Яд ме е, че което и човешко същество трябва да търпи такива злини над себе си.
Дори и после всичко да се връща...
Дори и после всичко да се връща...
- Публикувана: 27 юни 2019, 00:33 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2019, 20:58 ч.
Как да се справя със свекърва и зълва?
Borisa_borisa, в началото всичко беше ок.
Майката е даскалица и вдовица, тя е свикнала на всяка подадена команда, хората да изпълняват. Без значение, близки, комшии и тн.
Така и с нас... все едно сме ученици.
И така до момента в който лично и казах, че искам да ни оставят на мира, за да си поемем въздух като младо семейство с дете.
Зълвата е стара мома, абсолютно Без никакви амбиции в живота, освен една - да си намери мъж, но това няма да стане скоро, защото тя е копие на майка си и живее с нея също.
В началото имахме поносими отношения, всичко беше ок. Докато не започна един кръговрат след смъртта на бащата : напазарувай ни, закарай ни там, направи това, направи онова. Говорене, че нямат пари за домашни нужди, а в същото време купуване безразборно на тоалети и обувки!
И аз казах край! Поставих въпроса пред мъжа ми , как ще я караме занапред така, в крайна сметка,той с кой живее?
И оттам започна тормоза към мен, до този момент мъжа ми беше на моя страна, но ми каза : ,, Те са ми семейство, няма как да ги оставя в този труден момент ( смърта на бащата), виждам какво правят...но нищо не мога да направя аз!,, Оправяйте се вие, аз не искам да се меся, не мога да взема страна.
И така, те продължиха.
Започнаха индиректно да сменят мои лични неща в нашия дом, когато аз отсъствам за по- дълго на командировки.
Всеки път имаше някаква ,, изненада,,.
Махнат е моя килим - изхвърлен, сложен този на свекървата, за да ме изненадали с нещо ново.
Момчето ни е на три години и половина, отгледали сме го до тук с помоща на моите родители.
Свекървата и зълвата нито веднъж за тези почти четири години, не изявиха желание да го поносят, да кажат..,, абе докарайте го в нас това дете, пък вие излезте като мъж и жена някъде сами,,.
Това до ден днешен не се е случвало.
Просто нещо да направят за гова дете.
Детето е 24 часа с мен. Оставям го на приятелки когато имам да свърша нещо.
На мъжа ми му беше хубаво преди с моето семейство, защото беше приет като част от нас и с нищо не е делен за каквото и да е. В момента е озлобен и към моето семейство, отново заради свекито. Защото тя хем не иска с нищо да помага и прави, а само изисква от нас, но не може и с наще да сме толкова близки!
И така .. И те нещата се трупат, аз започнах да се карам с мъжа ми, ограничих вижданията с тези двете, не ги виждам, само той ходи.. И то рядко, те започнаха тормоз по телефона и обработка от там... сестра му звъни всяка вечер, за да разпитва какви са ни плановете. Говорих и с нея, да ни остави на мира, тя продължава. Най- лошото е, че пред мъжа ми с благ, мил тон, и пред другите хора, едно нежно , мило същество, а зад гърба само сплетни.
Разбрах я що за човек е и я разкарах директно. За съжаление през годините така и не се научих на к.......и номера и това ми е грешката. Просто съм директна и правя това, което мисля.
Започнаха да разпространяват, че аз не съм давала на свекито да гледа детето, но тя много искала, били много добронамерени, но аз съм ги изгонила, игнорирала.
Изкараха си ключ от нашия апартамент без мое знание, за да идва свекито да спи в нас, когато аз и детето сме някъде извън града, за да може зълвата да си води потенциалния мъж в техния апартамент.. И така... Това беше още по преломен момент, мъжо се обърна към мен ,, ти нормална ли си, това е майка ми, защо да няма ключове от нас?,,
Нищо, че когато сме в нас с детето тя не се е вяснала..
Майката е даскалица и вдовица, тя е свикнала на всяка подадена команда, хората да изпълняват. Без значение, близки, комшии и тн.
Така и с нас... все едно сме ученици.
И така до момента в който лично и казах, че искам да ни оставят на мира, за да си поемем въздух като младо семейство с дете.
Зълвата е стара мома, абсолютно Без никакви амбиции в живота, освен една - да си намери мъж, но това няма да стане скоро, защото тя е копие на майка си и живее с нея също.
В началото имахме поносими отношения, всичко беше ок. Докато не започна един кръговрат след смъртта на бащата : напазарувай ни, закарай ни там, направи това, направи онова. Говорене, че нямат пари за домашни нужди, а в същото време купуване безразборно на тоалети и обувки!
И аз казах край! Поставих въпроса пред мъжа ми , как ще я караме занапред така, в крайна сметка,той с кой живее?
И оттам започна тормоза към мен, до този момент мъжа ми беше на моя страна, но ми каза : ,, Те са ми семейство, няма как да ги оставя в този труден момент ( смърта на бащата), виждам какво правят...но нищо не мога да направя аз!,, Оправяйте се вие, аз не искам да се меся, не мога да взема страна.
И така, те продължиха.
Започнаха индиректно да сменят мои лични неща в нашия дом, когато аз отсъствам за по- дълго на командировки.
Всеки път имаше някаква ,, изненада,,.
Махнат е моя килим - изхвърлен, сложен този на свекървата, за да ме изненадали с нещо ново.
Момчето ни е на три години и половина, отгледали сме го до тук с помоща на моите родители.
Свекървата и зълвата нито веднъж за тези почти четири години, не изявиха желание да го поносят, да кажат..,, абе докарайте го в нас това дете, пък вие излезте като мъж и жена някъде сами,,.
Това до ден днешен не се е случвало.
Просто нещо да направят за гова дете.
Детето е 24 часа с мен. Оставям го на приятелки когато имам да свърша нещо.
На мъжа ми му беше хубаво преди с моето семейство, защото беше приет като част от нас и с нищо не е делен за каквото и да е. В момента е озлобен и към моето семейство, отново заради свекито. Защото тя хем не иска с нищо да помага и прави, а само изисква от нас, но не може и с наще да сме толкова близки!
И така .. И те нещата се трупат, аз започнах да се карам с мъжа ми, ограничих вижданията с тези двете, не ги виждам, само той ходи.. И то рядко, те започнаха тормоз по телефона и обработка от там... сестра му звъни всяка вечер, за да разпитва какви са ни плановете. Говорих и с нея, да ни остави на мира, тя продължава. Най- лошото е, че пред мъжа ми с благ, мил тон, и пред другите хора, едно нежно , мило същество, а зад гърба само сплетни.
Разбрах я що за човек е и я разкарах директно. За съжаление през годините така и не се научих на к.......и номера и това ми е грешката. Просто съм директна и правя това, което мисля.
Започнаха да разпространяват, че аз не съм давала на свекито да гледа детето, но тя много искала, били много добронамерени, но аз съм ги изгонила, игнорирала.
Изкараха си ключ от нашия апартамент без мое знание, за да идва свекито да спи в нас, когато аз и детето сме някъде извън града, за да може зълвата да си води потенциалния мъж в техния апартамент.. И така... Това беше още по преломен момент, мъжо се обърна към мен ,, ти нормална ли си, това е майка ми, защо да няма ключове от нас?,,
Нищо, че когато сме в нас с детето тя не се е вяснала..
Здравейте,
Има ли някой идея как мога да се справя с тези две особи, тъй като в момента те развалят брака ми!
Справят се доста успешно, с интриги и непрестанни номера, създават постоянно конфликти между мен и съпруга ми, който заема в повечето случаи тяхната страна!
Понеже никога не съм попадала на подобни хора и отношение, нямам идея как да реагирам и как да обърна нещата в моя полза! И въобще как да се справя..не знам нито един номер или как да ги накарам да си паднат в капана сами..
Ще се радвам ако помогнете с идеи.
Има ли някой идея как мога да се справя с тези две особи, тъй като в момента те развалят брака ми!
Справят се доста успешно, с интриги и непрестанни номера, създават постоянно конфликти между мен и съпруга ми, който заема в повечето случаи тяхната страна!
Понеже никога не съм попадала на подобни хора и отношение, нямам идея как да реагирам и как да обърна нещата в моя полза! И въобще как да се справя..не знам нито един номер или как да ги накарам да си паднат в капана сами..
Ще се радвам ако помогнете с идеи.
Да се доверим на опита на Медичите с отрова. Стилен и сигурен финал .
Подкуп за патоанатома с алкохол е достатъчен .
По темата , ако има поредни офанзиви и интриги напуснете дома си . След като Ви поиска обяснение съпруга , пряко му разяснявате негативните си емоции и желание за промяна на статуквото .
Ако не е съпричастен - poison.
Подкуп за патоанатома с алкохол е достатъчен .
По темата , ако има поредни офанзиви и интриги напуснете дома си . След като Ви поиска обяснение съпруга , пряко му разяснявате негативните си емоции и желание за промяна на статуквото .
Ако не е съпричастен - poison.
Хахаха 
Междо другото, таткото е много грижовен такъв. Обожава детето!
Когато сме далече от тях, нямаме никакви проблеми...Всичко е супер.
Аз също не съм китка за мирисане, защото съм от 15 годишна в друг град от нашите. Уважавам ги страшно много и винаги съм искала съвети от тях, при нужда. Но като цяло - решенията си ги взимам аз. Свикнала съм на самостоятелност и самоконтрол.
И изведнъж някой започва да навлиза в личното ми пространство и да ме разиграва зад гърба...защото е свикнал света да де върти единствено и само около него... та в повечко ми дойде.. И това, че в един период, мъжа ми все едно не е на себе си.. не може да се отдели от майка си.. все тя да казва..
Та така, не знам как ще постъпя, ще помисля. Няма да съм крайна, понеже винаги прибързвам емоционално!
Благодаря на всички за съпорта
Дори и само това, че споделих някакви неща, които ме вълнуваха..малко ме поуспокои..иначе щях да изпуша тотално
Междо другото, таткото е много грижовен такъв. Обожава детето!
Когато сме далече от тях, нямаме никакви проблеми...Всичко е супер.
Аз също не съм китка за мирисане, защото съм от 15 годишна в друг град от нашите. Уважавам ги страшно много и винаги съм искала съвети от тях, при нужда. Но като цяло - решенията си ги взимам аз. Свикнала съм на самостоятелност и самоконтрол.
И изведнъж някой започва да навлиза в личното ми пространство и да ме разиграва зад гърба...защото е свикнал света да де върти единствено и само около него... та в повечко ми дойде.. И това, че в един период, мъжа ми все едно не е на себе си.. не може да се отдели от майка си.. все тя да казва..
Та така, не знам как ще постъпя, ще помисля. Няма да съм крайна, понеже винаги прибързвам емоционално!
Благодаря на всички за съпорта
Дори и само това, че споделих някакви неща, които ме вълнуваха..малко ме поуспокои..иначе щях да изпуша тотално
Моето мнение е, че положението просто е много зле нямам думи.. първо както особите са виновни така и мъжа ти, но като погледнеш пък от друга страна все пак същата жена го е възпитавала просто явно така е всикнал майка му да е все покрай него .. но как така ще има ключ от апартамента ви та вие сте семейство може ли такова нещо трябва уважение .. ужас направо и двете кокони са виновни и той също ... според мен трябва да говориш с него като за начало да опиташ обясни му че вие не сте по на 20 години .. семейство сте все пак вашо гнездо градите като искат да дойдат на гости но не да имат ключ или пък се направи на луда и му кажи че мислиш да извадиш и на твоята майка ключ за да са наравно нещата.. незнам, незнам просто това са мамини синчета които явно немогат да си представят живота камо ли да живеят без майките си ,.... ако не се оправят нещата просто се спасявай пък малкия бонбон не се и съмнявам че ще направиш всичко за да се чувства добре и да е щастлив .. сега е малък неразбира толкова нещата но като порасне ..... успех ти пожевалам
За съжаление и баща ми е от този тип мъже. Освен че ни пренебрегваше с майка ми заради баба ми и леля ми, но и ни зарязваше и заради мъжа на леля ми, защото уж бил болен и трябвало да го пазят. Затова тяхното семейство в т. ч и болния мъж бяха обгрижвани от баща ми, а ние с майка ми вечно бяхме сами и оставени да се оправяме сами с всякакви проблеми в т. ч. по дома.
Достатъчно беше леля ми да звънне вечерта, а на сутринта баща ми звънеше в службата си да си урежда отсъствието, пълнеше чантите с продукти за баба и за леля тъй като му поръчваха (за в къщи не пазареше така) и тръгваше веднага. Те живееха в друг град. Отсъстваше по 2-3 дни от работа заради тях. Не знам как го изтърпяха работодателите му. Ако не го викаше леля ми отиваше при баба ми. И така всяка седмица.
Защо пиша това? Защото той правеше това въпреки, че е знаел че мъжът на леля ми е опитвал да посяга на майка ми не веднъж. Родителите ми са били наясно, че този човек няма задръжки и скруполи от това че сме роднини и никъде не ме пускаха с него или в негово присъствие, ако тях ги няма. След години разбрах причината така да ме държат настрана от него.
И съм бясна на баща ми и акъла ми не побира как така въпреки това което този човек е правел на жена му баща ми хукваше при всяко повикване за да прави всичко вместо него като пази неговото здраве и живот, увреждайки своето здраве, оставяйки нас сами. На леля ми този мъж не е посягал. Или поне тя е твърдяла така, а и не изглеждаше тормозена жена. Но малко преди да почине баба ми е признала на баща ми, че е опитвал и на нея да посяга, но си мълчала, защото се притеснявала че баща ми ще се ядоса и ще спре да помага на семейството на леля ми. Притеснявала се баба ми че мъжът на леля ми може да легне на легло ако нещо се презори и тя леля ми щяла да се мъчи да го гледа. А никога не се притесни, че заради тях аз растях без баща, а майка ми имаше съпруг само на документи.
Знам че баща ми е виновен. Така де, дал им е баницата. Просто искам да кажа на авторката, че и да се омъжи зълвата нищо няма да се промени в живота им.
Детето/децата си ще пренебрегне такъв мъж, но няма да отреже зависимостта си от майка си и сестра си.
Достатъчно беше леля ми да звънне вечерта, а на сутринта баща ми звънеше в службата си да си урежда отсъствието, пълнеше чантите с продукти за баба и за леля тъй като му поръчваха (за в къщи не пазареше така) и тръгваше веднага. Те живееха в друг град. Отсъстваше по 2-3 дни от работа заради тях. Не знам как го изтърпяха работодателите му. Ако не го викаше леля ми отиваше при баба ми. И така всяка седмица.
Защо пиша това? Защото той правеше това въпреки, че е знаел че мъжът на леля ми е опитвал да посяга на майка ми не веднъж. Родителите ми са били наясно, че този човек няма задръжки и скруполи от това че сме роднини и никъде не ме пускаха с него или в негово присъствие, ако тях ги няма. След години разбрах причината така да ме държат настрана от него.
И съм бясна на баща ми и акъла ми не побира как така въпреки това което този човек е правел на жена му баща ми хукваше при всяко повикване за да прави всичко вместо него като пази неговото здраве и живот, увреждайки своето здраве, оставяйки нас сами. На леля ми този мъж не е посягал. Или поне тя е твърдяла така, а и не изглеждаше тормозена жена. Но малко преди да почине баба ми е признала на баща ми, че е опитвал и на нея да посяга, но си мълчала, защото се притеснявала че баща ми ще се ядоса и ще спре да помага на семейството на леля ми. Притеснявала се баба ми че мъжът на леля ми може да легне на легло ако нещо се презори и тя леля ми щяла да се мъчи да го гледа. А никога не се притесни, че заради тях аз растях без баща, а майка ми имаше съпруг само на документи.
Знам че баща ми е виновен. Така де, дал им е баницата. Просто искам да кажа на авторката, че и да се омъжи зълвата нищо няма да се промени в живота им.
Детето/децата си ще пренебрегне такъв мъж, но няма да отреже зависимостта си от майка си и сестра си.
