Децата не трябва да бъдат болногледачи на възрастните. Би трябвало възрастните да си обезпечили старините сами. Пуснете децата! Не ги приковавайте до себе си!
- Публикувана: 28 юни 2019, 23:28 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2019, 20:09 ч.
Проблем с майка ми
Супер! От своя страна тя пък следва да бъде благодарна за грижите ти. Ако разчитам за всичко на дъщеря си, ще гледам да й облекчавам максимално живота и да не се гевезя, че не искам да спазвам режим.
И аз не съм очаквала от нея подобно поведение на "гевезене", но в действителност в началото се появи. Смятам, че хората следват модели на поведение, отработени с годините. Като например модела "майка към дъщеря". И когато нещо им се случи за пръв път (както при моята майка, да е зависима физически от мен), започват да си изграждат нов модел. Дали ще го копират от някого или ще стрелят на посоки е отделен въпрос. Предполагам, че моята майка с началното "гевезене" в новосъздадената ситуация по между ни, копира някакъв модел или от нейната майка към нея, или от свекърва й към нея,....но тъй като ответната реакция от моя страна не беше очакваната (не се поддадох на гевезенето, а дори напротив, въведох много твърд и строг тон), започна да променя поведението си.
Междувременно и състоянието й се подобри и нещата тръгнаха в правилната посока.
Лорелада, разказвам ти това, защото никога не се знае в каква ситуация ще попаднем, как ще ни се промени мисленето, провокирано от страх, безпокойство и причинени резки промени в начина ни на живот. И аз за себе си съм си казвала, че няма да бъда лигла на старини, че ще се старая да не товаря деца, внуци, с поведението си. Същото съм го чувала като реплика и от майка ми. Но, в тежки ситуации, хората се променят ужасно много. Не го пожелавам на никого!
Децата не трябва да бъдат болногледачи на възрастните. Би трябвало възрастните да си обезпечили старините сами. Пуснете децата! Не ги приковавайте до себе си!
Това като цяло е съвсем друга тема. В случая аз не се оплаквам от това, че се е наложило известно време да се грижа за майка си, а само споделям опит и потърсих помощ за изглаждане на взаимоотношенията ни. Смятам, че и ти би го направила за родителите си (или може би вече си го правила).
Мъжът ми се грижи за болен родител колко вече... към десет години. По този случай даже не можа да дойде на изписването на детето ни от родилния дом - беше ангажиран с него. Запозната съм с темата, да.
Много съжалявам за случилото се.
Впрочем, ще изместя фокуса на темата малко. Твоя разказ ми даде повод да задам въпрос, който също много ме мъчи. В твое лице може би ще намеря отговора. Как се чувства партньора при такава ситуация. Моя се старае да помага. Не се намесва при споровете и разговорите.
По-добре да се чувства пренебрегнат, отколкото да е въвлечен в дребнотемия, от които се късат нерви, от които няма изход..... Моят съпруг понякога ме пита, дали всичко е наред. Казвам му - да. Само защото не искам да го товаря с всички пререкания, които имаме от време на време с майка ми. От начало му разказвах, какво изпитвам, изживявам, какво ми говори тя на саме. После стигнах до извода, че няма смисъл да го товаря с тези неща. По отношение на общи планове, от мига, в който майка ми влезе в болницата, му казах, че ако поема ангажимент, то той се отнася само за него и че аз няма как да присъствам. Така пропуснах рожден ден на общ познат, който ни беше поканил, среща с приятели и колеги от университета и прочие неща. Не е казал и дума по този въпрос, отнесе се с разбиране. Със сигурност има моменти, в които го пренебрегвам. Случвало се е мъжа ми да иска нещо да сподели, а аз се хващам, че в същия момент мисля за майка ми и проблемите с нея, които са ми на дневен ред. Извинявала съм се след това.
Здравейте,
Писах преди време тук, какви проблеми срещам с майка ми, говорихме си рационално, благодаря за постовете и откровените мнения.
Сега проблемът ми се изкривява в нов аспект, а нямам капацитет и опит да реагирам, така че моля, помагайте.
Тя ми сподели, че след като е преживяла тежката криза и близостта със смъртта, се чувства неуверена. Не желае да прави нищо, защото мисли, че ще остане недовършено - т.е. ще умре.
Пример: Желае да изплете един шал (винаги е обичала да плете), но нещо вътрешно я спира и не намира смисъл да започне с плетенето, защото може да умре и да не го довърши.
Смятам, че се е предала.
Как да я извадя от това състояние? Какво конкретно мога да направя? Има ли някаква форма на внушения, която да приложа, за да я накарам да води пълноценен живот?
Наблюдавам я, че се е свила и не иска да мръдне по никакъв начин, дори физически, от страх, че болестта може да се повтори.
Писах преди време тук, какви проблеми срещам с майка ми, говорихме си рационално, благодаря за постовете и откровените мнения.
Сега проблемът ми се изкривява в нов аспект, а нямам капацитет и опит да реагирам, така че моля, помагайте.
Тя ми сподели, че след като е преживяла тежката криза и близостта със смъртта, се чувства неуверена. Не желае да прави нищо, защото мисли, че ще остане недовършено - т.е. ще умре.
Пример: Желае да изплете един шал (винаги е обичала да плете), но нещо вътрешно я спира и не намира смисъл да започне с плетенето, защото може да умре и да не го довърши.
Смятам, че се е предала.
Как да я извадя от това състояние? Какво конкретно мога да направя? Има ли някаква форма на внушения, която да приложа, за да я накарам да води пълноценен живот?
Наблюдавам я, че се е свила и не иска да мръдне по никакъв начин, дори физически, от страх, че болестта може да се повтори.
На колко години сте двете с майка ти?
Ти имаш ли семейство, гадже, дете - изобщо човек, с когото да споделяте и да се грижите взаимно.
Явно бабата е преживяла нещо и се е предала. Гледай я - да е нахранена, почистена, задоволена елементарно. Но се се убивай да и върнеш предишната същност. Има възрастови изменения, които няма как да се предотвратят.
Всички ще умрем. Но ако трябва да избирам дали да съм полезна на детето си или на стар човек - избирам първото. За мене живота трябва да се бута напред, да се помага на младите хора. Също трябва да се пазим и ние - нали сме между млади и стари.
ПП - след определена възраст на пациента и психиатрите подминават, предписват хапче да е спокоен и толкова.
Ти имаш ли семейство, гадже, дете - изобщо човек, с когото да споделяте и да се грижите взаимно.
Явно бабата е преживяла нещо и се е предала. Гледай я - да е нахранена, почистена, задоволена елементарно. Но се се убивай да и върнеш предишната същност. Има възрастови изменения, които няма как да се предотвратят.
Всички ще умрем. Но ако трябва да избирам дали да съм полезна на детето си или на стар човек - избирам първото. За мене живота трябва да се бута напред, да се помага на младите хора. Също трябва да се пазим и ние - нали сме между млади и стари.
ПП - след определена възраст на пациента и психиатрите подминават, предписват хапче да е спокоен и толкова.
ПП - след определена възраст на пациента и психиатрите подминават, предписват хапче да е спокоен и толкова.
не е вярно!
Моя съвет - гледай я да е добре физически. Нахранена, почистена, подредено в къщи. Ако може да и внушиш да се движи, да не се обездвижва. Че така другите екстри ще дойдат много бързо.
Какво и как мисли не е твоя грижа и не трябва да те притеснява.
Нали не очакваш 70 годишната да пише трилогия за живота в родината ни?
Какво и как мисли не е твоя грижа и не трябва да те притеснява.
Нали не очакваш 70 годишната да пише трилогия за живота в родината ни?