Това, че детето е изтеглило късата клечка с майката би трябвало да е стимул за бащата да компенсира, поне единия родител трябва да е ангажиран и читав, а не и двамата да си измиват ръцете.
- Публикувана: 26 юни 2019, 21:38 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2019, 23:02 ч.
Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения
И да е искал, горкият ми Мунчо, както го титуловахте, не е имало как да им ги дава, не му остават толкова след заемите, потънали в обзавеждане и оборудване с техника на техния апартамент 
Но решението дали да ги дава или не и къде да е детето са си лично негови. Повтарям, след излизането ми от дома на свекърите той живя там още месеци, докато намерим къщата и т.н., никой не го е накарал с нож на врата да идва. Преценил е, дошъл е, довел е и детето.
Ама и вие голям виц казахте, да съм я плащала аз въпросните 600 лв 🤣🤣🤣. Да припомним, детето не е мое.
Необясними са напъните да ми вменявате и грижи, и задължения, които не са мои, а на майката и бащата. И за издръжка, и за фактическо полагане на грижа.
Защо е толкова сложно да се проумее, че една подобна дистанция - не е мое - е необходима. Фактически то не е мое. Няма никакво значение дали го обичам и т.н. Утре мъжът ми може да реши, че не иска да е повече с мен поради каквато и да е причина, включително несвързана с малкия, става и си заминава, взима детето и какво? Както и да съм го гледала и т.н., може да е било всичко от обожествяване до тотално неглижиране, пак няма да е станало мое. Затова и не влиза в никакви сметки за важните за мен неща, не е фактор, върху който имам влияние, че да го отчитам. Може да ви изглежда студено, но това си е чистата реалност.
Но решението дали да ги дава или не и къде да е детето са си лично негови. Повтарям, след излизането ми от дома на свекърите той живя там още месеци, докато намерим къщата и т.н., никой не го е накарал с нож на врата да идва. Преценил е, дошъл е, довел е и детето. Ама и вие голям виц казахте, да съм я плащала аз въпросните 600 лв 🤣🤣🤣. Да припомним, детето не е мое.
Необясними са напъните да ми вменявате и грижи, и задължения, които не са мои, а на майката и бащата. И за издръжка, и за фактическо полагане на грижа.
Защо е толкова сложно да се проумее, че една подобна дистанция - не е мое - е необходима. Фактически то не е мое. Няма никакво значение дали го обичам и т.н. Утре мъжът ми може да реши, че не иска да е повече с мен поради каквато и да е причина, включително несвързана с малкия, става и си заминава, взима детето и какво? Както и да съм го гледала и т.н., може да е било всичко от обожествяване до тотално неглижиране, пак няма да е станало мое. Затова и не влиза в никакви сметки за важните за мен неща, не е фактор, върху който имам влияние, че да го отчитам. Може да ви изглежда студено, но това си е чистата реалност.
Че не искаш детето е ясно ! Не го искаш ... Че никой не може да замени майката пак е ясно ! Никой не може ... Затова моят съвет е да стоиш по-настрана чисто емоционално от тази ситуация, да не взимаш Ти отношение ( реално нямаш право, защото това, че го гледаш е по твое лично желание ) и да напънеш мъжът ти да се справи сам с всичко това.
Егати и гадната тема и все по-гадна става.
А и проумей, че детето не е виновно. Мъжът ти е виновен, как може да позволи на детето му да се държи така с човека който обича ... Аз на моето дете не бих позволила с някой непознат на улицата така да се държи, пък какво остава с някой който обичам и трябва да се научи да го уважава ...
Действително нямаш родителски права и задължения . Но ти искаш да вмениш същите на възрастни индивиди. Кауза пердута . При проява на агресия опитай да накажеш бащата. Един шамар, може да събуди бащинския му ангажимент и ще е ясно и за детето , че ти си поела функцията глава на семейството във всички аспекти
Омразата винаги поражда деструктивни отношения , дори при зачатие на дете .
Омразата винаги поражда деструктивни отношения , дори при зачатие на дете .
А какво правеше мъжът ти при всяка гадна дума, при всяка пожелание да умреш, при всяка интрига на този седемгодишен отровен демон? Един пример, една мярка, която е взел, една ситуация, при която е реагирал опиши, за стотен път те питаме, той какво направи, каза, коригира, разговаря?
Пред баща си той не прави нищо. Не си позволява да ме обижда и т.н. То и в това е проблемът.
В смисъл, половинката никога не присъства пряко на ситуация. Неслучайно записвам. Всичко става е негово отсъствие, а после малкият тича да ме набеждава в какво ли не. При това положение и аз да бях, все щеше да ме гложди една струна съмнение, че може и да е право детето, че го тормозя. Не за друго, не е ден и не е два, а е нон стоп. Децата са си деца, няма как да са послушни като за в музей всеки ден и никой не го очаква. Но при нас всеки ден има по нещо. Най-много сме стигали до 3 дни, в които да е бил кротък, и то обикновено като стратегия преди да иска да му се купи нещо.
В смисъл, половинката никога не присъства пряко на ситуация. Неслучайно записвам. Всичко става е негово отсъствие, а после малкият тича да ме набеждава в какво ли не. При това положение и аз да бях, все щеше да ме гложди една струна съмнение, че може и да е право детето, че го тормозя. Не за друго, не е ден и не е два, а е нон стоп. Децата са си деца, няма как да са послушни като за в музей всеки ден и никой не го очаква. Но при нас всеки ден има по нещо. Най-много сме стигали до 3 дни, в които да е бил кротък, и то обикновено като стратегия преди да иска да му се купи нещо.
Защо е толкова сложно да се проумее, че една подобна дистанция - не е мое - е неоходима. Фактически то не е мое. Няма никакво значение дали го обичам и т.н. Утре мъжът ми може да реши, че не иска да е повече с мен поради каквато и да е причина, включително несвързана с малкия, става и си заминава, взима детето и какво? Както и да съм го гледала и т.н., може да е било всичко от обожествяване до тотално неглижиране, пак няма да е станало мое. Затова и не влиза в никакви сметки за важните за мен неща, не е фактор, върху който имам влияние, че да го отчитам. Може да ви изглежда студено, но това си е чистата реалност.
Ми, не е сложно и точно затова се чудим защо не си го проумяла и не сте оставили на мира детето при баба му, където е било гледано с любов. Допреди няколко години детето е било отличник, не е проявявало агресия. Поведението се променя когато го взимате вие.
Явно си тираничен и деспотичен човек, който обича да се налага, да променя, да помага и иска да бъде оценен. Умът ми не побира как нормална жена може да опитва да забременява от мъж с дългове, без жилище, който не се интересува от единственото собствено дете, което в момента има.
Нормално е детето да не те иска и да желае да е с мама и татко. Връзката ти с това дете е безвъзвратно вгорчена и това не може да се промени.
От една страна седиш като вързана, от друга пишеш, че ако се разделите ще уволниш бащата от работа. Нали уж беше ценен кадър в уникалния бизнес????