Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Да, права си за всичко
Мисля, че темата се изчерпа. Време е да в заключат.

Не е възможно, дори ако коефициентът на интелигентност един човек е под стайната температура, той да не разбере, че никой не скача в защита на майката, а ти посочва простия факт, че бащата има точно толкова задължения към детето, колкото и майката. Твоят мъж и грам не си изпълнява бащинските функции. По-просто не мога да ти го кажа. Ако и сега не стоплиш, освен да ти го нарисувам.

Ок, представи си следната ситуация - детето остане при майка си за известно време, но може и да не му хареса/не се адаптира добре в Лондон, и иска да се върне при баща си. Ти, през това време си родила едно дете на баща му, и пак влизаш в омагьосъния кръг. Какво правиш тогава? Защото тогава детето ще е голям тийн, и най-много да ви хрърли една гора бой ако не му вървите по водата, а ти после ходи и показвай записи то колко проблемно дете е, и се оплаквай на полиция или арменския поп.

Представа си нямате болшинството какво е да гледаш всеки ден такава мъка.

Миналата година се запали по футбола, почна да тренира. За Коледа му поръчах два комплекта чаршафи, шалте и пердета с щампи на Роналдо. Беше радост цифром и словом за 5 минути преди да каже "Да беше мама тука да ги види" и после направи пак сцена за друго, но то е ясно откъде му идва драмата. Има си детето нужди и това е, пък нека да съм лоша, че я натискам майката да го взима.

Всъщност идеята ти и бащата да отидете там за няколко дни е отговора на въпроса ти.
Точно вие 4 мата възрастни сте отговорните да настъпи положителна промяна. Хем ще поговорите четиримата и ще вземете решения, хем ще видите детето в различна светлина, хем то като види майка си, баща си и половинките им да общуват без вражда, да се разбират, да са единодушни в изискванията си към него (направете така, че да вижда че ти и майка му в конкретна ситуация искате едно и също от него и реагирате по един и същ начин на нещо казано или направено от него) то ще те възприеме по друг начин. Един вид майка му и ти се разбирате, мислите за него по един и същ начин, значи и на теб ти пука за него и може да разчита на теб и може да те допусне до себе си щом майка му един вид те одобрява и ти вярва. И ти недей да се противопоставяш на майка му, дори и да не си съгласна с нея. Проблемът с детето е, че то иска майка си и държи теб отговорна за липсата й. Ако майка му му покаже, че не е с него но един вид ти вярва, даже да му каже че те е помолила да я заместваш когато не е с нея мисля, че ще настъпи промяна. Поне нищо не пречи да опитате. Остави сега настрана въпроса ще го вземе ли да го гледа или не и се съсредоточи върху това вие 4 мата да постигнете някаква комуникация с разбиране по проблемите на детето и да търсите и отстоявате общи решения и подходи във възпитанието му.
Освен, че това може рязко да подобри цялата ситуация ще бъдете насаме със съпруга ти в друга среда, нещо като почивка, а в същото време и с детето си ще прекарва време и може ако партньора на майката показва добра комуникация и някаква ангажираност да стимулира по-голяма активност и отговорност на бащата. Нещо като ревност ако изпита може да се събуди и да се заеме с отглеждането и възпитанието на детето.
Ето че има начин да се постигне промяна и напредък. Помисли колко по-ефективно би било такова общуване и се възползвайте от тази възможност.
Успех!

Явно биологичната майка, трябва да се научи да бъде такава. Явно че не знае как да възпитава и да отглежда дете. Бащата и той. Че трябва да се убеди да си го вземе трябва. Не знам как обаче. Трябва и тя да потърси помощ как да се справя с детето.И двамата родители трябва да предприемат нещо, но те не го правят.Идея нямам как да бъдат накарани, те ако са си по природа безотговорни, трудна работа ще бъде.То точно затова е изпуснато, заради тяхната без отговорност. Със заплахи към майката не знам дали ще стане, най-много да се ядоса и съвсем да откаже да го вижда и взима. При жива майка, детето винаги ще се чувства отхвърлено от нея, щом не живеят заедно.Ще пренася натрупания си гняв върху останалите.

+1
Трябва да представите обединен фронт пред детето и всички заедно да обсъдите ситуацията и кой къде и как ще живее занапред. Иначе си играете на развален телефон и нищо не правите.
Даскалке, мъжът ти поставял ли е ребром въпроса на майката да вземе детето при нея, защото то страда? (Което е малко риторичен въпрос, защото ти в началото още каза, че той май не иска да го дава детето.)

Уишче, за нея също бащата не носи отговорност. Тя е само за майката. Видно е с просто око. Съветнички също се намериха. Аз съм пас, рискувала съм семейството си, за да си поеме мъжът отговорността, не мога да я разбера, не сме от една кръвна група. Караници по този повод въобще не са ме безпокоели. Не разбирам този спрял начин на мислене.Но разбирам защо изобилстват такова мъже - защото и изобилства от жени, за които това е норма, знаят го и са готови да раждат от такъв. Няма да ги стигнем скоро американците.

Абе не искал той..
Тва да не са кукли и парцали,че да иска?
Длъжен е да съобрази с приоритетите и нуждите на детето.
Даскалке,хващайте самолета и носете документите лично!
Седнете и всички заедно вземете решение,но трябва да сте един отбор,а не разделени на лагери.Единни и в планиране и в действия.
Дано пък пастрока се окаже личност,полезна за това дете и съумеят да поправят щетите в психиката му.

Николета, това ще е вече съвсем друг казус. То, че ще ревне за тук, е ясно. Като е при нея и му се скара за нещо веднага ревва да се прибира. Нищо необичайно, всички деца на разведени родители манипулират така. Въпросът е, че в крайна сметка рано или късно това дете трябва да приеме, че светът не се върти около него, навсякъде има правила, с които да се съобразява, възрастните са авторитет и прочее.

Точно понеже не е нито първото, нито последното дете с разпаднало се семейство, следващият път като посегне вече няма да има милост, без значение имаме ли с баща му дете или не. Първо ще изяде такъв бой, че ще ме помни доживот, второ - ще му събера багажа и да отива където иска, баща му също. На какво прилича това? Двама родители, две баби, един дядо, учители, инстанции не могат да накарат деветгодишно хлапе да се контролира. На един му било жал, друг петно да не му оставало, само че аз не съм като жертвите, които си избира нашият герой, дребни момченца, с очила, момичета... Аз съм голяма жена, два пъти на килограмите му, и няма да позволя вчерашно лайно да ми посяга, изобщо не ме интересува при повторен случай колко му е гадно и от какво. След като никой не иска да вземе мерки, ок, да си го гледат и да ги бие, но в моя дом този цикъл ще спре точно със следващото посягане.

Значи нещата са ясни. Не виждам какво има да коментираме вече.

Документите на детето са вече при майката, а за нейното подаване на документи за статут няма как да участваме, помагаме и прочее. Прави се там, онлайн, с прикачени сканирани документи, информирала съм се какво що.

Бащата е направил това, което според разбиранията му е достатъчно - завел е детето в апартамента на втората си жена, за да го гледа тя. Традиционното булгарише мачо разбиране, че мъжът деца не гледа. Така че е напълно обяснимо защо не вижда проблем, не иска психолог, не иска да изпраща детето при майката и изобщо всичко му е на шест, а жените там нещо си крякат, но то е в природата им.
За мен лично проблемите на момчето изобщо не са необясними, в тази среда друг резултат би бил рядкост.

То и за авторката това е нормалното състояние явно.

Отново се правят планове за саморазправа при нужда с посегналото дете, но пак не видях нищо за действия, които би трябвло да предприеме бащата, за да не се стига до тия цигански истории в дома му.

Авторката, ако бащата беше се погрижил да стане авторитет за детето, да го възпитав и обгрижва нямаше да стигнете дотам да те мрази и удря. Нещо, което изобщо не е непосилно, защото му е кръв и детето го обича. И нямаше да имаш тия проблеми.
Знам, че няма да отговориш, цяла тема избягваш очевидния въпрос защо не прави нищо мъжа ти и защо не принудиш него да е баща.

Кайте си там по плана за прехвърляне на топката, пък то детето си расте и все повече ще ви разказва играта. Децата са доживот, нали знаеш.

Детето е при майка си, документите му също са там. Въпроса горе доло се нарежда както иска авторката.
Обаче, Даскалке нали ти е ясно, че това дете ще идва и при вас и че при вас поведенческите му проблеми може да са същите, ако не и по лоши провокирани от страха дали ще се върне при майка си.
Общо взето ако вие не застанете всички на една маса и не поставите картите пред детето, за да види и то, за да разбере че всичко ще е що годе наред, проблеми ще имате.