава по този начин. Никой от нас не може да избие от главата на детето нуждата да е с майка си, да го държим тук насила, при положение, че душата му е другаде, си е направо чист садизъм, да ви кажа.