Снимам хора, снимам се с хора или само себе си, но съм далеч от масовото снимане. Снимам и някакви случайни красоти - израснало между камъни цветенце, бали сено, спокойно или бурно море, красив пейзаж или просто нещо, което от даден ъчгъл ми се стура, че ще стане хубав кадър. Почти не снимам туристически атракции, музеи и експонати - всичко може да се намери в нета и не разбирам защо хората толкова масово ги снимат.Имаше период, в който почти не съм (се) снимала и ми липсват спомени в снимки оттогава. Изобщо, не съм против снимане и селфита, но прекалено много снимки ме натоварват.
- Публикувана: 20 септ. 2025, 19:07 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2025, 19:56 ч.
Животът извън обектива
Обичам да снимам. Обичам да разглеждам снимки. Селфита не си правя, но искам да ме снимат на места, където съм била. Снимам близките ми, много. Снимам природа, архитектура. В социални мрежи качвам много малко снимки, роднините искат да ни видят, а рядко се виждаме с всички наживо, също и аз тях искам да виждам.
Снимките са спомените ми, с тях се чувствам добре. Изживявам отново приятните емоции, които съм имала, когато се е случила снимката. Наскоро разчиствах дядовата къща и попаднах на черно-бели снимки от преди 100г. някои. Вълнуващо беше.
Снимките са спомените ми, с тях се чувствам добре. Изживявам отново приятните емоции, които съм имала, когато се е случила снимката. Наскоро разчиствах дядовата къща и попаднах на черно-бели снимки от преди 100г. някои. Вълнуващо беше.
Обичам да снимам основно котката си или ако видя нещо интересно. ММ е по големия снимач. Той е като репортер има го всичко документирано. Аз не обичам да се снимам (не се харесвам, че в момента съм бидон).
За бивш форограф съм доста пестелива в снимането.
Ето една котка и за вас. Ама как да не я снимаш, тя е диабет с козина.
За бивш форограф съм доста пестелива в снимането.
Ето една котка и за вас. Ама как да не я снимаш, тя е диабет с козина.
Любител фотограф съм от времето, когато се снимаше на лента, но така и не мога да разбера тази съвременна селфи-мания.
Едно, че някои за да си направят ефектно селфи са загубили живота си.
Второ, че наоколо има къде къде по-интересни неща за снимане от собствената ти мутра, която виждаш всеки ден.
И трето - ако инстаграма ти е само селфита, това означава, че няма кой да те снима.
За жалост това не интресува селфаджиите, които продължават да се снимат сами, белкем се харесат на някоя снимка.
Едно, че някои за да си направят ефектно селфи са загубили живота си.
Второ, че наоколо има къде къде по-интересни неща за снимане от собствената ти мутра, която виждаш всеки ден.
И трето - ако инстаграма ти е само селфита, това означава, че няма кой да те снима.
За жалост това не интресува селфаджиите, които продължават да се снимат сами, белкем се харесат на някоя снимка.
Второ, че наоколо има къде къде по-интересни неща за снимане от собствената ти мутра, която виждаш всеки ден.
И трето - ако инстаграма ти е само селфита, това означава, че няма кой да те снима.
Точно затова не качвам селфита.
Обичам да снимам - за спомен, за кеф, за релаксация, за референция, заради това, че светлината е ефектна или сянката необичайна. Селфитата не са в нито една от тези категории, макар, че се случва отвреме на време. Най-вече за да имам обща снимка с децата или ММ.
Снимка за спомен за мен изглежда така - няма нужда да присъствам е нея, достатъчно ми е, че аз съм я направила и помня емоцията и момента в който съм видяла "кадъра"
Снимка за спомен за мен изглежда така - няма нужда да присъствам е нея, достатъчно ми е, че аз съм я направила и помня емоцията и момента в който съм видяла "кадъра"
Селфитата не са в нито една от тези категории, макар, че се случва отвреме на време. Най-вече за да имам обща снимка с децата или ММ.
Значи спор няма