Животът извън обектива

  • 666
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17 849
Отдавна мисля да пусна тази тема. Хванах началото на селфи истерията и аз самата си правя селфита, но не мога да разбера манията на 98% от хората да заснемат всичко и най-вече себе си на фона на всичкото.  
Аз не обичам да снимам, нито да ме снимат, нито да гледам чужди снимки на стандартни, посредствени и нищо и никакви събития и действия. Пускам темата, за да видя само аз ли съм така. Вие какво не снимате? А кое ви е важно и бихте се върнали наистина към него след време? Имате ли моменти, които сте решили да прескочите, а по-късно сте съжалили?

Последна редакция: нд, 21 сеп 2025, 11:18 от Нарцùса

# 1
  • Мнения: 50 630
Когато съм някъде снимам, по-често нещата около мен, по-рядко селфита. Доста рядко всъщност. Правя го, защото ми е приятно.После забравям, рядко се връщам назад да гледам стари снимки.

# 2
  • София
  • Мнения: 8 492
Още не съм си правил селфи, но снимам когато преценя че нещо е интересно, понякога дори и само за да запазя спомен за мен.

# 3
  • Мнения: 13 284
Връщам се към снимките на децата си като малки и на хора, които са си отишли.
Случва се понякога да снимам най-близките си хора в някакви моменти с чисто сантиментална стойност и то именно с мисълта някой ден да не съжалявам. На пейзажи и забележителности в мрежата има далеч по-хубави снимки, отколкото аз бих могла да направя, така че изобщо не си правя труда.

# 4
  • Мнения: 851
Преди съм си правила селфита, вече не. Не обичам да се снимам с някой, нито да ме снимат. И не ме интересува кой какво селфи си е направил.
Не снимам много често, обикновено снимам нещо което ми е направило впечатление - обект, животно, растение....

# 5
  • Мнения: 4 985
Правя си снимки главно с мъжа ми, на животните и на хора от семейството, към тях се връщам от сантиментална стойност. Самата аз не обичам да се снимам и да качвам личния си живот онлайн. Естествено, имало е момент, в който съм го правела, сега го усещам като навлизане в личното ми пространство (когато говорим за качване на снимки).

# 6
  • Glasgow
  • Мнения: 7 372
Обичам да снимам храна, разни места, които посещавам, защото когато ми е харесало оставям ревюта после. Нещо интересно или смешно също, знак, графити. Себе си доста рядко, дори забележителности не винаги, винаги има хубави професионални снимки в нета, а и те са толкова пренаселени винаги, не обичам хора по снимки на забележителности.
Имам познати, които снимат себе си навсякъде, много мразя, когато ме включат и мен и после публикуват, неотдавна се поскарахме с близък приятел на тази тема.

# 7
  • Мнения: 50 630
Самата аз не обичам да се снимам и да качвам личния си живот онлайн.

О, аз никога нищо не съм качвала. То аз и нямам профил нито във ФБ, нито в друго подобно.  Но споделям снимки с близките си, които не са с мен за да им дам нещо интересно. Особено на възрастните, които не ходят никъде.

# 8
  • Мнения: 10 651
Снимам доста - някакви ежедневни ситуации, след тренировка във фитнес/йога, също когато пътуваме - архитектура, графити, храна, мен, мъжа ми, приятели и т.н. Но снимките са за лична употреба - примерно зимата си отварям някоя папка със снимки от топло местенце и ми е приятно да мина през същите моменти.

Обаче в социалните мрежи качвам много рядко каквото и да било. Никога не съм качвала снимка на детето, а последните няколко години не качвам и от пътувания, въпреки че обикаляме наистина доста.

# 9
  • Мнения: 461
Много щекотлива тема в нашето семейство. Аз като гледам нещо красиво, предпочитам да се потопя в атмосферата и да се насладя на момента. Последното нещо, за което мисля или бих искала да правя е да снимам.
Мъжото - наопаки. Голям фотограф! И когато аз съм в момент на съзерцание и душевна наслада, той винаги дудне някъде наоколо: "Страхотно! Каква красота! Снимай го, снимай го!".
Казала съм му, че ще влезем в новините някой ден...
Отделно, милион пъти съм обяснила, че предпочитам да се наслаждавам вместо да търся най-удачният ъгъл на заснемане. Отделно, че снимката няма да "улови" и една десета от цялото преживяване.
Ама, не увира!

# 10
  • Мнения: 61 458
Селфита не обичам. Рядко си правя, не ми харесват като цяло снимки тип селфи, особено на група от хора.
Обичам да ме снимат, но трудно намирам добри фотографи. Искам снимката да е красива, цялостно, добро позициониране, умело използване на светлината, красива декорация. Малко хора имат усет и го умеят. Снимки как да е, набързо и без да гледаш какво хващаш в кадър - грозни фасади, кошчета за боклук, разбит тротоар, не, без такива.
Напоследък рядко качвам снимки във Фейсбук и то за ограничена аудитория. За колеги от последната месторабота са скрити. Много клюкарски коментари слушам по адрес на чужди снимки, затова моите са видими от малко хора.
Снимки на храна не харесвам, не снимам и не гледам.
Обичам много снимки на животни, особено на кучета. Моите сладурчета ги снимам постоянно, телефона ми е пълен с техни снимки.
Обичам красиви места, с удоволствие разгледам такива снимки.

# 11
  • Мнения: 41 681
Аз пък никога не съм харесвала селфита - правила съм си няколко пъти в началото, когато беше нещо ново, но после реших, че са ужасни и ги изтрих (поне мисля, че съм изтрила всички).
Имам познати, които често си правят селфита и според мен, изглеждат 100 пъти по-зле, отколкото в реала (главите им изглеждат балонести) или пък ползват някакви филтри, от които стават напълно неразпознаваеми (за една жена, която ме следваше в Инстаграм, дълго време се чудех коя е, докато не ми казаха (някой, когото познавам от години) - имаше снимка с филтър, на блърнат фон със звездички и името на профила беше съкратено и изобщо не можех да я разпозная...).

Другото качване на снимки - екскурзии, ресторанти и т.н. също ми омръзна преди доста години. Правя си снимки за лична употреба, не ги публикувам - в Инстаграм сигурно споделям не повече от 10-тина за година. И чуждите не ме интересуват много, не помня да съм разглеждала чужд албум през тази година, а не се сещам и за предишната.

# 12
  • Мнения: 6 205
обичах да снимам гледки, пейзажи, детайли, такива неща
себе си да снимам абсурд, аз в огледалото се поглеждам само като се бръсна, какво остава да се снимам

# 13
  • Melmak
  • Мнения: 8 609
Снимам основно като пътуваме и рядко селфи. По-скоро архитектура, природна красота, градска среда. Мили спомени са като сме на пътешествие и отворим след време да гледаме снимки. На някои сме и ние, молим хора да ни снимат заедно.
Даже от първите ни пътувания имаме малко оцелели снимки, заради кофти телефони и смяна на устройства.

Не си снимам салатата в ресторанта и не качвам много онлайн. Качвам основно от пътувания, но профилите ми са заключени за потребители, които не са ми приятели във фб/ не мв следват в иг.
За важни събития като сватба/кръщене е важно да има фотограф. Снимките от сватбата ни са много красиви. Бяхме кръстници, нямаше фотограф и буквално нямаме една читава снимка с децата. Много е важно във вълнуващите моменти да има професионалист. Ако добутаме до кръщене някой ден ще наема фотограф.
Иначе в ежедневието не се снимам, защото не намирам за интересна снимка пред офиса.

Яд ме е , че нямам хубави снимки от бала си. Намерих една много обикновена, даже преди да си сложа роклята. С баща ми сме и е емоционална, защото вече не е сред нас. Харесвам да гледам по-стари снимки, как сме се променили с годините.

# 14
  • Мнения: 10 740
Нарцùса аз бях снимала с предния си телефон страшно много и главно хора, главно от общи ваканции и красиви посетени места . Телефина ми се счупи така, че не успяха да оправят захранването и не можах да сваля снимките. Скед това умря човек, присъствал на повечето от тях. Сега толкова много бих искала да съм имала време да си прехвърля снимките редовно и да не съм ги загубила. Толкова много снимки загубих и толкова съжалявам.
Така че ако не ти струва нищо прави снимки .
Аз се чудя не на хората, които непрестанно снимат, а на тези, които всичко публикуват къде ли не. Аз не публикувам никъде нищо. Макс на уотсап да пратя на някой от сниманите.

Общи условия

Активация на акаунт