Себе си не снимам, и си представям ако ме имаше на всички снимки, колко еднотипни щяха да изглеждат. Най-много снимам децата , но снимам и пейзажи или някакви интересни места. Имам интерес към фотографията, и най-вероятно това щеше да бъде второто нещо след дизайн, което щях да уча.
- Публикувана: 20 септ. 2025, 19:07 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2025, 14:37 ч.
Животът извън обектива
И себе си снимам, и природа, и архитектура, въобще каквото си харесам на момента. Рядко, но наистина много рядко публикувам, само ако нещо много ме е впечатлило или съм на интересно място. Принципно не съм от тези, които се навират в очите на хората на всяка цена и въобще не ми е нужно да ме знаят във всеки момент къде съм, с кого и какво правя. Хора, които не са ми близки де, иначе често изпращам снимки на най-близките ми, когато сме далече, на себе си или на мястото, където съм. Но лично на тях - в Месинджър или Вайбър.
Не харесвам селфита, по точно не харесвам как аз изглеждам на селфи. Главата ми винаги е една такава огромна, гушата тройна, погледа на никъде. Може би не знам какви настройки да включа, за да не изглеждам като урод.
Когато съм на интересни места и ми е хубаво, изобщо не се сещам да снимам. Предпочитам да си изживея емоцията без да се разсейвам със снимки. А и нямам усет да хвана момента. Нищо не публикувам в социалните мрежи, защото съм слушала от фейсбук " приятелите " ми всякакви грозни и подигравателни коментари, даже и за деца, и не искам да давам повод да ме обсъждат. Няма нужда тоя и оня да знаят къде съм била и как съм се чувствала.
Когато съм на интересни места и ми е хубаво, изобщо не се сещам да снимам. Предпочитам да си изживея емоцията без да се разсейвам със снимки. А и нямам усет да хвана момента. Нищо не публикувам в социалните мрежи, защото съм слушала от фейсбук " приятелите " ми всякакви грозни и подигравателни коментари, даже и за деца, и не искам да давам повод да ме обсъждат. Няма нужда тоя и оня да знаят къде съм била и как съм се чувствала.
Обичам да снимам природа и забележителност. Кучетата си също. И храна. Себе си съм снимала едва няколко пъти и то целево (да ми оцени близък определен тоалет в магазина, да покажа на приятелка нова прическа). Децата си също снимам рядко, основно по празници и поводи. Съпруга ми се случва да го хвана в кадър по екскурзии, с той се сърди. И така ФБ, Инстаграм и подобни не ползвам. Снимките са си за мен или ги пращам на близки по Вайбър. Във форума съм качвала гледки няколко пъти. Даже бях показвала най-голямата дъщеря като булка за кратко, но без лице. И най-малкия, когато се роди. Това е.
Не обичам да снимам себе си, много рядко се снимам, основно снимам природа, исторически забележителности и детето, като беше по-малко. Мъжът ми да има една, две свои снимки, той въобще не обича.
Обичам да публикувам снимки които свързвам с популярен литературен текст, но само в ограничен кръг ги публикувам. Приятно се получава.
Снимките сред природата в един момент се оказаха полезен материал за детето, когато правеше проекти.
В последно време снимам маса и декорации у дома, дори пиша в съответните теми тук. Пиша и в една ФБ група по подобна тема. Рядко публикувам там, защото малко ми се вижда "извън пътя", но атмосферата е красива и приятна. Но се запитам, не прекалявам ли със снимането на маси и се въздържам. Докато днес в групата стана ясно, че има на пръв поглед нормален човек, при когото нещата са стигнали, бих казала почти до болестно състояние - първо снимки, красоти и впоследствие генерирани картинки с ИИ и съчиняване на истории къде уж били снимките... И откровено, с това снимане ми стана леко страшно докъде може да стигне човек. Плашещо е, а на пръв поглед, невинно занимание.
Обичам да публикувам снимки които свързвам с популярен литературен текст, но само в ограничен кръг ги публикувам. Приятно се получава.
Снимките сред природата в един момент се оказаха полезен материал за детето, когато правеше проекти.
В последно време снимам маса и декорации у дома, дори пиша в съответните теми тук. Пиша и в една ФБ група по подобна тема. Рядко публикувам там, защото малко ми се вижда "извън пътя", но атмосферата е красива и приятна. Но се запитам, не прекалявам ли със снимането на маси и се въздържам. Докато днес в групата стана ясно, че има на пръв поглед нормален човек, при когото нещата са стигнали, бих казала почти до болестно състояние - първо снимки, красоти и впоследствие генерирани картинки с ИИ и съчиняване на истории къде уж били снимките... И откровено, с това снимане ми стана леко страшно докъде може да стигне човек. Плашещо е, а на пръв поглед, невинно занимание.
Храна много обичам да снимам, когато ме впечатли с външен вид при поднасянето и с вкусови качества. Дори с добър вид в тавата, което много хора смятат за неестетично, ни една хубава баница или добре подреден гювеч в глинен съд, мммм. И разни екзотични неща, сладкиши, напитки.
Аз снимам много при пътувания. Качвам в нета, но никога селфита или снимки с мен или семейството. Само пейзажи, нещо което съм намерила за красиво или забавно. Често и храна снимам. Иначе за лична употреба си правя и селфита и всичко, но си е в моя телефон и не бих публикувала. От пътуванията си правя фотокниги с избрани снимки на които сме ние, без пейзажите и останалите кадри.
Искам да започна да си водя нещо като фото дневник като снимам две-три неща, които съм направила, опитала, преживяла, харесала, прочела....изобщо дайджест на месеца, за да го запаметя и да си го гледам след години. Толкова бързо прелитат годините, толкова е динамично всичко и накрая си спомняме само по-големите събития. Само се чудя къде да ги качвам такива снимки. Телефонът ми и сега е пълен. Ще търся такова пространство.
Искам да започна да си водя нещо като фото дневник като снимам две-три неща, които съм направила, опитала, преживяла, харесала, прочела....изобщо дайджест на месеца, за да го запаметя и да си го гледам след години. Толкова бързо прелитат годините, толкова е динамично всичко и накрая си спомняме само по-големите събития. Само се чудя къде да ги качвам такива снимки. Телефонът ми и сега е пълен. Ще търся такова пространство.
Много неща не снимам.Понякога дори снимки от почивките си нямам.Аз обичам да ме снимат,но не селфита.За съжаление рядко се намира някой желаещ да ме снима (визирам най-вече ММ и големия син, изобщо не си падат по тази дейност, малкото има мерак,ама е много малък и не разбира още).
О, имам една "фейсбук приятелка", която качва всеки ден по 5 селфита. Буквално! И всички са с нацупени устни или изплезен език. Женена жена, на около 50 години, майка и баба, работи като медицинска сестра, а изплезила език, все едно се снима за каталог на компаньонки. Знам, знам, че всеки има право да се излага както си иска и че никой на никого не може да държи сметка, но все си мисля, че има неписани правила на възпитанието и хигиена в общуването, пък било то виртуално.
Ох, аз пък много се забавлявам със снимки на жени по бански, с големи деколтета, къси поли, прилепнали рокли и т.н. и текст под снимката: "Много моля, мъжете да не ми пишат простотии и да не ми изпращат интимните си части на лично".
Това е като девойка пише писмо на войник - "Не ми пиши никога повече. Чакам отговор"!
Това е като девойка пише писмо на войник - "Не ми пиши никога повече. Чакам отговор"!