Така разсъждавах и аз - детето малко, да не се разделяме, да не остава без баща... В крайна сметка отрових и моя живот, и на детето също. Вече е над 20-годишен и е меко казано отвратен от тях, ходи 2 пъти годишно, все пак са му роднини, и се връща ядосан от всичките глупости, с които са го занимавали.
Аз минах през говоренето, игнорирането /10 години не сме се виждали с майка му и баща му, сестра му се налага да я виждам по работа/ и т.н., но разбира се без никакъв смисъл. Хората са си такива, те не виждат, че поведението им пречи на някого или е нездраво въобще, те за тях са си прави и затова никога няма да се променят. А ти си трови живота, ако искаш, освен като мен някоя болест да си докараш. Наистина всичко е в ръцете на мъжа в такива случаи, да покаже и каже ясно и категорично държи ли на собственото си семейство - жена и дете. Щом не държи, слагаме край. При мен, пак казвам, за съжаление това го осъзнах след 25 години, и заравях доста надълбоко глава в пясъка досега. Никой не говори, че той трябва да прекрати отношенията с родителите си, но в случая моят мъж така и не разбра, че има и друго семейство освен тях.