Здравейте,
Всички казват, че майката се чувства майка до края на живота си и би направила всичко за детето си. Но детето пък не се чувства дете до края на живота си (с някои изключения на т.нар. инфантили).
Питам се, има ли етап, при по-възрастните хора, когато вече разбират, че не могат, а и не трябва, да се държат с децата си като с такива.
Може би поддържат този стил на взаимоотношения заради стереотипите?
Например: Моята майка, която живее временно при мен, в някакъв момент през деня докато съм на работа решава, че трябва да пусне пералня, където попадат и мои дрехи, а и на ММ. Не мога да приема, че човека, който ме е научил да бъда самостоятелна, да се грижа за семейство, сега обсебва всички мои функции. (само един пример) Неудобно ми е, не знам как да променя ситуацията. Намекнах един - два пъти, но никакъв резултат.
Същото е с готвенето, почистването..........
Как внимателно да й обърна внимание върху тези неща, без да я обидя и нараня.
Всички казват, че майката се чувства майка до края на живота си и би направила всичко за детето си. Но детето пък не се чувства дете до края на живота си (с някои изключения на т.нар. инфантили).
Питам се, има ли етап, при по-възрастните хора, когато вече разбират, че не могат, а и не трябва, да се държат с децата си като с такива.
Може би поддържат този стил на взаимоотношения заради стереотипите?
Например: Моята майка, която живее временно при мен, в някакъв момент през деня докато съм на работа решава, че трябва да пусне пералня, където попадат и мои дрехи, а и на ММ. Не мога да приема, че човека, който ме е научил да бъда самостоятелна, да се грижа за семейство, сега обсебва всички мои функции. (само един пример) Неудобно ми е, не знам как да променя ситуацията. Намекнах един - два пъти, но никакъв резултат.
Същото е с готвенето, почистването..........
Как внимателно да й обърна внимание върху тези неща, без да я обидя и нараня.
